?Въпроси всякакви за СО? 2021

  • 370 608
  • 8 988
# 7 710
Благодаря, тази вечер ще кажа.
А най болното ми е, че не можем да идем да ги видим.
През прозореца/тераса/двор/градина...
И аз така контактувам с моите близки сега. :/
Виж целия пост
# 7 711
По телефона.
Когато родителите ми бяха болни, разговорите с внучката ги ободряваха.
Виж целия пост
# 7 712
И двамата ми родители са с ковид и под карантина в момента. Баща ми го кара тежко. Нищо не съм спестила на дъщеря си (9 год). Насърчавам я да се чуват всяка вечер, даже и по Вайбър си говорят, с камерата. Много добре им действа. Нещата започнаха да се нормализират вече, но детето само си знаеше, че има риск някой да не прескочи трапа. Отдавна сме говорили за смъртта, някои познати около нас се споминаха и тя знае всичко.
Виж целия пост
# 7 713
дори да не могат да говорят болните по телефон, снимки и видео поздрави от внуците помагат много за кураж..казвам го от опит.. моят малък професор правеше така и всеки ден ме питаше колко е сатурацията на баба му и искаше ежедневен подробен отчет за медицинските грижи, макар да бе далече.. говоря за дете на 10..
стискам палци всичко да премине и желая оздравяване на всички Heart Hug
Виж целия пост
# 7 714
Това с предпазването на децата е някак си извратено. Скоро почина позната на 80 години и двамата й сина до последно се чудеха дали да кажат на внуците й и трябва ли да присъстват на погребението. Най-малкият внук е на 20.......
Виж целия пост
# 7 715
Имам такава позната и аз... На 17-18 не отиде на погребение на близък роднина, техните пазели психиката и.
Виж целия пост
# 7 716
Тайче, отвън се вижда различно от това, което виждаш отвътре. Наистина не ми се влиза в детайли относно хилядата "за" и "против", които имах в себе си, като почина внезапно бащата на децата ми и аз се чудех дали, какво и как да кажа на 14-годишния си син. На бебето нямаше какво да казвам. Но отвътре картината не е като отвън.
Виж целия пост
# 7 717
Уиш, на мен не ми се е налагало да съобщя на дете подобно нещо, но са ми съобщавали. Съжалявам за това, което Ти се е случило.
Каквато и да е ситуацията обаче, никой не може да ме убеди, че на 18 не можеш да понесеш погребение.
Виж целия пост
# 7 718
На 17 затворих очите на дядо си. Буквално стоях до леглото му докато умираше. Общо взето беше ясно, че ще умре скоро. С баба ми се редувахме да седим до него.
Та аз нямам съмнения, че трябва да се казва на децата. Аз го казвам доста пряко. И не използвам термина "почина" - лично аз не я харесвам тази дума. За мен смъртта си е смърт и хората умират. Е, използвам я, почина, починалия, покойник, но за мен не отразява ясно какво се е случило и на децата не обяснявам, че някой е починал, за да не го свързват с почивка.
Когато баща ми почина синът ми тръгваше на училище. Първи учебен ден на най-голямото ми дете, най-първия ми първи учебен ден на децата. Майка ми беше дошла, помня че сме били щастливи, сутринта на 16 септември, понеделник гладим малки ризки и се обадиха наши роднини, останали да се грижат за баща ми, че е починал в съня си (рак на белите дробове). Не казах на децата преди първия учебен ден, но на вечерта им го казах и на погребението ги заведох.
Виж целия пост
# 7 719
...и на децата не обяснявам, че някой е починал, за да не го свързват с почивка.
Не го приемай като издребняване, просто намирам за малко странно при целия стремеж към закаляване на психиката на децата чрез фронталното излагане на фактите от живота да ги пазиш точно от дума, която неизбежно ще срещат редовно и навсякъде, вкл. и докато са си деца.

По темата мисля, че скриването или отложеното казване за смърт с цел предпазване се прави към лабилни, чувствителни хора, а не се дели на до тая възраст пазим, после право куме. Вярно, че децата, като още неукрепнали, неизградили си защита психики са по-естествена кандидат група за опазване, но съм виждал същото да се прави и към възрастни, че даже и да работи подхода. Тоест да е по-малкото зло да научиш свършен факт рязко и след някакво време, вместо да изживяваш кончини и посмъртни сбогувания дълго и детайлно. Не обобщавам разбира се, че така е правилно, то даже рядко въобще е приемлива алтернатива, само казвам, че и това го има.
Виж целия пост
# 7 720
Не, не, не е пазене. Имам предвид, че аз като дете не свързвах думата "починал" със смъртта, а с почивка. Личното ми усещане беше, че някой отива да си почине и ще се върне. Нещо временно. Затова сега гледам да обясня, че смъртта означава край завинаги.


По същия начин като малко дете не знаех какво значи брат и сестра. Трябва да съм била на две и половина, едни от първите ми спомени изобщо. Брат ми е по-малък от мен точно с 3 години и няколко дни. И хората ме питат какво искам - брат или сестра. И аз казвах брат, защото беше по-лесно за произнасяне. Не знаех, че брат означава момче, а сестра момиче. Всъщност исках сестра, исках момиченце.
Виж целия пост
# 7 721
Според мен винаги трябва да се обяснява с думи, подбрани за възрастта, а на 14 много повече неща могат да се обяснят.

Синът ми е на 3 г. Когато едната му баба почина, казах, че вече ще живее горе при звездичките и от там ще наблюдава. Сега другата му баба и дядо са с ковид. Пита защо не ходим. Казах, че са болни, като се оправят тогава. Пита защо дядо не е при баба. Казвам, че е отишъл при чичо доктор за няколко дни, който ще му помогне да се чувства по-добре.За неговата възраст толкова.
Виж целия пост
# 7 722
Малко ни в клин ни в ръкав се включвам. Но давам различна гледна точка - на 33 не мога да понеса погребение. На гробища не отивам никога и по никакъв повод.
Предпочитам да запомня хората такива каквито са били приживе.
Достатъчна трудно за приемане, тъжно и стресово ми е, влизайки в бащината къща да осъзная факта, че дядо ми никога вече няма да стои на масата да пие вино, да се смее или да се шегува с нас. И това ми е достътъчно.
 Не съм била на нито едно погребение, на никой близък(от много години).
Накараха ме насила когато бях на 11 години и почина моя пра дядо.
Не исках и ги молех да не ходя, но ми казаха и настояваха много, не можело да не отида, бабата ще се сърди.
Те бяха много опъки и двамата лека им пръст , много трудни характери, много сръдливи, и всички им играеха по свирката за да не се обидят.
И като добавим нали какво ще кажат хората.
Е, отидох и никога няма да го забравя.
Оттогава не стъпвам там, не ходя никога.
Майка ми и баба ми малко им е криво, че никога не съм ходила на гробовете на баба и дядо. Самата аз знам, че е хубаво да ида, в един момент вероятно трябва да отида просто за да приключа с това и да се сбогувам наистина. Ще го направя обаче само тогава когато почувствам нужда да ида.
Разбира се, че трябва да се каже на детето, особено ако е вече порастнало.
Но това дали ще ходи на погребение и дали може или не може да го понесе не би следвало да е проблем и да се обсъжда. Никой не е длъжен да отиде ако не иска, няма психиката и не може да го понесе. Нямам силата да го направя и толкоз.
Детето ми е на 4 години и половина и вече пита за смъртта и отвреме навреме говори за умиране.
 Куклата е на доктор и умряла, ако някой се нарани по телевизията или е в болница, почва да плаче и да казва, че не искала човека да умре.
Понякога го казва изведнъж, така от никъде дошло както си стоим"не искам еди кой си да умре".
Трудно ми е да обясня и често не зная как да реагирам.
Иначе и пазенето със сигурнист не е ок.
Аз съм била дете пазено и щадяно цял живот. И сега си бера плодовете от това.
Не всеки може да понесе такова нещо. Хората сме различни.
Аз винаги съм се чудила нашите баби, съседки и изобщо възрастните хора как с лекота ходят по такива събития, приемат ги обсъждат ги, защото го виждам с очите си.
Да, това е част от живота. Но не е за всяка психика и всеки човек.
Има такива хора. Може би са малко но ги има.
Виж целия пост
# 7 723
Според мен, точно малките деца, примерно на 4-5-6 години, приемат смъртта много естествено, като нещо, което се случва и не е добро. Не мисля, че те наистина могат да скърбят, както правят големите. Може да греша, но такива са ми впечатленията.
Виж целия пост
# 7 724
Аз съм била дете пазено и щадяно цял живот. И сега си бера плодовете от това.
Извинявай, но точно по тази причина, не можеш да понесеш една тъжна случка.
Майка ти и баба ти сигурно няма да доживеят на теб да ти се доходи на гробища. А ние, по-нечувствителните, си умираме да ходим...за съжаление все по-често.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия