Интровертност или асоциалност?

  • 4 551
  • 30
# 15
Нищо ти няма, вероятно ти трябва малко повече самочувствие, това не е болест. Хубаво пишеш, не виждам защо трябва да се притесняваш да си говориш с хора. И "важните клечки" си купуват тоалетна хартия и си я ползват както всички останали, нали 😁 Да не би да се чувстваш неудобно от външния си вид, дрехи, прическа?

Благодаря ти. Мисля , че има връзка с моето ниско самочувствие...
Виж целия пост
# 16
На мен ми звучиш напълно нормална. Аз също се притеснявам пред хора, въпреки, че съм определяна като доста общителен човек. Просто понякога прикриваме страховете ни. Това не означава, че ги нямаме.
Не е задължително да си говориш с всички. Една най-близка приятелка и няколко майки на площадката е достатъчно.
Виж целия пост
# 17
Само от един пост нищо не може да се каже със сигурност, но на мен ми звучиш по-скоро като доста притеснителна, отколкото като другите думички, с които искаш да се самоопределяш. Сигурно си и доста младичка.

Не се насилвай, стой си спокойно и контактувай с когото ти е приятно.
Виж целия пост
# 18
Искаш ли да опиташ това - трябва да поздравя, защото това е норма и това  е нещо извън мен, даденост. Едно добър ден е достатъчно.
Е, ако сте на 50 метра няма нужда да викаш, а ако идваш на площадката просто поздравяваш всички.
Не е нужно да се харесваш и да ти се харесват.
И може би много майчета се чувстват така в началото.
Виж целия пост
# 19
Ами Pastolina, според мен потърси някоя/и майка/и, която прилича на теб в това отношение, с деца на възраст близки до твоето, така вие ще сте си достатъчни когато излизате с децата някъде, а другите на площадката ще са само като фон. Ако може да са две-три такива майки още по-добре, и така ще се уговаряте да излизате с някоя от тях, когато сте свободни и ви е по-удобно.
Виж целия пост
# 20
Интровертността е свързана с това от къде черпиш енергията си. Ехтровертите се зареждат емоционално, когато общуват с други хора, това ги ентусиазира и енергизира. Интровертите имат нужда да останат насаме за да "презаредят", общуването в големи дози им идва изтощително. Притеснението, тревожността, срамежливостта и подобните обаче не са признаци на интровертност, а на други неща. Интровертите може би са по-склонни да развият такива проблеми, тъй като при тях социалния живот може да не е толкова активен или интензивно търсен. Но един интроверт може да бъде изключително уверен и да общува с лекота, особено когато темата на разговор му е интересна.
Виж целия пост
# 21
На детската площадка контактите са пресилени, общуваш по принуда. В този смисъл съвсем ти е нормално държанието. Притеснителното е че ти не се чувстваш добре в кожата си и че се анализираш, и измъчваш.
Виж целия пост
# 22
Интровертността не е свързана задължително с асоциалност. Аз съм социална, но съм по-скоро интроверт. Насочена съм изцяло като усещания и центричност към вътрешния си свят. Слабо ме интересува какво се случва около мен, по-скоро само го отбелязвам, за да съм адекватна. Иначе съм контактна и общителна, но не понасям тълпи, празни и общи приказки също. натоварват ме. Но това не ме прави тревожна, не се чувствам неудобно от хората или да общувам с тях. Обичам да стоя сама.
Ха, намерих обяснение, което в доста голяма степен описва и мен самата! Благодаря за това мнение, макар да не е било писано за мен. Flowers Hibiscus
В последните  години много се чудех и не можех да си обясня сама на себе си каква съм.. общителна бях и говоря много, а напоследък го правя с изключително малко хора. Но не се притеснявам или тревожа, просто празни разговори и small talk ме натоварват, безинтересни са ми и за мен са губене на време.
Но ''Аз съм социална, но съм по-скоро интроверт. '' за мен до сега винаги е било оксиморон, невъзможна комбинация. А ето, че имало и други така. Heart Eyes
Виж целия пост
# 23
Не смятам, че несоциална майка, ще направи датето си и него такова, всеки с характера си, те растат и като станат пубертети и без това трябва сами да се оправят и да си търсят приятели. Няма мама да търси пак. На сила нищо не става, моя мъж е бил доста затворено дете и свекърва ми само ме юркаше за сина ми да го социализирам, имаше някакво притеснение явно, нищо не съм социализирала, той си растеше мачо от малък.
Виж целия пост
# 24
^ Тотално грешен модел на възпитание. Мачо викаш. Smile
Виж целия пост
# 25
Не смятам, че несоциална майка, ще направи датето си и него такова, всеки с характера си, те растат и като станат пубертети и без това трябва сами да се оправят и да си търсят приятели. Няма мама да търси пак. На сила нищо не става, моя мъж е бил доста затворено дете и свекърва ми само ме юркаше за сина ми да го социализирам, имаше някакво притеснение явно, нищо не съм социализирала, той си растеше мачо от малък.
Авторката е асоциална, защото е тревожна, а тревожна майка=тревожно дете. Моят съвет е да започне терапия, за да се повлияе добре и на детето.
Виж целия пост
# 26
Абе не че е истински мачо, ох, как  кажа,   социално, тотално неконфликтно, децата го търсят дори проблемните да играят заедно, адаптиращо дете, с много добро чувство за хумур......не съм го възпитавала да е такъв, това е характер. Брат му ми разказа играта.
За тревожността по- горе съм съгласна.
Виж целия пост
# 27
Пастолина, ти сама го казваш, с определени хора се чувстваш добре, с други не. Ами в това е разковничето, важното е да ти е приятно и да искаш да общуваш с определен човек. Защо сама си лепиш етикети? Защо ти е да знаеш интроверт ли си или асоциална? Никога не си задавам подобни въпроси, а и всеки е различен в различни ситуация, според хората, които са около него.
Аз, извън семейството ми, имам няколко приятелки, които обичам, радвам се да съм с тях, приятно ми е да говорим, да се разхождаме, да се смеем заедно. Тълпи не понасям, не харесвам огромни компании, не обичам да съм център на вниманието . Що за типаж съм не знам и не ме интересува. Правя това, което удовлетворява мен и ме кара да се чувствам добре.
Виж целия пост
# 28
Много ми хареса мнението на Ефибуш за тоалетната хартия.
Ама е права. Всъщност много пъти съм давала същия пример. Когато се притесниш от някой или просто мислиш, че те превъзхожда - представи си с какво той е по-различен от теб. Различаваме се в ума си. Ще се повторя с другите, а именно че единственият проблем тук е ниското самочувствие. Дори да си интроверт или асоциален, това няма значение ако се чувстваш добре в кожата си. Аз също не обичам много хора, шум, големи компании. В повечето случаи искам да съм сама или с някой, който ми е наистина интересен. Обичам свободата, непринудеността, но общувам с лекота. На площадките говоря с всички, ама така отгоре-отгоре. Усещам какво е актуално като разговор и участвам в него, макар да не ми е интересен.
Директор на ясла не е нищо особено, за да се притесняваш. А и нещото особено също са хора.
Усмихвай се, говори. Казвай нещата, които мислиш на глас. Може да я питаш нещо свързано с яслата във връзка с детето и т.н
Просто трябва да премахнеш онова, което те потиска отвътре.
Виж целия пост
# 29
Детето ти е още малко, може би и нямате режим на излизанията, който да ви събира с едни и същи деца и родители. С времето ще оставяш детето да играе все по-самостоятелно, ще се научите с редовните посетители на площадката, а ти по естествен начин ще се разговориш с родителите, с които допреди само сте си разменяли по някоя реплика и кимване.

Моето дете е на 4 години, от повече от година щъка само из площадката, а аз запълвам времето. Имам няколко родители, които излизат по същото време като нас и децата им си играят с моето - говоря си с тях, когато се засечем. С други родители си нямаме приказка и само се поздравяваме. Никой не е длъжен да общува с никого, може и на телефона да си чоплиш, може книга да четеш, да учиш език, да гледаш филм или каквото и да е друго, ако не ти се говори с някого. Но ако се опознаеш с няколко човека, вероятно ще ти е по-приятно да си говорите. А, за да се случи това, не трябва съвсем да се затваряш.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия