Защо се случва така?

Така е, докато човек не се научи да казва Не. Обаче повечето хора са страхливи и не смеят да казват Не, т.е. вършат услуги не защото са много добри, ами защото ги е страх да откажат. Аз много рядко правя услуги, само за определени хора.

понеже ти е трудно да кажеш "не", си сложила цена на твоето "да"
прехвърляш своята слабост като вина на чуждата глава
безкористността не предполага да търсиш размяна
фактът, че много хора са използвачи и интересчии, е съвсем друг въпрос и не е пряко свързан с твоя проблем

Вероятно е така. Трябва да помисля добре върху това

Това може би е ключето. Защо се ядосваш всъщност?

Взаимоотношенията са като огледало. Това, което правим, това, на което мама и татко са ни учили, очакваме, че е нормалното и се прави в обществото.
Сега, да не се получават извратени постове, че очаквам всички да правят като мене и да харесват обувките, които аз харесвам и купувам. Съвсем друга философия се опитвам да представя с речниковия запас, с който разполагам.
 
Връщам се към мисълта си. Ако са ме научили или аз съм решила, че не ми се благодари на никого за нищо, естествено, че няма да очаквам благодарности от никого и ще си помагам, кооооолкото си искам.
Ноооо! Това не значи, че липсата на обноски и уважение няма да спре да ме учудва и впечатлява. Това, че си отзивчив човек и добър помощник, не те прави сляп за арогантното поведение и не те прави устойчив на наглост и незачитане.
В крайна сметка, в ежедневието си  ние помагаме на близките си. Съвсем друго е, когато се включваме в големи доброволчески кампании за помощ и сътрудничество. Там си я има и официалността при благодаренето и не мисля, че е предмет на темата.
Аз повече се занимавам  и впечатлявам от ситуациите, в които близки хора помагат непрекъснато на близки хора, а другите си очакват и се цупят, ако нещо не става по техния сценарий.
Това има предвид и момичето, което споделя в първия пост и я разбирам. Не е добре наистина.
Но съвети от сорта на "помагай, без да очакваш" са добри за помощника, но изключително непродуктивни за този, който не умее да каже семпличко "Ей, знаех си, че си светен човек! Без тебе нямаше да мога да се справя!", а не "Сърдечни благодарности съм ти сложил в това пликче и с тази бутилка".

Правете разлика между благодарност и отблагодаряване.

Правя разлика между благодарност и отблагодаряване, разбира се! Само че не очаквам нито едното, нито другото. И не, не е защото не са ме научили да бъда благодарна, сама съм се научила, че като даваш - даваш от себе си и сам за себе си, а не чакаш думички или дела. Това е. Ако ми отвърнат със същото - чудесно! Ако не - не се вживявам и не го мисля. Но пък и аз нямам проблем да казвам "не" когато не желая да направя нещо за някого.

Супер, добре, идеално!
Това вече го изчетохме няколко пъти: правете добро и не очаквайте благодарности. Момичето отваря темата с друг въпрос: защо да не ги очакваме тези благодарности? На какви тупани помагаме, та да не очакваме благодарности? Толкова ли е сложно за някой да каже "тенк ююююю!!!" и толкова ли е сложно на друг да разбере, че като кажеш "добър ден", нормалното е да ти кажат "добър ден!".

Тук въпросът по-скоро е защо авторката помага на някакви "тупани", че и очаква благодарности. Да се научи да не помага на такива, а ако това не успее - то да се научи да не чака нищо в замяна.

Това е болката - написах го. Помагаш на близки, на познати, на хора, на които искаш да помагаш. Не на тупани. А след това нещо се къса с тях.

Част от мъдростта е осъзнаването, че никой с нищо не ти е длъжен.
Тогава става и лесно казването на “не”.
Като си отговориш на въпроса защо го правиш. Видиш, ли че е защото очакваш фанфари, значи е от егото и е фалшиво. Ако ти носи радост и лекота, и не държиш да е забелязано, значи е ок за теб.

Именно това й трябва на авторката - да се научи да казва НЕ. Това е целият й проблем.

Точно. Има два варианта помощ – користна и безкористна. При първия вариант очакваш нещо (без значение какво) в замяна. Другите могат да отговорят на твоите очаквания, могат и да не отговорят. При втория вариант не очакваш нищо в замяна. Авторката е избрала първия вариант и се сърди защо другите не отговарят на нейните очаквания.

Правя си изводи и се убеждавам, че за да те уважават и да се свържат добре с теб, трябва да се държиш така, както се държат с теб.  Познавам много хора, които се държат гадно, но ги уважават и се съобразяват с тях.
Добротата и желанието да помогнеш, радостта от това, само пречат.
Явно хората са неблагодарни и не заслужават доброто ти отношение. Мачкай, за да те уважават!

Точно там ти е грешката.
Не трябва да отразяваш другите, а да бъдеш толкова силна и уверена в себе, че да привличаш и задържаш край себе си само такива като теб. И тогава променяш средата си изцяло..)

GHsun, не залитай и в тази посока сега... Не е нужно да се държиш гадно, за да те уважават. Уважавай сама себе си. Само това е нужно.