?Въпроси всякакви за СО? 2021

  • 370 609
  • 8 988
# 6 795
darsia Абе то всеки като се жени си мисли, че е завинаги, ама често става нещо друго. Тъй че знам какво не ги разбираш вторите и третите бракове, моли се да не ти се случи да се разведеш, че не всеки има късмет да създаде нов и щастлив брак.
Виж целия пост
# 6 796
Никой не е чак толкова самодостатъчен, че да живее като отшелник. Въпросът беше дали можеш сам да си осигуриш интереси, или разчиташ само на околните да те забавляват.
Защото ако не можеш сам, проблемът не е в партньора ти, а в самия теб.
Виж целия пост
# 6 797
Криза на средната възраст и текущия въпрос - “Това ли беше?”
Нещо като да си проспал дваесе и пет години собственият живот.
Ами, не спете, другарки. От съм спомени няма.

Нарциза, освен боб чорба, стари манджи не ям. Колкото битово, толкова и житейско.
Виж целия пост
# 6 798
По мои наблюдения разведените жени около 50те и нагоре са разведени отдавна, децата им са що годе независими, имат един компактен кръг от супер близки приятелки, когато им е кеф си гостуват, ходят по планини, концерти и екскурзии заедно, когато им е кеф имат време за себе си, някои периодично се сгаджосват, други не щат гаднярките, но при всички случаи цепят през живота според разбиранията си за "добре".

На фона на това да кажеш че си зле емоционално или физически и мобилната част от мебелировката да ти отвърне, че се превземаш и нищо ти няма е равно на живот с вредител. Едно е да се правите, че не се виждате всеки да си е с автономията, друго да не те зачитат като човек чрез незачитане на твой проблем. Вярно, ако изкрещиш ще има кой да те чуе, но живота не е поредица от критични ситуации, не го виждам как си струва заради едната екстремна помощ когато и ако потрябва да стискаш зъби в 99% от останалите ти моменти. Затова и до 300г да живеехме и на 300 щеше да има разводи. Както и робска психика и търпение де, няма спор.

Пък по мои наблюдения, с редки изключения, на разведените жени, които са останали такива и отглеждат децата си, всичките им финанси отиват за децата и не им остават за екскурзии и пр., и докато децата станат самостоятелни и ненуждаещи се от помощ,  те вече са се циментирали в мисленето и начина на живот от тази борба все да свържат двата края, и пак не си позволяват да харчат за забавления.
Виж целия пост
# 6 799
Интимност след 20 сет години брак: предимно гащите ви се докосват в пералнята.
Аз моят мъж съм го взела, щото съм ужасно влюбчива и прилепчива, както и защото ревеше за мен по летищата ( тогава живеех в чужбина) и мислех, че съм мега изключителна за него. Била съм млада. Ако не го бях взела, май май нямаше да се омъжа. Мъжете, които съм срещала след това не биха се оженили за мен. Аз пък съм от тия, които са искали да се женят.
Виж целия пост
# 6 800
Никой не е чак толкова самодостатъчен, че да живее като отшелник. Въпросът беше дали можеш сам да си осигуриш интереси, или разчиташ само на околните да те забавляват.
Защото ако не можеш сам, проблемът не е в партньора ти, а в самия теб.

От партньора очаквам да допринася, не да изнесе цялата тежест. Ако без него е същото, или по-добре, заключението е ясно.
Виж целия пост
# 6 801
darsia Абе то всеки като се жени си мисли, че е завинаги, ама често става нещо друго. Тъй че знам какво не ги разбираш вторите и третите бракове, моли се да не ти се случи да се разведеш, че не всеки има късмет да създаде нов и щастлив брак.

Не ги разбирам в този конкретен случай, че са си омръзнали и им е скучно. Иначе, при основателни причини/алкохол, насилие, системни изневери../, няма как, не съм от търпеливите и не бих останала в това.
Ако остана сама, няма да имам желание за нов брак. Така си мисля. Компания-да, но не и брак.
Виж целия пост
# 6 802
Каквото и да си говорим, никой не слага край на дългогодишен брак заради скука. Или има някакви съществени причини – изневяра, алкохол, хазарт, насилие и т.н., или просто защото си е намерил някой друг, в когото да се влюби.
Няма лошо, нещата от живота, ама поне пред себе си да бъдем откровени...
Виж целия пост
# 6 803
Narcissa, а защо смяташ, че ако липсва комуникация и взаимни занимания, то непременно значи, че не можеш да разчиташ на този човек, ако си болен и имаш нужда от него? Тези изводи не разбрах откъде дойдоха.

При сериозни проблеми и разминавания, хората обикновено се развеждат на по-ранен етап от брака. Разводите докъм 10-15тата година от брака са по-често срещани. Струва ми се, че премине ли се определен етап от брака, хората вече са се напаснали, преодоляли са кризите и отношенията им са се стабилизирали до степен, че по-трудно би се стигнало до раздяла. И да не забравяме, че след 20 + години с някого има много неща, които ви свързват - гледали сте деца, преживяли сте кризи, сблъсквали сте се с житейски трудности и т.н. Така че нещата не са само моментни, че някой от двамата станал малко темерут. Важна е общата картина.
Виж целия пост
# 6 804
То скука е много повърхностно казано. Като чета анонимната други думи ми идват. Самота. Безличие. Безсмислие. Празнота. Липса. Невидимост.
Виж целия пост
# 6 805
Narcissa, а защо смяташ, че ако липсва комуникация и взаимни занимания, то непременно значи, че не можеш да разчиташ на този човек, ако си болен и имаш нужда от него? Тези изводи не разбрах откъде дойдоха.
Не са изводи, едната анонимна го написа.
Виж целия пост
# 6 806
То скука е много повърхностно казано. Като чета анонимната други думи ми идват. Самота. Безличие. Безсмислие. Празнота. Липса. Невидимост.
Лекува се това.
В крайна сметка, никой не е длъжен да обгрижва емоционалните ни липси. И на втората и на двеадесетата година.
Пък, като не си удовлетворен и имаш кардинални разминавания - избор има.
Виж целия пост
# 6 807
Да не се бъркат емоционални липси с напълно човешки нужди. Иначе всички са много ларж как не били важни и сами трябва да си ги запълваме, ама като жената тръгне при друг да напълни празното, нещата бързо загрубяват.
Виж целия пост
# 6 808
Човешка липса кое е? Да прегърнеш, да целунеш, да приласкаеш, да се облегнеш?

Тия не идват изневиделица след 20 г.

Жената ако тръгне по друг път трябва да е личен избор, не като оправдание на чуждо поведение.
Виж целия пост
# 6 809
Човешка нужда е да се чувстваш значим, зачетен, желан, да не си самотен с човека, който ти се води най-близък. Ако половинката не те кара да се чувстваш така, а даже напротив, за каква връзка си говорим изобщо?

А когато ти казват "търси си сам щастието" и "тези неща не зависят от мен", какъв избор е и какъв е проблемът, когато го потърсиш другаде? Тука като чета някои мнения, единственият разрешен избор е "стоиш и търпиш". Общо взето нещата се свеждат до емоционална мастурбация.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия