?Въпроси всякакви за СО? 2021

  • 370 608
  • 8 988
# 7 695
Според мен детето има право да знае. Не е на 5 все пак. Едва ли можете да скриете притесненията си така или иначе. Пожелавам да се оправят всички бързо, без усложнения и последствия!
Виж целия пост
# 7 696
Според мен на 14 е достатъчно голямо, но и у нас никога не са ме щадили за такива неща.
Виж целия пост
# 7 697
Бих споделила с детето, че са болни и че макар да се тревожа, се надявам да се възстановят бързо.
Стискам палци да оздравеят!
Виж целия пост
# 7 698
Не е съвсем дете на 14, трябва да му кажеш без да навлизаш в подробности. Всичко сме си казвали, нищо не сме спестявали в семейството.
Виж целия пост
# 7 699
Аз бих обяснила честно ситуацията...
Желая ти кураж и бързо възстановяване на семейството.
Виж целия пост
# 7 700
Бих казала, че са болни и че бабата го кара по-тежко от другите. Не е малко, а и достатъчно е чуло и видяло за вируса.
Пожелавам всички да се възстановят бързо и да са били напразни тревогите ти!
Виж целия пост
# 7 701
И аз бих казала.
Дъщеря ми беше на 7, когато майка ми беше с онкологично заболяване и не съм крила от нея.
Страя се да намирам точните думи, така че да не изглежда драматично положението и така.
Другата ѝ баба е с деменция и пак ѝ е казано всичко.
Пожелавам бързо възстановяване на всички.
Виж целия пост
# 7 702
На 14 имаш голям човек, това първо. И второ - изцяло твое задължение и отговорност е да намериш подход във всяка ситуация, без да питаш тук-там, защото всичко, различно от твоя усет и поведение може да се окаже грешен ход.
Виж целия пост
# 7 703
Права си, но понякога чуждите примери дават поглед от друг ъгъл върху ситуацията и това може да се окаже полезно. Случва се сами да не успеем да видим очевидни неща.
Виж целия пост
# 7 704
Ситуацията е повече от кофти, не нейната, предвид факта, че се погубват цели семейства.
Не знам какъв ъгъл да дам, честно казано, защото е хем тежко, хем няма кой да поеме чуждия товар. Обаче то е като на война, нямаш право да си неподготвен. За съжаление Sad
Виж целия пост
# 7 705
В моето семейство подходът беше да се крие. Съответно, като не чуваш някой два дена, и вече започваш да си мислиш, че има нещо лошо. За баба ми разбрахме, че нещо се е случило, чак когато си отиде. Не можахме да се сбогуваме. За мен това е много по-травмиращо.

Колкото и да е тежко, тези неща са част от живота и човек трябва да свикне да минава през тях. Бягството не просто отлага, но и в крайна сметка утежнява неизбежното, и оставя човек тотално неподготвен. Кеа, съчувствам ти и стискам палци нещата да се развият благополучно. Личното ми мнение е, че е правилно да кажеш на детето си и да го оставиш да бъде част от нещата. Правилният подход е много индивидуален, ти си познаваш детето и ти най-добре можеш да намериш верния път до него.
Виж целия пост
# 7 706
И аз бих й казала. Може да се обиди, ако разбере, че е била държана настрана, та било и за нейно добро. Тя се чувства и всъщност си е голяма.
Виж целия пост
# 7 707
Според мен не трябва да се крие, просто трябва да се намерят точните думи да опишете ситуацията. На 14 детето познава родителите си достатъчно добре, за да разбере, че нещо силно ви тревожи, така че вариант да остане в пълно неведение няма.
Между другото, и в нашето семейство все така гледат "да не ни притесняват децата", нищо, че косата ми е практически бяла - все премълчано, все уж спестено, най-много следварително нещо да се каже. Винаги е било така, поколенията назад и те така. Резултатът е, че колкото и да ми казват, че са добре, им нямам капка доверие. Аз от своя страна също не се чувствам предразположена да споделям, защото не считам, че откритостта и доверието трябва да са едностранни. Считам това за доста тъжно и не виждам някаква спестена мъка или тревога като резултат - просто всичко се изсипва от раз наведнъж на главата на човек.
Виж целия пост
# 7 708
Аз съм " за" споделянето- на 14 г. не е толкова малко детето.
Скрит текст:
Татко като почина преди 4 год. Майка ми звънна по обяд да се прибирам, защото бил в кома. Хванах си в 17.45 автобуса и по време на пътуването ми звънна приятел да си изкаже съболезнованията. Той татко още предишната вечер бил починал. Побеснях. Излъгала ме, да не ми станело лошо в автобуса. Логика и чудо. И за двамата ми дядовци по сходен начин процедира. За единия изобщо не ми се обадиха, щото съм била на изпит. За другия ми се обади в 21 вечерта, че на другия ден в 13 е погребението. Ни удобен транспорт има, нищо. Тогава един приятел ме закара, за да успея за погребението.
Виж целия пост
# 7 709
Благодаря, тази вечер ще кажа.
А най болното ми е, че не можем да идем да ги видим.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия