?Въпроси всякакви за СО? 2021

  • 370 609
  • 8 988
# 6 645
Съгласна съм с Тео. Няма как да избегнем битовизмите, но трябва да знаем да си даваме почивка от тях.
Виж целия пост
# 6 646
Аз не бих го изтърпяла това - да се стискам за неща, които не искам, заради друг. Не ги разбирам тези отношения.
С общите бюджети така става...
Аз не давам за каквото не съм съгласна, което не е често, но се случва. Преди 5 години се запънах за един ПС на сина ми. ММ дудна, дудна и на инат го купи на изплащане. Можех да дам за половината, можех и изцяло да го платя в брой, обаче принципно не бях съгласна. За втория вече бях навита, за компютър също.
Наясно съм, че моето семейство е далече от идеала, обаче явно достигам тавана на компромисите си.
Виж целия пост
# 6 647
Ами не е баш така.
Няма лошо да се поделят разходите, но в цитираният случай има едно осезаемо бутане моите разходи да се обявяват за общи. А твоите разходи трябва да се намалят, за да спестим по-бързо за общомоите. Ей това нещо не го разбирам и не съм съгласна.
Виж целия пост
# 6 648
Ами не е баш така.
Няма лошо да се поделят разходите, но в цитираният случай има едно осезаемо бутане моите разходи да се обявяват за общи. А твоите разходи трябва да се намалят, за да спестим по-бързо за общомоите. Ей това нещо не го разбирам и не съм съгласна.
Е, вилата я ползват и двамата. Но е истина и това, че животът си минава и докато спестяваш за поредното голямо нещо - изпускаш малките неща.
Скрит текст:
Още един мой пример - ММ беше решил, че иска къща извън София, обаче да продадем жилището, нищо не чух за кредит или ипотека. Ако бях съгласна, нашите щяха да го направят, но отказах. Нито ми се пътуваше по 2 часа, а и нямахме второ дете, та заради него да го направя. И наскоро пак ми го спомена, та се наложи да припомням някои неща.
Виж целия пост
# 6 649
Първата анонимна съм. Като ви чета почва да ми става ясно, че ние имаме няколко проблема. Единият е с комуникацията въртяща се около задачките. Но втория явно е по-голям. Че мъжа ми чрез всичките тези отмятания на цели и задачи дири някакво щастие, което не го намира явно.
Отделно от това понеже питаха някои от вас - да, опитвала съм да дам предложения за занимания извън дома. Заведения, екскурзии, театър и други. Ако отидем на някое от тези е с едно нежелание от негова страна, мърмори. В последно време директно отказва. Има си негови някакви интереси, занимания и това му се прави само. Някакви неща, в които почти няма как да участвам.
За комуникацията - аз не искам да говорим непременно за чувства. Но не и да говорим само за задачките. Буквално се усетих наскоро, че той не ме пита никога как съм. Ако съм болна ще трябва изрично да подчертая примерно, за да разбере изобщо. Ако съм тъжна съвсем няма да разбере. Всичко е винаги - ти днес какво имаш да правиш, какво направи до сега, утре какъв ти е плана? Съответно той обяснява той какво ще прави. Някъде помежду това обсъждаме и най-дребните битови неща за прехраната в къщи и така. На моменти аз почвам да говоря за някакъв филм или нещо, което ми е направило впечатление от деня, интересен човек, който съм срещнала примерно и по някое време се усещам, че си говоря сама в пространството - той в това време рови вече в телефона. Отметнахме кой какво и как като задачи и вече край с неговото внимание.
И като изкажа на моменти, че това не ми е достатъчно като комуникация и съм самотна - какво да говорим празни приказки, важни са действията.
Може би не е типично за мъж да речем, но той примерно си е чистник. Обича да се чисти. И това му е като някакво хоби едва ли не. Почивните дни постоянно чистим, перем, подреждаме и ако аз кажа, че този ден примерно не ми се прави това, а ми се ходи на планина и да идем семейството - той се ядосва, защото плана му за действие е провален.
И последно - ако тръгна сама да правя всичко и да излизам с хора го усещам, че се дразни, че е оставен сам и не участва.
Виж целия пост
# 6 650
Треснала го е кризата на средната възраст. Сам не знае какво иска и защо го иска, важното е, че го иска. Понякога така се изразява, не да тръгне по млади гаджета или да си купи мотор, доказвайки, че не остарява, а иска само да се отърве от дългогодишни ангажименти и го е налегнала ужасна скука. За жалост, няма универсална рецепта, решенията са спрямо преките участници. Но не си мълчи, все трябва да разбере, че за теб така не е добре. Не може да се гледа комфорта само на единия
Виж целия пост
# 6 651
И последно - ако тръгна сама да правя всичко и да излизам с хора го усещам, че се дразни, че е оставен сам.
Точно това трябва да правиш, щом с него не можеш. Не е нужно да сте като залепени, нито непременно му кръшкаш, щом излизаш сама.
С неговите камъни по неговата глава - обясни му, че ти се чувстваш по същия начин, когато не те слуша.
Впрочем, аз също не питам кой как е, в процеса на общуване се вижда. Не бъди емоционална лепка.
Виж целия пост
# 6 652
Тоест, той сам си търси пътя към щастието и саботира твоите планове. Описанието му пасва на мащеха в критическа. Кое му е хепито в чистене и пране?
Анонимна, ти защо не прекараш приятен уикенд, самостоятелно?
Виж целия пост
# 6 653
Е, вилата я ползват и двамата. Но е истина и това, че животът си минава и докато спестяваш за поредното голямо нещо - изпускаш малките неща.
Е, сега, ползвали - ако ще е така, то и моите ИПЛ процедури за няколкостотин лева и кремче Ла Мер за $2500 ги ползваме двамата, ама кой мъж с по-тънък врат ще се навие да ми ги плати?

