Изръсил се за скъп подарък, който ми е излишен

А ако дъщеря ти иска да се занимава с готварството или и е хоби?
Имах приятелка, която живееше на квартира на около 20 бяхме. Имаше само парти грил и искаше печка с котлон. Това и и подарихме. Не е спирала да купонясва. В крайна сметка в различни етапи имаме нужда от различни неща.
Не всички деца имат заможни родители и на някои им се налага да пораснат по-бързо.
Нищо лошо няма в това да се мисли прагматично. Няма лошо и в това да се поизхвърли човек от време на време. Връзка се гради с години. Ако от всеки гаф се стига до раздяла, нито едно семейство няма да има.

Всичките ми дъщери обичат да готвят и го правят с удоволствие. И по-добре от мен даже. Което няма общо с празника, защото в случая има една тънка разлика. Жалко, че някои не я усещат.
Тук момичето не мечтае за печката, за да си упражнява хобито, а не мисли за нищо друго в огромния диапазон на общуването с човека до нея, освен за битовизмите. Това е тъжното. Не е присъщо на възрастта й да не може да се зарадва на празника, заради временни финансови проблеми. Млади са, здрави са, обичат се. Нямало по заведенията топла супа. Това бил проблемът. Тъжно.

Как разбра от няколкото и поста какъв е диапазонът и на общуване. Прекалявате. Говорим за деца. И не ми казвайте, че 28 годишен е уседнал мъж, защото ще е двоен стандарт, след като на 35+ се водят млади майки, а на 40 искаме да изглеждаме и живеем като на 20.

За да направи скандал на един мил жест и да не умее да приеме подарък, говори за незрялост.
И има огромна разлика между 20 и 28. И ментално, и физически. Не става дума за 30 или 40, но до 19 обикновено още са ученици, а на 28 се предполага да са станали самостоятелни, образовани, работещи и дори семейни.
Ние на 20 (аз) и 22 бяхме още гаджета - студентство, купони, почасова работа, луди партита. На 26 и 28 (той) вече бяхме семейство, с професии, с деца и с нормалните битовизми. И мисленето ни беше различно. Тъжно е на 20 да мислиш като на 45, защото това се усеща дори и по няколко поста, а в същото време да не си узрял емоционално, че да правиш скандал за подарък/жест/внимание.
И не знам кои сте тия дето на 40 искате да живеете като на 20. Аз вярвам, че за всяко нещо си има време. И точно тия с битовизмите на 20 най-често на 40 започват да копнеят за грешките на растежа.
Точно, покрай възрастта й, защото за мен е дете, пиша същото, което бих казала на дъщерите ми.

Толкова превземки и високопарни, думи тук!Някои хора са си надвили на масрафа и се дуят ли,дуят!От кога,да си млад, отговорен, съзнателен човек е лошо нещо!Момичето е скромно,добро и грижовно, завършило си е средното образование, за сега явно няма намерение да учи,намерило си е приятел,с когото да заживели заедно,да се обичат и да си помагат.Не всеки има големи амбиции и стремежи,а понякога и възможности!Колко е оскотял света,скромността вече е порок!

Само дето приятелят не иска сива мишка, а жена. Да има поне 2 парфюмчета, за да си ги върти.
Всеки подарък има контекст и тук се усеща какъв е.

Огледам се. Повечето. Явно си се омъжила рано, както и аз, но все още имам доста несемейни приятели на нашите години.
Никакъв скандал не направила, а е изразила притесненията си.
До колкото знам, хромозомите определят пола, а не броя на парфюмите. То ако по бройката им се определяше, повечето момченце трябва да са жени, истински 🤣.

Аз също мисля, че подаръкът не е случайно избран.
Към авторката имам съвсем приятелски съвет. Да прочете малко темата “Какво направих днес за себе си”.

За пръв път ми се случва с толкова много неща да не съм съгласна в някоя тема. Ами че те, младите, се разбраха още преди няколко страници! А като чете човек темата, те излизат какви ли не, и финансово неграмотни, и егоисти, и незрели и, и, и... Явно темата доста е засегнала повечето от нас. Чудя се защо. Всеки иска да наложи на някакви двама един свой модел, който на тях май не им пасва.

Дано да са си взели правилните изводи младите. Защото гледането в различни посоки може да е предпоставка за следващи кавги и дано да не са злопаметни и двамата и да загърбят случката, за да не им вгорчава следващите Коледи.

Уини, Тея, разбира се, че пропускате мнения и изречения. Май затова спорим толкова дълго. Всичко, което споменах в последния си пост, съм прочела в последните страници на темата. Буквално!
 Ще има. Стига да не забравя да се пръсне с парфюма. Де да знаеш, свеж аромат и стилни обувки може и усмивка на лицето да и докарат. Току виж и достатъчно самочувствие за по-добра работа, заплата, платени сметки и здрав сън.

Мил жест?!
Не бих приела ненужен и нежелан подарък като мил жест.
Аз имам дъщеря на същите години, която работи и се издържа съвсем сама.
Ако живее с такъв, който не се е погрижил да има базови уреди, не конкретизирам кои, но ѝ подарява парфюм за 200 лв., няма да се зарадвам и най-деликатно ще я посъветвам да се огледа за друг.

Тази тема за мен е показна за финансовата култура и възприятия на много от нас:
- нямам пари за печка, но купувам скъп парфюм, защото това е много важно за една връзка
- като имам финансови проблеми по-добре да попитам родителите си за помощ, вместо да спестя от ненужни подаръци
- абсолютно е ОК да не се спазват уговорки за бюджети
- подарък 200 лева е по-джоба на средностатистическия българин (!?!?!?) и се смята за нещо съвсем нормално за коледен подарък

Само липсва някой съвет как авторката да си тегли кредит за печката и да си ползва с кеф парфюма, който дори не ѝ харесва. Това е някаква много изкривена форма на любов, женственост и себеуважение.

Значи не е проблемът в парфюма, който се оказа, че не струва 200 лв. (склонност към драматизиране и хиперболизация), а че се е събрала с някакъв, с когото не могат да СИ осигурят базови уреди.

И без пералня сме карали доста месеци, и без печка откарахме известно време. Работех, живеех при майка ми, вече пенсионерка, обаче нямах финансовата възможност да купя на момента. Най-евтината печка беше колкото учителската ми заплата. И точно накрая дадох заплатата си цялата, за да купя печка. А за пералня отделях и давах на майка ми, уж да ги пази, че моите пръсти по-широки. И тръгвам да купувам пералнята най-накрая. Правя сметка, че ще донадя стотина лева и хоп, изненада - майка ми похарчила парите и останали само стотина лева, а заплатата ми тогава беше 200-220 бруто! Теглих кредит, нямаше как. Почти цялата пералня ми беше на изплащане с онези скъпите кредити с 28% лихва.
Спомням си и  един коледен подарък. Живеех у дома и нямах редовна работа, не че не съм търсила. Но тогава работех, макар и по заместване. И давах вкъщи пари. Аз плащах тока, а се отоплявахме на ток. И получавам от майка ми коледен подарък кожено палто. С парите за тока. И я питам, добре бе майко, ами тока с какво ще платим? Отговори ми "Пак ще дадеш". И това издънки от стар човек, дето уж си прави сметката и цял живот опява колко лошо нещо са кредитите.
Та историята на тези млади за това ми напомни.
Да, и без бойлер съм била, докато взема заплатата и купя. Хич не е приятно. И ако нямам бойлер, зима е и трябва да топля вода с бързовар, за да се изкъпя, поливайки си в студената баня, дали ще ме зарадва скъпия парфюм? Не. Повече ще се зарадвам първо да си купим бойлер, пък нека не ми подарява марков парфюм, а нещо дребно, символично. Иначе, ако всичко друго ми е наред - имам къде да се окъпя, на какво да сготвя вечерята и не стоя на студено, нито карам с пропускащи вода ботуши да, ще съм щастлива да получа скъп подарък.