2020 - щастливи, тъжни - равносметката

2020 за мен беше най невероятната година! Роди се сина ми!!👏❤️Възвърнах стари приятелства, други хора изтрих от живота си, завързах и нови приятелства. Имаше и неприятни моменти, от които още семейството ми се възстановява. За моя радост всички сме живи и здрави. Научих се да ценя моментите с любимите хора.

Динамична година беше 2020. Хем дните изтичаха бързо, хем бяха много препълнени.
Февруари и тримата - детето първо, после аз, накрая мъжът ми се разболяхме много тежко. Мислех, че ще ни открият на пролет по мухите. Едвам оцеляхме. Според приятели лекари сме изкарали Ковид, но тогава не се говореше за неговото присъствие в България. Възстановяването беше дълго, но мина. Детето започна да учи онлайн, аз с него също - 7ми клас , важен клас, изпити, нерви, завършване, кандидатстване... Слава богу всичко мина успешно. Приеха го каквото иска, където иска, веднага.
От стреса ни спаси факта, че живеем на село, без много живот около нас . Работа на двора, физическа, на слънце и въздух, дълги разходки по поля и планина. Щурци, падащи звезди нощем. Пълна изолация от март до сега. И преди живеехме затворено, не ни тежи. Мисля за майка ми която живее на 300 км от нас, моля се да е здрава и да се пази.
Финансово - без промяна. В последните 3 месеца повече разходи, но доходите поне са същите.
Казват, че щастието обича тишината, за това ще помълча. Здрави сме, имаме дом и храна на масата, топло ни е, облечени сме. На човек не му трябва много, за да е щастлив. Другото е суета.

Изглежда масово ненормалната (според мен) 2020г. е била успешна и уникална.За някои точно ковид ситуацията е повлияла добре.
Нека и настоящата година бъде такава.
Аз лично нямам от какво да се оплача,освен,че всичко покрай пандемията ми е подтискащо.

Почти като при мен Дано да ти се сбъднат желанията

Започна нормално.
На първата ми планирана отпуска празнувах 75 на баба в дивия Северозапад. На 13 март, нейния рд започна ужаса - обявиха карантината. На другия ден ходихме до поликлиниката. Имаше маски, дистанция и опашки пред магазините.
Прибрах се и работния ад започна- забулиха ни. Запазих си работата, от най - невидимите на първа линия съм. Стрес от короната, стрес от работния климат.
От четирима в общо домакинство две загубиха работата си заради вируса, третия е със запор.  А заплатата ми не винаги е с четири цифри.
Само аз съм шофьор, сама си плащам разходите на колата. И ми тежи ...

Дойде ми последната отпуска. Направих катастрофа по моя вина.
Ненадейно баба ми се озова в нас.
Двете домашни останаха без работа, а бабата почина на следващия ден от онова трибуквеното. Тая една седмица отпуска ми излезе през носа.


Аз съм доста недоверчива заради горчив опит. Допуснах мъж до себе си. Възприемах го като приятел. Имах възможност да спя с него - не го сторих. Стар и женен. Показа ми малко от красотите на България - знаеше че мечтата ми е да съм добър шофьор. И се влюби. Прекратихме отношенията си. Не съжалявам за нищо, не чувствам вина. Липсва ми само кучето му - с моите кг и моя акъл е тя.

Влюбих се, той не ме иска. Не знам защо, мога само да подозирам.



За новата година си обещах повече км зад гърба си и повече нови приятелства.

Всичко е точно!

Ако трябва с едно изречение да опиша моята 2020г ще е ..

Най-самотната година!

По - голямата част от нея мина безлично - работа , вкъщи и обратно.
С редки семейни сбирки, а имаме навика да се събираме през две-три седмици на вечеря в родителите ми. Със син тийн, който е постоянно ангажиран с приятели, компютър и други вълнуващи неща. Без танци(хоби, тернировка и движение ме е), сбирки с приятели през по-голямата част от годината. Всичко това заради гадния вирус. Напълнях! Чак не вярвам, че успях толкова да кача!

Положителното е, че се сблъсках и аз и младежа много близко с вируса.Ако сме го изкарали е било много леко. Родителите ми са здрави. Сестра ми го мина, но без последствия.

Въпреки изолацията, разбрах, че съм обградена със страхотни приятели, които обичам и ме обичат.

Благодарна съм, че сме здрави, че работя и се моля да е така и тази година.
Пожелавам си една любов! Амбиция и хъс, които да ме движат напред, а декември 2021 да се усмихна и да кажа..
Беше прекрасна година!

Ужасна, тъжна, странна едновременно година беше за мен. Още преди да настъпи, кучето ми си отиде без време, само на 8 години. В пика на първата карантина загубих родител. Толкова тежко го преживях и още не мога да повярвам, че го няма вече. Онлайн обучението на първокласничката тогава ме разсея и ми даде сили да продължа. Тя се справи чудесно. В професионален план някои промени се случиха, надявам се за добро. В края на лятото претърпях един инцидент, свързан с агресия от психично неуравновесен човек. Аз съм чувствителна и това ме изкара извън релси за известно време. Не оставих нещата така и вярвам, че който умишлено вреди , си получава заслуженото рано или късно. 
През ноември се разболяхме от вируса. Беше зле. Слава Богу, при детето сравнително леко мина. Близки около нас също го изкараха.
За Новата година искам здраве и спокойствие, само това.

Странна година, не непременно лоша, но не мога да кажа и  хубава. Положителното - детето се прибра при нас и си учи он лайн, и двамата сме си на работа, цяло лято не се спряхме да обикаляме  с ММ по плажове, по най хубавите и спокойните по нашето Черноморие, къпане в морето, хапване по капанчетата, почивка на Павел баня в любимия ми хотел Севтополис с каране на много колело до съседните живописни селца и язовир Копринка, оженихме се втори път - църковен брак, имаме антитела, отпразнувахме Коледа със семейството и свекърите, както сме свикнали. Отрицателното - не се виждаме с приятели, не ходим по заведения на затворено, църковната сватба мина с маски само четиримата - ние и кръстниците, изкарахме омразната болест. Провалиха ни се две почивки за Гърция и една екскурзия до Испания. Карахме за първи път от 20 години сами НГ. Разбрахме и осъзнахме, че може да се живее без много неща на този свят, и пак да си щастлив, разбрахме, че най важното е здравето и семейството. За  това за Новата 2021 година пожелавам на всички много ЗДРАВЕ и СПОДЕЛЕНОСТ с любимите на сърцето хора. Другото не е важно!

2020 - странна година, за мен, по-скоро положителна, година на промени. Промених себе си, работата си, дома си, отношението си към живота, ценностите си... 
Върнах се на старата си работа, която напуснах по собствено желание преди около година. Смятах, че другаде няма чак такова напрежение и стрес. Приех оферта за доста по-малко пари,  защото мислех, че това е цената на спокойната и уредена работа. Не се оказа така. Освен, че заплатата ми беше по-ниска и напрежението се оказа не по-малко, нещата не бяха канализирани, както ги виждах отвън, корпоративната култура не беше такава, каквато очаквах. Оцених  старата си работа по друг начин. Да, батака беше станал още по-голям, но това е моят/нашият батак, аз съм част от това. Слава богу, успях да се върна и вече гледам по съвсем друг начин - това е моето място с всичките му плюсове и минуси.
Сменихме дома си. Дойдохме да живеем с ММ в едно негово наследствено жилище, което ремонтирахме бавно и "както трябва" няколко години. Аз никак не бързах, виждах го, че това ще бъде жилище за детето, живот и здраве. ММ обаче искаше да направи "нашия дом", така, както го вижда, разбира се и така, както аз искам. Вложи много - време, усилия, чувства, ресурси. Направи "нашия дом"  наистина като бонбон. Само че, за мен не  беше "у нас". Отлагах преместването ни дълго време, но в крайна сметка, реших, че му го дължа. След няколко месеца тук, вече започнах да свиквам, започна да ми харесва и май ще му дам шанс да стане "вкъщи".
Семейството, близките ми, винаги съм държала на тях, но  някак си, дори без да го забелязвам, малко на заден план или във всеки случай, след работата си, кариерата си. Мисля, че промених това - дано успявам да им показвам, че няма нищо друго, което да е по-ценно и важно за мен, че ги обичам повече от всичко.
Равносметката - времето ми показва, че взетите решения са били правилни, а настъпилите събития, като цяло са били положителни.
Отрицателното - ограниченията, свързани с общуване, пътуване, близките контакти с приятели и познати. Всичко това ми липсва много. Нямаше купони, нямаше пътувания зад граница, но пък за сметка на това, през лятото си направихме няколко чудесни екскурзии в прекрасната ни родина.
Но, да сме живи и здрави. И това ще отмине, ще си върнем живота, ще останат поуките.
Какво още мога де искам? Единствено здраве за себе си и близките си - без него нищо друго няма значение, да си ги имам, всичките. И работа да имам, моЙта си...