?Въпроси всякакви за СО? 2021

  • 370 609
  • 8 988
# 7 365
Пак ще кажа не се оплаквам всеки ден.Дори и да ми е зле просто си мирувам и кротувам,чакайки да ми мине.
От 11 години имам гаденето,няколко месеца след раждане на първото ми дете (вече е на 7) започна да ми пада кръвното.След известно време гърба.По-време на бременност почна да се покачва кръвното,и сега пак гърба.
Гаденето ми е често,даже по няколко пъти на ден,кръвното играе през няколко дни,когато ми е натоварено,притеснено или напрегнато,а кръста вече трета седмица ме влачи.Всипко е на интервали,но този път всичко ме подхвана наведнъж..
ММ иска,да съм енергична и весела,но няма как да съм при положение,че ме боли.
Иначе когато ми няма нищо и съм в затишие,имам енергия като за 10човека.
Моя съвет е да си направите ядрено - магнитен резонанс на главата, а ако имате финансова възможност и на цялото тяло, но в добра болница. Мен така 6 години ме прехвърляха от лекар на лекар, и всеки лекар ми обясняваше как всичко е на нервна почва, докато аз не се хванах сериозно да намеря заболяването.
Виж целия пост
# 7 366
Дренке, ти какво предлагаш?
От къде да започне?

Е, те вече я посъветваха да разрови където може, да изследва образно цялото си тяло. Защо, защото при тях станало еди как си, не че толкоз са загрижени за нея персонално. Естествено е, че ще намери, и диагноза ще намери. Не е потърсила, не е открила. Да не се повтарям нататък.
Мълча, мълча, нищо не предлагам. Само питам - като ги давате тези съвети, заемате ли се със случая нататък?
Виж целия пост
# 7 367
Така де, не е потърсила. 11 години. Децата й кой ще ги изгледа, като съвсем сдаде багажа, Дренче, ти ли? С вечната ти поза да не даваме акъл на хората, щото ние ли ще им направим това и онова.
Виж целия пост
# 7 368
Не  е ли за съвети сайта?
Все едно да се заемем да накараме някой да обича.
Много щеше да ми помогне този сайт, ако го имаше някога, бързо щях да осъзная неща, дето ми отне години да стане.
И сега в тема за глаукома прочетох полезни неща.Когато научих се отказах от интернет,   а току що бях го открила,  от други неща се отказах.
Накрая сама стигнах до извода, че каквото ще става, ще стане, не се отказвам от нищо и  не се пазя, по-добре да изживея даденото както искам, както ми допада, просто да живея, пък като стане, ще решавам.И нямам предвид само глаукомата,  и други неща има.
Да си в очакване на лоши неща е повече  тормоз от самото  случване.
Информацията е най-скъпата стока, можеш да избираш решенията си  по различен начин.Отговорният си ти. То има ли разлика лекар какво предписва, ако резултатът зависи от теб.Дава рецепти, ти решаваш нататък.И че носи отговорност е спорно.Реално недоказуемо, освен в редки случаи, обикновено под натиск на общественото мнение има осъдени.
Виж целия пост
# 7 369
Към анонимната съфорумка със здравословните проблеми и мъжа с пилците:
Имаш здравословен проблем, към който не се отнасяш достатъчно сериозно - съпругът ти копира твоето отношение. В такива ситуации често се натрупва неприязън към болния партньор, особено ако не взема мерки - видяла съм го доста отблизо. Независимо от мъжа, наложително е да вземеш здравето си в ръце. Също е важно да разбереш, че между моменти на емпатия към любим човек, който не се чувства добре, и хронично "жалене" има океан разлика и повярвай ми, не искаш второто. То няма много място в едни здрави семейни отношения, даже е вид саботаж, защото приспива твоя инстинкт и импулс да се стегнеш.

За домакинстването - не си първата, нито последната в тази ситуация, което не го казвам, за да те успокоя, а просто като факт. Домакинстването е предимно мениджърска дейност, не само слугинаж, а за съжаление го виждаме само по втория начин. От описаното личи, че ежедневието и домът ти имат нужда от реорганизация така, че да са ти удобни и да ти оставят усещането, че имаш контрол над ситуацията.

Има го онзи момент, че като си вкъщи с дете всички си мислят, че могат да разполагат с времето ти. Съпругът ти, дори и на думи да е ок с ситуацията в момента, може да се държи пасивно/агресивно и с дребни жестове да демонстрира, че иска да ти е некомфортно. От онзи тип жестове, дето те наричат дребнава като ги забележиш, ама се чувстваш, че те правят на маймуна. Битовизми, дребнавости, заяждания - точно за това става въпрос, когато се превърнат в част от ежедневието могат да те потиснат до безобразие. Сложи това върху здравословните проблеми и нищо чудно, че си изцедена, без живец и живееш някак без чувство за посока, защото всички посоки водят към конфликт - с теб самата и твоите навици и виждания, с мъжа ти, итн.
Виж целия пост
# 7 370
Анонимна, и аз да предложа вероятна диагноза.
https://www.arsmedica.bg/aktualno/постурална-ортостатична-тахикардия
Ситият на гладния не вярва, обаче при по-редки диагнози наистина отнема много време, понякога 10 и повече години докато се постави диагноза.  При тази, за която давам линк, най-често пристъпите са вечер, също както при теб. Кръвното може да скочи изведнъж. Обикновени Кардиолози не го хващат това заболяване, защото не са специалисти. Намери кардиолог-електрофизиолог, за да потвърди или отхвърли.
Синдром на постурална ортостатична тахикардия. Обикновено има електролитен дисбаланс, и се нарушават електрическите импулси на сърдечната дейност. Това нещо не се хваща на електрокардиограма, нито на ехография на сърцето, нито на стрес тест. Така че тези тестове излизат нормални въпреки заболяването.
Виж целия пост
# 7 371
Да ви попитам.. честитите ли лични празници като рождени и именни дни на ваши бивши? Става дума за хора с които сте се разделили по горе долу нормален и цивилизован начин.
Виж целия пост
# 7 372
Само на бившия, от който имам дете.
Виж целия пост
# 7 373
Според настроението ми в дадения момент.
Виж целия пост
# 7 374
ако изобщо се сетя - да
защото редовно забравям празниците и на доста по-близки познати и приятели
Виж целия пост
# 7 375
Честитя, да, ако сме се разделили нормално или в някакъв момент след раздялата вече ни е минало и нямаме проблем да се поздравим нормално, като се видим на улицата и да се питаме кой как е, като познати. Включително честитя на роднини на бивши (братя, майки), с които реално не е имало какво да деля и сме се харесвали като хора.
Виж целия пост
# 7 376
Да, честитя.
Виж целия пост
# 7 377
Не, не честитя. Миналото си е минало.
Виж целия пост
# 7 378
Да ви попитам.. честитите ли лични празници като рождени и именни дни на ваши бивши? Става дума за хора с които сте се разделили по горе долу нормален и цивилизован начин.

Трябва да сме запазили наистина активни приятелски отношения. С никого не съм в лоши отношения, но не и не поддържам достатъчно близка връзка, та да им честитя празници. Има някакви, които се сещат отвреме на време за мен, но на повечето съм им забравила рождените дни кога бяха Joy Абе общо взето, щом е бивш, не го намирам за нужно.
Виж целия пост
# 7 379
Само на бившия, от който имам дете.

Ко? Нье!
Той и майка му обаче - да, докато разбраха, че не го желая обратно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия