?Въпроси всякакви за СО? 2021

  • 370 608
  • 8 988
# 7 755
Всички тези ужасяващи ритуали по погребенията уважение.....
Какво ти уважение, задоволяване на изкривените претенции на живите.

Донна, лошо е, ако започнат да ти отговарят.
Виж целия пост
# 7 756
Малко ни в клин ни в ръкав се включвам. Но давам различна гледна точка - на 33 не мога да понеса погребение. На гробища не отивам никога и по никакъв повод.
Предпочитам да запомня хората такива каквито са били приживе.
И ако ти се наложи кой ще погребе майка ти?
Виж целия пост
# 7 757
Малко ни в клин ни в ръкав се включвам. Но давам различна гледна точка - на 33 не мога да понеса погребение. На гробища не отивам никога и по никакъв повод.
Предпочитам да запомня хората такива каквито са били приживе.
Достатъчна трудно за приемане, тъжно и стресово ми е, влизайки в бащината къща да осъзная факта, че дядо ми никога вече няма да стои на масата да пие вино, да се смее или да се шегува с нас. И това ми е достътъчно.
 Не съм била на нито едно погребение, на никой близък(от много години).
Накараха ме насила когато бях на 11 години и почина моя пра дядо.
Не исках и ги молех да не ходя, но ми казаха и настояваха много, не можело да не отида, бабата ще се сърди.
Те бяха много опъки и двамата лека им пръст , много трудни характери, много сръдливи, и всички им играеха по свирката за да не се обидят.
И като добавим нали какво ще кажат хората.
Е, отидох и никога няма да го забравя.
Оттогава не стъпвам там, не ходя никога.
Майка ми и баба ми малко им е криво, че никога не съм ходила на гробовете на баба и дядо. Самата аз знам, че е хубаво да ида, в един момент вероятно трябва да отида просто за да приключа с това и да се сбогувам наистина. Ще го направя обаче само тогава когато почувствам нужда да ида.
Разбира се, че трябва да се каже на детето, особено ако е вече порастнало.
Но това дали ще ходи на погребение и дали може или не може да го понесе не би следвало да е проблем и да се обсъжда. Никой не е длъжен да отиде ако не иска, няма психиката и не може да го понесе. Нямам силата да го направя и толкоз.
Детето ми е на 4 години и половина и вече пита за смъртта и отвреме навреме говори за умиране.
 Куклата е на доктор и умряла, ако някой се нарани по телевизията или е в болница, почва да плаче и да казва, че не искала човека да умре.
Понякога го казва изведнъж, така от никъде дошло както си стоим"не искам еди кой си да умре".
Трудно ми е да обясня и често не зная как да реагирам.
Иначе и пазенето със сигурнист не е ок.
Аз съм била дете пазено и щадяно цял живот. И сега си бера плодовете от това.
Не всеки може да понесе такова нещо. Хората сме различни.
Аз винаги съм се чудила нашите баби, съседки и изобщо възрастните хора как с лекота ходят по такива събития, приемат ги обсъждат ги, защото го виждам с очите си.
Да, това е част от живота. Но не е за всяка психика и всеки човек.
Има такива хора. Може би са малко но ги има.

Не че нещо, но като майка ти си отиде по реда, пак ли няма да отидеш? Кой се очаква да я погребе?
Виж целия пост
# 7 758
При кремация пак ли се ходи на гробищата?
Виж целия пост
# 7 759
Ще може и още как.

При кремация пак ли се ходи на гробищата?
Не, само на служба/ опело и чал.
Виж целия пост
# 7 760
При кремация пак ли се ходи на гробищата?

Пак си има ритуал - опело или граждански.

И колкото и да платиш няма как всичко да свърши погребалната агенция.
Виж целия пост
# 7 761
При кремация пак ли се ходи на гробищата?

Не е задължително. Можеш да си вземеш урната от агенцията и това е.
Виж целия пост
# 7 762
При кремация урната пак се полага,но обикновено от най-близките. Всъщност може би зависи от вярванията на починалия, не знам у нас практика ли е да се разпръсква прахта.
Съжалявам, крайна съм сигурно, но 30 годишни хора да обясняват как не могат да идат на гробища и да приемат смъртта ми се струва нелепо. Всички ще умрем.
Виж целия пост
# 7 763
На мен не ми харесва това ходене и висене по гробове. Ако на някого му дава утеха, ок. Последният път като ходих на баща ми на гроба, понеже аз трудно приемам смъртта на обични хора, сякаш се усети нещо. Кат лумна един огън, запали се всичко от свещите – цветя, вази, храстчета, фенерът за свещи направо беше като факла. Аз връзката си я правя с умрелите на ментално ниво. Който иска, да си ритуализира. За мен е ужасно безсмислено.
Виж целия пост
# 7 764
То и аз мисля, че цялата работа с гробищата е голям праз, обаче се поставям на мястото на съфорумката един ден когато ги обикаля и си ѝ е тежко, може би, зашото майка ѝ и баба ѝ всъщност не знаят, че тя е там, а много са държали на това и са си отишли от този свят с една тъга, че няма да има кой да се погрижи за тях, както им се е искало и струвало редно.
Виж целия пост
# 7 765
Не знам, на 12 погребахме дядо.

Бях до майка когато звънна от пощата до болницата и казаха, че е починал, присъствах на опелото цяла нощ, приготвях житото с баба, носих му кръста до гробищата, написах му скръбната вест със стихове и го изпратихме както разбираме.
За брат му и прабаба ми същото. Бях на 13 и 28 съответно. За мен това е нормалното.

Другите ми баба и дядо починаха когато бях заминала през океана и не можах да ги изпратя и помогна на близките си и още не мога да повярвам, че ги няма.

Не крия от дъщеря ни, която беше на 7 и 9 тогава и ме е виждала разплакана и тъжна когато научих, раздавам на нея и мм при помените им и си спомняме за тях.
 Като се прибера в Бг ще отида на гробовете им да ги изпратя, разкажа живота ни и потъгувам за тях.

Противно на религията ни и традициите ни аз искам да ползват органите ми, да ме кремират и разпръснат над океана.
 Детето ми и мм го знаят още от много рано. Вярвам в прераждането на душата, кармата и рая и знам, че ще ги видя там когато ми е времето.
Виж целия пост
# 7 766
Само дето тука на никого не му е лична страница и това е хубаво - четеш мнения, които са различни от твоите усещания.

То и аз мисля, че цялата работа с гробищата е голям праз, обаче се поставям на мястото на съфорумката един ден когато ги обикаля и си ѝ е тежко, може би, зашото майка ѝ и баба ѝ всъщност не знаят, че тя е там, а много са държали на това и са си отишли от този свят с една тъга, че няма да има кой да се погрижи за тях, както им се е искало и струвало редно.
Не бери грижа за чужди щения.
В онзи миг ще те изпратят подобаващо и отгоре и ще е единственият момент, в който всички те обичат.
Виж целия пост
# 7 767
А ако не е християнин, какво опело?
Не мисля, че става дума за неприемане на смъртта, а е много по-прозаично обяснението - правене напук на ритуали, които човек не припознава като свои.
И доводът за грижата ми е странен - за кого грижа? Физическата обвивка на човека е изтляла отдавна.
Виж целия пост
# 7 768
Май не познавам човек, който да е загрижен дали ще му поддържат някой ден гроба. Повечето казват, че не искат децата им да правят това и да ходят по гробища. Много са казвали, че искат кремация, друг въпрос е на колко това желание бе уважено след смъртта им.
Виж целия пост
# 7 769
Скрит текст:
Aма какво означава "както се полага"?! Аз пък побеснявам от такива неща. Няма както се полага и както не се полага, всеки го прави според усещанията си. Аз например ненавиждам нашите погребения, нямам травми, нямам проблеми, ходила съм на достатъчно, но пак ги ненавиждам. Ненавиждам показността, задължението да направиш нещата по точно определен начин, публичността, безсмислените ритуали. Мъката и скръбта по един човек са строго лични и всеки има право да си ги изживее посвоему, но мнозинството се подчиняват на традицията и на "какво ще кажат хората" независимо, че това може да не е в унисон с вътрешните им усещания. Отделно практичния човек в мен отрича похабяването на големи площи за безсмислени гробове, за които в един момент вече и не остават хора, които да се грижат
. Кремация, урната вкъщи или прахта пръсната, където е пожелал приживе покойника и това е.

Големият Лебовски !!!
Велик филм, трябва пак да го гледам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия