Точно така и свеки отвикна да се натриса всяка събота. Но се обаждаше чак когато е пред вратата , звъняла на звънеца и никой не ѝ е отворил.
Като ѝ вдигнех телефона, питаше с възможно най-възмутен тон : "Къде си?", сякаш съм я канила и сме се уговаряли три дни кога да я чакам с кафето на вратата.
Един път така, втори път...е писна ми да тичам с количката с бебето от другия край на града , да бързам да се прибера и да ѝ видя доволната мутра, пък и на компанията ѝ- все мъкнеше някакви непознати за мен хора да видят къщата и бебето.
Спрях да ѝ вдигам телефона в събота преди обяд, защото знам какво ще стане. Мъжът ми тогава беше в чужбина и тя започна да му звъни на него да го информира, че не си стоя у дома. Тя била дошла, а мен ме нямало ?! Той веднъж я питал дали се е обадила, че ще идва и тя казала , че не е. И мъжът ми ѝ казал : "Ами като не си, хайде хващай си пътя и се прибирай. "