Анонимна, проблемите ти не са с комуникация, задачи, оперативки. Мъжът ти към момента действа почти като самостоятелна единица. Не виждам друг начин да тушираш това, освен да започнеш да правиш същото.
Виж целия пост
# 6 654
Анонимна, ако съм на твое място, ще си планирам времето сама или с приятели и изобщо няма да се занимавам с мъжа ми. Grinning Предполагам, че ако имате деца, те са големи, така че нищо не те спира. Наистина животът е кратък и трябва да се научим да се съобразяваме и със себе си, а не само с другите. Идеални семейства няма, особено след дългогодишен брак. Хората с времето се променят и съответно се получават разминавания, които може и да не е имало преди това.
Виж целия пост
# 6 655
Сега, то е и до мъж, но... всяка жена трябва да умее да ражда някакви идеи и да дава насока на семейството, дали ще измисли какво да правят или някаква почивка или занимание... с времето мъжете се научават и им харесва. Но трябва по-отрано да ги хванеш. После стават дърти мрънкалници и нищо не им се прави и само битовизми са им в главата.
Факт е, че и аз имах един такъв и не ни се получиха нещата, не беше много възприемчив и беше голямо мрънкало, все никъде не му се ходеше, все нещо не му е наред. И досега си е такъв, но и аз бях млада и не съм знаела явно как да подходя. Радвам се, че втория път ми се получи и битовизми никога не са ни занимавали.
Виж целия пост
# 6 656
Сега, то е и до мъж, но... всяка жена трябва да умее да ражда някакви идеи и да дава насока на семейството, дали ще измисли какво да правят или някаква почивка или занимание... с времето мъжете се научават и им харесва. Но трябва по-отрано да ги хванеш. После стават дърти мрънкалници и нищо не им се прави и само битовизми са им в главата.
Факт е, че и аз имах един такъв и не ни се получиха нещата, не беше много възприемчив и беше голямо мрънкало, все никъде не му се ходеше, все нещо не му е наред. И досега си е такъв, но и аз бях млада и не съм знаела явно как да подходя. Радвам се, че втория път ми се получи и битовизми никога не са ни занимавали.

Абе втори, трети, пети, десети, караме докато се получи.
Освен това философите казва, че ако пътя е дълъг, целта постепенно избледнява и се загубва, на преден план остават пробванията Wink
Виж целия пост
# 6 657
Сега, то е и до мъж, но... всяка жена трябва да умее да ражда някакви идеи и да дава насока на семейството, дали ще измисли какво да правят или някаква почивка или занимание... с времето мъжете се научават и им харесва. Но трябва по-отрано да ги хванеш. После стават дърти мрънкалници и нищо не им се прави и само битовизми са им в главата.
Факт е, че и аз имах един такъв и не ни се получиха нещата, не беше много възприемчив и беше голямо мрънкало, все никъде не му се ходеше, все нещо не му е наред. И досега си е такъв, но и аз бях млада и не съм знаела явно как да подходя. Радвам се, че втория път ми се получи и битовизми никога не са ни занимавали.

Абе втори, трети, пети, десети, караме докато се получи.
Освен това философите казва, че ако пътя е дълъг, целта постепенно избледнява и се загубва, на преден план остават пробванията Wink


Не разчитай на това😉 Почти винаги се появява подходящият, лошото за теб е, че това не си ти!
Виж целия пост
# 6 658
Буквално се усетих наскоро, че той не ме пита никога как съм. Ако съм болна ще трябва изрично да подчертая примерно, за да разбере изобщо. Ако съм тъжна съвсем няма да разбере.
А на тебе какво ти пречи да започнеш разговора първа и да му кажеш какво ти е?
Виж целия пост
# 6 659
Анонимна, не чакай да се сеща, сама си казвай.
Ах, изморена съм, разтрий ми краката, раменете, врата.
В събота отиваме по дефилето, в 8 да си буден и готов.
В петък ще ходим на вечеря - кажи ми място и час.
Ще излизам сама следващият петък, в събота съм цяла твоя.
Купила съм билети за театър в четвъртък, в 18 трябва да ме вземеш и да хапнем.
В неделя ще чистим, ако не искаш да се гушкаме.
Провокирай го, апатията теб ще убие, не него.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия