Да се оплачем... 2021

С риск да съм пестимистична, слагайки здраво граници във вече установени отношения, винаги води до огромен разрив. Тия неща се правят превантивно.
П.П.Не напътствам, това е урок, важен за мен също. Не за такива като нейните неща, предимно за приятелства, ама като започнеш да си цениш времето и енергията, ако щеш чувствата, ако си по- емпатичен човек, нещо толкова нормално, знаете ли как ставаш лош, неразбиращ, егоист и т.н. Знаете, крадецът вика дръжте крадеца. Те се накачулили егоистите да те смучат, в нейния случай да я ползват за магаре, а после ти си лош, че вече изнемогваш и не щеш тая роля. Щото един живот живееш, деца имаш да отглеждаш и т.н.

Аз също се фрустрирах от споделеното от нея, както се вижда. Не знам нейничкият от какво е болен. Но тя има толкова неща зад гърба си (надявам се и й пожелавам да си останат там), a той я емнал, че го боли кръстът ли какво.
Да, уж сам си си виновен до къде допускаш хората, но толкова ли няма съвестни хора. Говорим за жената, с която си решил да създадеш деца и би трябвало мило и драго да даваш, да й е лесно и удобно. Че и на мен ми се е случвало да имам възможност да ползвам облаги от някого, че е по- наивен, ларж или добряк и с ръка на сърцето мога да кажа, че никога не съм се възползвала. Така че на мен ми е малко чужда и концепцията с "докъдето позволяваш". Обичам да "позволявам", за да видя докъде ще стигнат хората. Има и свестни, познавам и са ми дали добър урок в хода на взаимоотношенията ни. Тъй че всичко е двустранно за мен. Ако ще трябва да вардя непрестанно някой да не ме ползва за магаре, мани ти това. Това просто не е добър човек.

   Ще се включа и аз с непоискани съвети. Граници трябва да се поставят, дори и с най-близките хора.
   В семейството на родителите ми е така. Всичко върши майка ми, баща ми не върши нищо. Неговото оправдание е, че е по-възрастен (10 г. им е разликата.) Но това винаги е било така, а той от 30 години все с това се оправдава. "Ще видиш, като станеш на моята възраст."
   Според мен майка ми си е виновна. Тя го позволява, тя винаги е показвала, че може със всичко да се справя и всички тя да обгрижва. А за него е много лесно и удобно така и, дори да е можел нещо да върши, с течение на времето е отвикнал - нали има кой друг. И то е статукво вече и се приема за даденост.
   Обичам си и двамата родители, но на мен този модел на семейство ми беше антипример и моето семейство е съвсем различно, като още в началото на връзката ни сме си ги изговорили тези неща и сме направили усилия да се "напаснем".
   Иначе периоди най-различни има. Напоследък като че ли аз злоупотребявам с добрината и всеотдайността на мъжа ми и той прави доста повече от мен за семейството... Но си го отчитам като грешка и смятам да компенсирам.

Защо си го причинявате, хора. Чушки ще печете като някои пенсионери. То няма лошо принципно да помогнете, ама цялата галимация да пада на плещите на млада жена, ами не. Няма да умрете от глад без домашни чушки, ето Жаки каза, пускат промоции, всичко има вече, че и прясно целегодишно се продава. Вместо да се грабнете на една разходка в хубавото време, си изкарвате работа и то логично се стига до скандали. Ето, аз се оплаквам, че преядох на днешната разходка, с плескавица и със сладолед. Иначе, моите възрастни и те всеки ден пазаруват храни и все се запасяват и мислят какво да готвят.

Дайте ми на мен да пека чушки У нас е като манифактура - един мие и реже дръжките, вторият пече, първият бели, вторият затваря за фризера. Много обичам да се занимавам със зимнина, 10-11 месеца в годината чета рецепти и техники, планирам, мисля кое как За съжаление не мога да се разгърна в желания мащаб, малко място имам.

Чушкопекът ми е пръв другар. Когато напълня фризера, мирясвам и цяла зима ядем панирани чушки, едно от нещата, които цялото домочадие одобрява. А днес правих палачинки с нашето сладко от сливи одъртявам вероятно, но ми харесва.
Оф, ставам да готвя. Как пък не ни спадна апетита бре...

Слагането на печени чушки във фризера не е кой знае каква хамалогия, когато си с помощници. А аз лично още не съм намерила консервирани да ми харесват. Плуват по 5-6 в буркан, в някаква безвкусна марината, която е отнела всичкия хубав аромат на печената червена чушка.
И се оплаквам, че не знам какво искам (като достоен Рак).

Добре, че не обичам чушки. Голяма хамалогия

След като ти е удоволствие, защо не правиш и продаваш? Сестра ми и майка ми тъкмо ми обясняваха, че купували домашно приготвена лютеница в кофи и само си я затваряли в буркани. Хората предпочитат домашното пред това в магазините.

По въпроса с печените чушки си купих троен чушкопек. Обаче голяма хамалогия и миризма. Открих, че продават печени и замразени чушки.

На барбекю стават за нула време.

Който обича,си прави зимнина и чушки и друго.Тук става въпрос ,че се натоварва излишно майка на две деца.
Добре ,разбирам,че в момента съпруга е болен и не може,но да купува и за друго семейство ми идва в повече.
Като е толкова спешно да се опекат чушки точно утре,пекат и си разделят наличните,после пак пекат друг ден.
И аз ще кажа,че трябва да се поставят граници.

Ох, чушки. Искам и аз люти, печени, но няма де да ги пукам. А и няма де да прибирам бурканите.
Запалихте ми фитилите. Гаднярки недни

Ама да се похваля - и другите очила са купени. Сравнително бързи бяхме в оптиката, даже и карта ми издадоха.

Шляхме се по магазините с моята кифла. Пръснахме сума пари за боклучета - пръстенчета, шнолички, диадеми...

Тук става дума за Паунче, което иска чушки и се е заела със задачата, но е пропуснала да впрегне девера или да изчака да му мине  а НМ.
Тя сигурно вече ги е изпекла.

Предлагам да ни покани.

Какво нещо е майката!
От много години не живеем заедно и като се съберем по някакви почивни дни с всеки ден положението се нагнетява до там, че аз да ѝ се ядосам, тя да ми се разсърди и да ми мълчи по 2 - 3 седмици. Неща от сорта - кога си мила последно прозорците, тези тенджери не е ли по-удобно да си ги преместиш в този шкаф, занемарила си си котлоните, препарат и ножче нямаш ли да си ги изчистиш хубаво, тези пердета си ги прала, ама май не си ги гладила, цветята дето ти посадих миналата година пак не можà да ги гледаш, няма ги, явно са умрели, не ти ли е малко жал... И все от тоя вид.
Та имам си от няколко дни едни здравословни терзания (след едни рутинни изследвания, които си правих, ама този път не излезнаха нещата хубави както друг път) и вчера майка ми дойде буквално за един ден - днес си замина. Не исках да ѝ споделям, знам колко се притеснява за такива неща, но ме усети. То и очите ми се пълнят със сълзи. Дано не се потвърди това, което си мисля, де. Та поговорихме много дълго. Успокои ме жената. Даде ми реални примери, окуражи ме, че всичко ще е наред, само да си мина прегледите. А ММ - "Офффф от къде ги измисли тези неща, пак си чела някакви глупости, нищо ти няма". И до там.
Та трябва да си правя едни неприятни изследвания и дано да не е това, което си мисля. То човек по принцип най-лошото си мисли, но да не е късмет. Честно, пиша и рева... Много ме е страх. Поне е на приливи и отливи. Има моменти, в които вярвам, че всичко е наред и само си внушавам. Дано да е така.

Не, бе, утре ще се пекат то ще ви домирише.
Сега седя и Се чудя - как преди месец събрах багажа в тия куфари, а днес почти същия багаж не влиза много го мразя туй занимание ама и аз с оливам, признавам .
* Този коректор на телефона ме дразни. Всеки път като напиша се го коригира на Св.