Първо мрънкането продължава всяка сутрин по отношение на ходенето на градина. Всяка сутрин се започва с "Нееискааааам на училище!!!" (това училище го влачим от Франклин, иначе детска градина ни звучеше бебешки и изобщо нямаше да припарим до въпросното учреждение). Изключение правят почивните дни, когато се събужда към 6 и тихичко ме пита: "Мамо, ще ходя ли днес на училище" Изръмжавам - "Не", тогава викът е "Урааа" и къщата е на крака.
Все пак в делничните дни, за да не наемаме кран или други техники, с които да я измъкнем от вкъщи използваме вълшебната думичка: "Кристиян", която внезапно изстрелва спящото, кисело и мрънкащо телце в банята, в една ръка с четката за зъби, а в друга - четката за коса и след 10 минути сресана, напарфюмирана и ухилена чака на входната врата.
Големи надежди възлагам на този младеж, ако изпорти положението сериозно ще си изпати
Що се отнася до щенията за разни покупки, лакомства и пр. е усвоила йезуитско поведение в стил: "Мамо, на теб яде ли ти се шоколад?"; "Откога не сме ходили в онзи магазин - лелята ще ни се разсърди...", "Хайде да заведем тате в парка!" и пр.
След отказ на някое от завоалираните искания следва толкова драматично изпълнение, че понякога се замислям дали все пак не съм гледала макар и един епизод от някой сапунен сериал през бременността:
"Няма да ми купиш шоколаааад? Е, браво! Аз гладна ли да стоя?!"
И така постепенно се стига пак до изходното мрънкане...
До тук съм опитала всичко - разговори, примери, каране, санкции, дори и имитиране на нейното поведение, което предизвиква див кикот от нейна страна, но нищо повече...
Други средства нямам. Ще следя темата...