Аз лично смятам, че това е една положителна илюзия, ако съумеем да я разграничим от вълшебствата на приказките. Имам предвид, че това е чудо, което всеки един от нас може да направи и постигне. Всеки може да напише своята приказка, стига да има огромно желание и воля. Ако поставим тази илюзия в условията на живота и само ако вярваме в човешките чудеса /които не са едно и две вече/, наистина смятам, че можем да вдъхнем в децата си вярата...в доброто, в силата на стремежите и човешките възможности.
Дъщеря ми е на 11 години и тия дни...покрай Коледа, уж невярвайки /вече пораснала/ ме запита как преди 8 години се случило така, че на вратата се позвънило, нямало никой, а подаръците и писмото от Дядо Коледа били там...Много интересно ми стана, не съм поддържала тази илюзия от момента в който тя се усмихна и ми каза - нееее, няма Дядо Коледа, това беше чичо Гошо...и в един миг всичко започна отначало....Отговорих и с различни случки, показах и и снимките на най-малкото бебе на света от форума на бъдещите и настоящи майки...Оставих и вратичка, в която сама да надниква и вярва ...дали в Дядо Коледа или просто в добрата мисъл която превръща мечтите ни в реалност...сама да следва сърцето си...