Чувство за вина след изневяра...

Здравейте! Предварително се извинявам, ако темата се повтаря, но съм нова във форума и може би за първи път в живота си искам да споделя толкова много неща. С моят годеник сме заедно от седем години, но от три той живее и работи в Германия. Виждаме се около два-три месеца в годината. Аз също пробвах да живея там, но просто не се адаптирах. Постоянно ми казва, че скоро ще се прибере в България за да се оженим, но все още не се е случило това( но не това сега е най-важното). Преди близо месец му изневерих с мой колега и все още не разбирам как се случи това. Работихме във фирма за озеленяване, (аз вече напуснах) и трябваше да отидем до една вилна зона, за да видим един обект. С този мой колега, отдавна прехвърчаха искри между нас, но съм му казвала, че не искам да изневярявам, защото няма да мога да живея с тази мисъл, и ще ме съсипе. Правили сме телефонен секс, но сме си обещавали, че няма да има физически контакт между нас. Докато не отидохме до конкретния нов обект за озеленяване... дори не стигнахме до там, а направо ме закара в една гора. Опитах се да говоря с него да ме остави, но той беше решен, че това е момента. Отблъснах го няколко пъти, излязох от колата, но не знаех на къде да тръгна. Той ме последва, вече крещях че не искам да правя секс с него. Тогава ми каза влизай обратно в колата и аз най-спокойно си влязох и направих всичко което поиска от мен, чувствах се ужасно, а се правех че ми харесва. Стигнахме само до орален секс. Все още не мога да си обясня постъпката. На 30 години съм, много добричка и наивна. Помагам на бездомни животни, на стари хора, няма човек който да ме е помолил за нещо и да не съм го направила. Знам, че докато четете това ще си кажете тази колко е тъпа...От малка съм възпитавана, че изневярата е нещо лошо и ако обичаш и уважаваш човека до себе си, никога няма да го направиш. Сега се чувствам ужасно, не спя, не мога да ям, сякаш няма смисъл да живея. Казах на годеника си. Не мога да крия такова нещо. Той ми каза, че е имал много възможности да ми изневери но не го е направил, защото аз не го заслужавам. Още повече се разстроих. Сега съм в Германия при него за празниците, искаме да проверим дали ще можем да живеем с това нещо. Той много плака, но сега се държи все едно нищо не се е случило, иска всичко да бъде както преди, прости ми. Аз обаче незнам как да си простя. Чувствам се като най-долния парцал на земята, незнам дали това усещане някога ще отмине. Исках просто да си споделя всичко това с Вас, защото болката е много голяма и да попитам Вие как сте се справили с чувството за вина след изневяра?