Защо се случва така?

  • 5 235
  • 90
# 60
Нещо в замяна не чакаме. Всъщност нищо не чакаме.
Ако след време се окажем отново заедно в ситуация с човека, на когото сме помогнали, се разочароваме, ако не го помни или го представи като нещо минало, маловажно, забравено. Може да не го изкаже с думи. Може просто да ни покаже, че не му пука.
Аз поне точно това обсъждам, а не отплащането с думи или с подаръци.

В бг мама пиша в една тема (по собствено желание, разбира се), в която потребителки ми задават въпроси. Отговорите са дълги, пиша им цели есета. И очаквам да ми дадат обратна връзка за това, което съм им написала. Ако щете вярвайте, даже си мисля, че изобщо не изчитат целия отговор. За "благодаря" изобщо не говорим. Всеки път си обещавам, че повече така няма да правя, но не мога да бъда кратка или груба и пак си повтарям "грешката". То не е точно грешка, защото аз не мисля, че да отговоря на въпрос е грешка. Но отделям много време, без да очаквам благодаря. Просто сега ви споделям, че една на 10 благодари. Останалите 9 не са и длъжни да го правят  - решението да си губя времето си е мое.
Виж целия пост
# 61
Отговори  си защо правиш услуги на хората. Ако е защото искаш, но е против принципите ти да  не помагаш винаги, опитай да свикнеш да казваш Не. Дори и не заслужено.
Ако е по-скоро в мафиотски стил, да са ти длъжници, дори и емоционално, научи се да даваш както трябва.
Respect is to earn, not to give.
Виж целия пост
# 62
Тези дни размишлявам по този въпрос и се замислих, дали при някои хора, като им правим услуга (поискана или не) не им придаваме някаква важност? Дали не ги възвисяваме, сякаш на тях не може да се откаже. Като се съгласяваме бързо и лесно, като не им отказваме, а бързо и без да се замислим казваме "да, няма проблем", всъщност вредим на себе си. Може би, по този начин те очакват ние да ги уважаваме и поздравим първи. А отновосно очакванията, вероятно подсъзнателно ги очаквам и аз. След като прочетох мненията ви, обмислих и това. Смятам, че сте прави. За мен уважението е чисто човешко отношение. Не го смятах като отплата към моето уважение, но явно не е така.
През новата година, една от топ 3 целите ми, ще бъде, да се науча да отказвам, да помисля преди да дам нещо, да преценя на кого, какво ще дам.

Моля, споделете книги, които ще ми бъдат полезни за придобиване на това умение, да се науча да казвам НЕ, да се науча да уважавам първо себе си и нещо в тази насока ❤️
Виж целия пост
# 63
Пробвай да поискаш ти услуга от тези хора. Последвалото отношение може да ти помогне да започнеш да отказваш.
Мъжът ми има едни приятел от детските години. По едно време често се събирахме и излизахме заедно. Веднъж поиска 20 лв. назаем, като обяснението беше, че нямал пари, а онези в банката не искал да ги "пипа" Satisfied
Дадохме му, върна ги и толкоз. Беше му навик да се обажда за дребни неща и да иска помощ -  за контакти, за лампи, печка/бойлер се развалил и мъжа ми не можеше да му отказва. Даже стана така, че само за услуги се обаждаше. Тогава ми хрумна да накарам мъжа ми да му поиска 20 лв. назаем и се обзаложих с него, че ще му откаже. Оказах се права.
Мъжът ми пак му прави разни работи, но вече не са услуга, а срещу заплащане.
Виж целия пост
# 64
С това поведение да угаждаш за всичко на всички , те започват да те приемат за даденост.Разбирам те, защото преди бях същата.Исках всички около мен да са щастливи и доволни и зарязвах всичко, само и само да им угодая.Е не се ценеше и мен това ме нараняваше.Например ти като станеш сутрин благодариш ли на Слънцето, че е изгряло.Сигурно не, защото за теб това е нещо обичайно и го приемаш за даденост.Същото е и с твоето поведение към другите, свикнати са от теб по този начин и не виждат смисъл да благодарят.Преди години бях гледала един филм в който главната героиня беше егоистична и безсърдечна, мачкаше всички за да си постигне целите.Е случи се така, че направи един жест, помогна за една заплетена ситуация и след това всички я възхваляваха каква добрина е направила и я хвалеха.Това доста ме озадачи, но после си помислих - ето човек от който не са свикнали да получават добро, като направи нещо добро, то изпъква и всички го заблезват и оценяват.А когато правиш непрекъснато добро на другите те не го виждат и не го ценят.Затова те съветвам да не бъдеш толкова раздаваща се , защото в един момент, ще се изчерпаш , а от другите няма да бъдеш оценена.
Виж целия пост
# 65
Това, какво мислят другите, не трябва да ти влиза в работа. Че чак и да се съобразяваш с тях и как те възприемат. Търси себе си, оглеждай се в хората и когато намериш тези, които те възприемат, както ти искаш, остани с тях... Нещо такова, но не се променяй или преструвай, за да им угодиш
Виж целия пост
# 66
Към авторката. Замисли се дали услугите и помощта са поискани от теб или самата ти си инициатор. Има разлика. Ако не можеш директно да кажеш "Не" винаги можеш да започнеш с "Ще проверя дали ми е възможно." или "Имам друг ангажимент, но ще ти дам отговор допълнително" и прочие подобни в зависимост от контекста на услугата/помощта. Покажи им, че те са важни за теб и ще направиш усилие, НО по-важната си ТИ самата, твоите ресурси, независимо дали са времеви, финансови, емоционални... Дай си време да помислиш и да намериш сили да кажеш "Съжалявам, но няма да мога..."
Надявам се след време да можеш директно да кажеш "Не" и да си отсяла пиявиците около теб.
Виж целия пост
# 67
Всъщност... мисля, че колкото пъти са ме помолили, толкова пъти и аз съм се самопредложила инстинктивно и неволно.
Така хората се научават, че нямам нищо против да обикалям с колата, да им нося някои неща, да им купувам други, парите не са проблем, когато имат, ще ми дадат, сега точно спешни ли са ми?, ако са ми спешни, да отида, да ми ги дадат, ако не са ми спешни, ще отида, когато са ми спешни Simple Smile Те вечно имат много работа, разсеяли са се, пропуснали са дата, забравили са нещо, сега са се насъбрали задачи, няма да успеят, аз дали ще мога да се включа, че те няма да могат, а е важно и не бива да се пропуска...
Е, как на всичко това повтаряш Не! Не! Не! Не искам! Не мога! Няма да дойда!....
Почти никога не става по този сценарии: някой звъни по телефона и казва "Можеш ли да ми направиш тази услуга?" и аз да реагирам спокойно и да кажа, че точно сега не мога.  Обикновено е рев, тръшкане, оплакване, молба, объркване... Колежка в работата ми казва довърши това, помогни за онова, трябва да излитам - мъжа, детето, температурата, корема ми... И в такива моменти как да я отрежа и да я оставя да се оправя сама. Не стига, че помагам с работата, а после я карам и с колата, без изобщо да ми е в посока. В името на децата го правя. Simple Smile
Виж целия пост
# 68
Не ти трябват книги, за да се научиш да отказваш. Даже това ми се вижда абсурдно.
Виж целия пост
# 69
Всъщност... мисля, че колкото пъти са ме помолили, толкова пъти и аз съм се самопредложила инстинктивно и неволно.
Така хората се научават, че нямам нищо против да обикалям с колата, да им нося някои неща, да им купувам други, парите не са проблем, когато имат, ще ми дадат, сега точно спешни ли са ми?, ако са ми спешни, да отида, да ми ги дадат, ако не са ми спешни, ще отида, когато са ми спешни Simple Smile Те вечно имат много работа, разсеяли са се, пропуснали са дата, забравили са нещо, сега са се насъбрали задачи, няма да успеят, аз дали ще мога да се включа, че те няма да могат, а е важно и не бива да се пропуска...
Е, как на всичко това повтаряш Не! Не! Не! Не искам! Не мога! Няма да дойда!....
Почти никога не става по този сценарии: някой звъни по телефона и казва "Можеш ли да ми направиш тази услуга?" и аз да реагирам спокойно и да кажа, че точно сега не мога.  Обикновено е рев, тръшкане, оплакване, молба, объркване... Колежка в работата ми казва довърши това, помогни за онова, трябва да излитам - мъжа, детето, температурата, корема ми... И в такива моменти как да я отрежа и да я оставя да се оправя сама. Не стига, че помагам с работата, а после я карам и с колата, без изобщо да ми е в посока. В името на децата го правя. Simple Smile
Почни да говориш, че си много заета, измисли постоянен ангажимент, който не можеш да отложиш - помагаш на друг, намерила си хоби, нещо подобно. Колкото повече акцентираш, постепенно е видиш, че няма да те търсят. Ако имаше деца, или човек, който да наглежда, пак ли щеше да се занимаваш?
Виж целия пост
# 70
Да, да... Ти си права, че сами подаваме сигнали на хората, че сме в готовност и бихме го направили.
На мене ми се е случвало да бъдем двама-трима, които могат да свършат нещо, а молбата да се отправя към мене: знам, че ти ще го направиш, а тя ще се отнесе и ще забрави.
Освен това, на мене ми е някак приятно и това си личи. Ако трябва да купя подарък, ще го избирам с дни. Познавам хора, които ще отидат и  ще купят първия боклук. И знаят, че го правят ей така, без желание. Спокойно заявяват: това можах, това купих. Който е искал по-добро...
Виж целия пост
# 71
И аз преди да стана майка се оставях да ме използват много. Точно така го чувствах, че не мога да откажа и че ме използват. В същото време аз не съм искала услуги от никой, просто не мога да разчитам на никой. Сега не правя услуги на никой и никой не ме занимава. Wink
Има такива използвачи, които като видят, че повече не могат да те използват се отдръпват и сърдят. Ами съжалявам не мога да съм на разположение постоянно. Някак се научих да казвам Не, но на хората не им харесва. Важното е аз да се чувствам добре и да съм доволна от себе си, иначе се самоизяждам, защо не мога да откажа като не ми се прави даденото нещо.
Виж целия пост
# 72
А защо очакваш да ти благодарят?
И ако правиш добро - за кого го правиш, щом имаш очаквания да получиш нещо в замяна?

