?Въпроси всякакви за СО? 2021

  • 370 608
  • 8 988
# 7 725
В живота не правим само тези неща, които ни харесват. Животът не се състои от весели и приятни неща само. Мисля, че се нуждаеш от специализирана помощ.
Виж целия пост
# 7 726
Не са крили от мен като дете, че някой е починал. Бях на 5, когато единия ми дядо ни напусна завинаги. Преди това не са крили от нас, децата, че е болен от рак. Доколкото помня, възрастните подбираха думите си, но всички внуци знаехме, че това е краят. И други близки роднини са си отивали от този свят, когато сме били невръстни деца и по-големи сме били, винаги са ни казвали. Сега съм  благодарна. Приемам смъртта като част от живота. Нямам проблем да говоря за това. Оплаквам някого като си отиде, отделям си време, за да се сбогувам с него, но това не ми нанася непоправими травми. Според мен трябва да се казва на децата, когато някой е болен, да се казва и за смъртта. Разбира се, с думи съобразени с възрастта. А и децата усещат, когато нещо не е наред. Усещат, когато родителите са тъжни.
Виж целия пост
# 7 727
Аз съм била дете пазено и щадяно цял живот. И сега си бера плодовете от това.
Извинявай, но точно защото си била пазена и щадена цял живот, не можеш да понесеш една тъжна случка.
Майка ти и баба ти сигурно няма да доживеят на теб да ти се доходи на гробища.
Браво! Така трябва, с кубинките. Сигурно си мислиш, че така ще я засилиш към гробищата.
Каролин, била съм в твоята ситуация, напълно те разбирам. С годините лека-полека преодолях страха си от мъртви и погребания. Не напълно, но достатъчно. Дотолкова, че успях да изпратя майка си, така както се полага.
Виж целия пост
# 7 728
И какво от това? За вярващите в езотерики, животи и други (за мен) простотии е много важно погребението. Аз съм отгледана от много земни родители и съм възпитавана, че е важно приживе как се държиш, дали уважаваш, а погребението е символ на края, на смъртта, на тоталното заличаване на човека от Земята, следователно не е повод за празненство и не е толкова важно какви венци ще сложиш и колко хора ще поканиш. И последно чао се взима с живи хора, не с мъртъвци. Само лудите си говорят с мъртъвци. Хем се застъпва суровата истина, хем цялото преживяване се романтизира. Парадокс.

Т.е. крайно против съм пазенето на информация, но съм и против насилването особено на деца да се мъкнат по погребения. Сакън.
Виж целия пост
# 7 729
Факт е, че малките деца наистина приемат по-леко смъртта. Може би защото не я осъзнават.
Да се води малко дете на погребение не е добра идея, наистина може да го травмира. Но после спокойно може да се заведе на гроба - там когато се честват разните дати. Даже им е много интересно - паленето на свещи, ритуалите с преливането на гроба и т.н. И като им се обясни, че баба, дядо или който е там близък, спи, го приемат много спокойно.
Виж целия пост
# 7 730
Aма какво означава "както се полага"?! Аз пък побеснявам от такива неща. Няма както се полага и както не се полага, всеки го прави според усещанията си. Аз например ненавиждам нашите погребения, нямам травми, нямам проблеми, ходила съм на достатъчно, но пак ги ненавиждам. Ненавиждам показността, задължението да направиш нещата по точно определен начин, публичността, безсмислените ритуали. Мъката и скръбта по един човек са строго лични и всеки има право да си ги изживее посвоему, но мнозинството се подчиняват на традицията и на "какво ще кажат хората" независимо, че това може да не е в унисон с вътрешните им усещания. Отделно практичния човек в мен отрича похабяването на големи площи за безсмислени гробове, за които в един момент вече и не остават хора, които да се грижат. Кремация, урната вкъщи или прахта пръсната, където е пожелал приживе покойника и това е.
Виж целия пост
# 7 731
Майка ти и баба ти сигурно няма да доживеят на теб да ти се доходи на гробища.
Браво! Така трябва, с кубинките. Сигурно си мислиш, че така ще я засилиш към гробищата.
Напротив. Не смятам, че човек на тези години ще се промени и затова го казвам.
Гледката на починал човек едва ли ще заличи спомените от него като жив. Такова оправдание ми звучи несериозно.
Виж целия пост
# 7 732
Хай, разбирам, че е към мен. Обяснявам.
Както се полага - да организирам погребението - сега погребалните агенции поемат 90% от детайлите, които за мен биха били непосилни. Да поканя близки и приятели на майка ми, да се сбогуваме в този свят, да си припомним хубавите моменти заедно. Такива неща.
Напротив, Куко, може да се промени. Особено, ако не го натискат. Как знаете всичко за всеки, ей това не проумявам.
Виж целия пост
# 7 733
Според мен, точно малките деца, примерно на 4-5-6 години, приемат смъртта много естествено, като нещо, което се случва и не е добро. Не мисля, че те наистина могат да скърбят, както правят големите. Може да греша, но такива са ми впечатленията.

Не се наемам дори да си го помисля. Как преживяват и какво показват са рсзлични неща. И с големите е същото.
Мъжът ми е убеден, че дъщеря му не помни майка си. Ама толкоз е убеден, чак го намирам за добре, защото е дистанциран, не се бърка в душичката ѝ и не се опитва да разсъждава по въпроса. Разбира се, много е далеч от реалността.
Виж целия пост
# 7 734
Погребението има много смисли, но за мен най-важното е, да не изоставя най-близките си сами в последния им път. И ми е ясно, че те това няма да го разберат и да ги интересува тогава, но някак ми се струва важно. Пък дори да е заради мен. На бабиното бях, и въпреки, че я видях студена и безжизнена в ковчега, у мен остана усещането, че съм я изпратила. С дядо пропуснах и до ден днешен ми стои една празнота заради това, въпреки че пропуснах да го видя така. Не са лесни тези моменти, но хората сме социални животни и моето мнение е, че имаме нужда да бъдем заедно, до последно.
Виж целия пост
# 7 735
Погребенията са отвратителни.
Бих ги избегнала, ако мога. На деца също бих ги спестила.
Разговорите и приемането на смърта са съвсем друго нещо. Те са част от живота.
Виж целия пост
# 7 736
Аз съм казала на няколко близки, че искам да ме кремират.
Ще ми слугуват до живот на гроба, как пък не. Нали виждам майка, то са плочи, паметници, поддръжка, цветя. Минали кози, опасли цветятя, сади наново- луда работа, че хората ще видят гробовете в нелицеприятен вид и щели да обсъждат. С баба ми дори си имат запазени парцели до татко и дядо.
Поживял си е човекът, за възрастни говоря, радвай се че го е изживял този живот, създал е нещо след себе си и оставил. Ама не, то са оплаквания, последно обикаляне на селото с катафалката, да се сбогува умрелият с любимите си места. И опечалените и те карат с колите след катафалката.
Виж целия пост
# 7 737
Виж сега, разбирам те, обаче теб като те няма, близките ти остават с мъката си. За теб слугуване, за друг е друго.
Посещавам съпругата на мой пациент, който почина и го кремираха дъщерите по негово желание и против волята на майка си. На годината тя искаше едно, те нсложиха друго. Последно, през сълзи ми каза - ако можех поне на гроба му да отида…
Виж целия пост
# 7 738
Преко волята на покойника?

Ще се върна да се саморазправя Laughing
Виж целия пост
# 7 739
И аз смятам, че покойникът едва ли вече има отношение, но ето  - жената е искала гроб. Нали живите са по-важни?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия