Защо се случва така?

Направи добро и го хвърли в морето го знам аз.

Леле, как ме вбеси тази тема ..... !
Мислех да подмина, но не мога. Ще опитам да си кажа мнението колкото е възможно по-меко, че наскоро имах бан 1 седмица, този път може да е постоянен.
Та...и аз живея с един такъв " алтруист", дето все прави нещо за другите. Сигурно го мислят за добър човек, или за полезен идиот, не знам. Нито ми пука.
Обаче аз не мога да го търпя изобщо. Защото всички тия добрини към другите са за сметка на семейството му. Оставя ме аз да нося на гърба си семейния живот, докато той угажда на разни нахалници. Такива филантропи са мизантропи към някого, просто няма начин, защото балансът все някак трябва да се постигне и това най-често са близките на " благите душици". Абе....може да има нужда от такива, но просто не ги искам в къщата си!

Добър човек ама го използват. Веднъж като те вземат за наивник и те юркат, както си искат. Никой не е длъжен на никого с нищо. Като не искаш да правиш нещо, можеш да отказваш, кърлежите се сърдят и се преориентират.

А, защо "добър"? Това, че не може да отказва, не означава автоматично, че е добър.

Добър за чуждите, за семейството си лош, защото го ощетява откъм време и ресурси. Паразитите винаги ги надушват такива.

Ееее, не всяко правене на добро е ощетяване на семейство или е за сметка на друг приятел.  На мене ми е приятно да направя коледната украса в офиса или в дома на приятелка. Кого съм ощетила?
Мога да откажа и да отида да пия кафе или да легна да спя. Така за кого ще съм полезна.
Е, винаги е приятно, когато харесат украсата и се възхитят на идеите. Тук не става въпрос за благодарене с поклони, а за радост в очите на този, за когото го правиш.

Ами като имаш мъж и две деца и той липсва всеки уикенд, защото помага на приятели, и ще разбереш. Щом говорим за ощетяване на семейството, значи е семеен човек. Свободният електрон може изцяло да посвети живота си на другите.

На мен ми трябваше известно време да се научи ММ, че не става да тръгнем с децата на разходка, да се появи изневиделица негов колега, когато тъкмо слизаме по стълбището на блока и да се окаже, че ние трябва да се върнем, защото колата на колегата трябва да се прави и е по-важна от нас. След няколко подобни случки си поговорихме, не съм вдигала скандали, но показах, че ми е неприятно. После и го изказах. Оправиха се нещата в смисъл такъв, че нямам нищо против да помага, но нека това става, когато няма ангажименти към семейството. Та, нагодихме се някак, в по-младите ни години беше. Той обича да услужва, да помогне, прави го и досега, но не за наша сметка, някак регулира нещата. Аз така съм съгласна.

Има нещо вярно в това

Аз също имам семейство и дете. Откакто се е родило, станаха по-съобразителни. Не съм ощетявала семейството си в полза на някого или поне така мисля, не е ставало на проблем.

Разочароваш се защото очакваш благодарност. Защото правиш добро и не ти е достатъчно ти да се чувстваш щастлива от това, а искаш делата ти да бъдат забелязани, оценени, помнени. Което на практика е нормално, но ... поставя под въпрос колко реално и истински обичаш да помагаш и колко чешкаш егото си с тези актове на благотворителност.
Може да разбереш това, като започнеш да правиш тайно и анонимно добро. Ако никой, никога не знае, че ти си била "ангела" който му е помогнал или направил щастлив, дали пак ще ти доставя удоволствие да помагаш?
Би било интересно да се изпиташ сама себе си и да разбереш - обичаш ли да помагаш наистина или обичаш да си значима с помощта си! 

А ти защо реши, че са неблагодарни и забравят? Не може всеки път като се видите да ти благодарят и да напомнят зя свършената услуга.
Моята философия: Аз правя услуги заради себе си, за да се почувствам добре и полезна.
И правя услуга за когото и когато реша, не е задължително да ме молят. Но ако някой ме моли с тон заповед, или някой го приема за даденост и че света се върти около него, или усетя, че е използвач, или всякакви подобни вариации - ами не помагам.

Според мен се чувства използвана или че я взимат за даденост. Затова по-добре да спре навреме да "помага" на хора, които не го оценяват.

Ще споделя нещо, с което се сблъсках между пожеланията за Щастлива Нова година.

Бъдете здрави! 🥂🍀

За много години! Ето няколко "съвета", които няма да Ви накарат да се почувствате по-добре, но определено ще Ви подготвят за предстоящите 365 дни, в които ще се сблъскаме с едно от изброените долу "предизвикателства". Предизвикателства, защото истината боли!

1. Как изглеждаш определено има значение.
2. Хората се интересуват единствено от това, какво могат да вземат от теб.
3. Да бъдеш мил и добър с всички няма да ти спечели нищо.
4. Всичко вътре в теб ще се бори за подобрение, но волята ти ще се противи.
5. Животът не е честен никой не ти дължи нищо!
6. Да имаш всичко пари, слава, успех няма да те направи щастлив.
7. Никой не е отговорен за твоето щастие, освен теб самия.
8. Няма такова нещо като сродна душа.
9. Всички носят маска, освен когато спят.
10. Всички ще те съдят постоянно.
11. Някои хора просто не са предназначени да бъдат в живота ти, без значение колко ти се иска да не е така.
12. Хората изчезват, спомените не.
13. Миналото вече е написано, но ако го препрочиташ отново и отново, следващият лист хартия от живота ти ще си остане празен.
14. Самотните хора са тези, които жадуват най-много за внимание.
15. Човекът, който искаш да бъдеш е този, без който ще си много по-добре.
16. Думата "завинаги" е надценена никой не е щастлив или нещастен вечно.
17. На второто място винаги е най-големия губещ.
18. Хората, които веднъж са те третирали като боклук, но днес се отнасят с теб добре, го правят не защото са еволюирали, а защото ти си придобил повече авторитет.
19. Пиенето е последният подарък от първата любов на мъжа.
20. Някъде между увлечението и страстта се губи любовта.
21. Ако си с усмихнато лице и плачещо сърце, то тогава най-вероятно си пораснал.
22. След като се почувстваш отбягван от някого, никога повече не го безпокой отново.
23. Човекът, който те обича най-много има способността да те наранява най-много.
24. Ние си тръгваме само, за да видим дали ще ни спреш, ако те е грижа достатъчно.
25. Трудните моменти понякога са благословия под прикритие.
26. Някъде между мечтите и реалността живеем живота си.
27. Може да затвориш очите си за нещата, които не искаш да видиш, но не може да затвориш сърцето си за нещата, които не искаш да чувстваш.
28. Винаги ни липсва някой, надявайки се и ние да липсваме на него.
29. Не се страхуваме от високото, страхуваме се от падането.
30. Фокусираме се върху това, което искаме, губейки от поглед онова, от което наистина се нуждаем.
31. Не се страхуваш толкова от хората, колкото от опасността да бъдеш отхвърлен.
32. Ако отсъствието ти не рефлектира върху живота на някого, след като вече те няма, то животът ти е бил напразен.
33. Хората се чувстват добре, само когато омаловажават другите.
34. Всички преследваме пари, но казваме на света, че парите не са важни.
35. Почти никой не практикува това, което проповядва.
36. Хората около теб и тези, които познаваш, те карат да се чувстваш самотен.
37. Може да им дадеш още един шанс или можеш да ги оставиш и да дадеш на себе си по-добър шанс.
38. Хората рушат щастието на другите, само защото не могат да намерят своето собствено.
39. Много хора са заедно, но не са влюбени, докато други са влюбени, но не са заедно.
40. Само защото си зает не означава, че вършиш нещо.
41. Не се страхуваш да обичаш, страхуваш се, че ти няма да бъдеш обичан.
42. В момента се намираш някъде между неизречените думи и неизразените чувства.
43. Някъде между здравей и довиждане сме се научили да живеем нашия живот.
44. Половината от населението на планетата ни се опитва да отслабне, докато другата половина умира от глад.
45. На природата не ѝ пука за теб.
46. Имаш много малко истински приятели, без значение какво правиш за другите.
47. Най-вкусните хапки са най-смъртоносните.
48. Не можеш да угодиш на всички.
49. Винаги ще има някой по-добър от теб в това, което правиш.
50. Един ден ще умреш и всичко ще свърши помисли върху това…

Страхотни изводи. Някои ги знам, други не. Харесаха ми. Мерси, че сподели.

Вижте ,живеем в такова време  че аз предпочитам да си плащам когато помоля за услуга,Като предварително питам и колко ще ми струва услугата, Защото не се знае  ако на мен ми поискат услуга дали аз ще съм в състояние да се отзова. Поне разходите  да  си платя винаги  предлагам. Така няма обидени . .Аз също правя услуги и не се замислям  за някаква ответна реакция , но когато ми предлагат да ми платят поне разходите  не отказвам . Много  ми е досадно когаъо предлаагам поне калкулирани разходи от мен  , та и даже  за труда да започват да ми отказват предложението.
Случвало ми се е този човек на когото съм правила услуга , да не може  да ми  помогне в дадена ситуация  , та дори и срещу заплащане . но все някой друг се отзовава.
Разбира се трябва да се отделя време да се  помогне на хората защото на всеки  може да му се налага да потърси помощ.Ограждаш се с хора за които си сигурен че имат ли възможност ще оценят нуждата ти оъ  помощ и ще се отзоват.
Друг е въпроса че има хора които си мислят  че все другите са длъжни да му помагат . Това е обсебване.
Просто прекъсвам  връзките с такива хора.
Човек трябва  да обича себе си .
Губене на време е да се замислям  дали някой ще ми каже здрасти или не. Може днес  да не ми каже  здрасти , но утре да се отзове да ми помогне . ТАКА   че е дреболия да се замислям кой ми е казал  здраси и кой не .