Ще дам простичък пример: обаждат ми се познати на работното място и искат да им донеса нещо, което не могат да намерят другаде, но нямат възможност да дойдат при мен и да си го вземат. Аз правя услуга и го нося, но се държат така, сякаш съм била длъжна да го направя. При следваща среща, даже може да се направят, че не ме познават.
(пиша в множествено число, защото случаите са няколко от различни хора).

Искам да поясня, че написах темата, за да помогна на себе си чрез вашите мнения, да коригирам нещо ако бъркам някъде.

Не се ядосвай. Много гадно отношение и има простаци, които си мислят, че така е нормално да се държат. Но ще цитирам Наталия Кобилкина тук, защото ми харесва следната тактика която тя проповядва, а тя е следната:  “когато съдбата ти хвърля “ла*ненца” отвръщайте и с цветенца” и колкото и абсурдна е тази стратегия - работи. Не си го слагай на сърцето, просто си намери друго обкръжение, за да се чувстваш добре.
Виж целия пост
# 73
Ако ние благодарим и се отнасяме вежливо, очакваме подобни прояви и от другите. Това не са някакви предварителни очаквания, настройки и омбисляния на ситуации. По-скоро е нещо първосигнално, с което свикваме през първите 7 години.
От животните в гората нищо не очаквам. Очаквам да ме нападат и се пазя. От хората не се пазя, защото имам други очаквания към тях.
Виж целия пост
# 74
Има две подходящи български поговорки.
"Направи добро и го хвърли на пътя"
"Няма ненаказано добро"
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия