Интровертност или асоциалност?

  • 4 573
  • 30
Здравейте ,мами! От няколко дни се чудя нещо и не намирам отговор, затова реших да пусна тема, за да видя нещата отстрани- по- обективно.
Аз цял живот съм интроверт , като цяло домошар човек, но тревожна натура. Обичам да си седя вкъщи , да се занимавам с хобита. Освен хората от семейството ми, имам една най- добра приятелка, с която се чуваме всеки ден. Останалите са хора  , с които се чувам от време на време и се виждаме, когато  има възможност на 1-2 месеца ( например бивши колежки, приятелки от ученически г. и т.н.). Дотук добре. Проблемът идва, когато съм сред много хора -изпитвам притеснение да общувам, по- точно предпочитам да не съм там, да изчезна, чувствам се некомфортно и не на място. Например на детската площадка гледам как хората на групички не спират да си лафят, а аз си седя, като фон и усещам, че мястото  ми не е там, някак изолирано, като аутсайдер . Но ходя заради детето . Натоварват ме големи компании и сбирки , не умея да се вписвам сякаш.Това значи ли, че съм асоциална или се дължи и на факта, че съм в майчинство още? Старая се иначе да социализирам детето , да го настройвам позитивно към другите хора. С някои майки по отделно , даже с доста завръзвам приказка, не е като без хич. Вътрешно обаче ми се ще да не съм в тълпата.
Има и друго. Изпитвам притеснение да общувам с хора " важни клечки". Например , от известно време на площадката идва една жена с висок соц.статус, но аз не я познавам. Забелязах, че мои познати се познават с нея , поздравяват се и си говорят. Аз обаче, засичайки понякога тази жена, не я поздравявам , нито тя мен,  защото не я познавам и защото не искам да се бутам и да я притеснявам , или да изглежда, че правя четки( директор е в ясла).Предпочитам да седя встрани. В реда на нещата ли е това? Как мислите?
Има ли нещо сбъркано и асоциално в мен или донякъде се дължи на това , че съм интроверт? Къде е разликата? Благодаря ви за помощта и мненията!
Виж целия пост
# 1
Много ли ти е важно да я познаваш тази важна клечка? Страдаш ли от панически атаки също така, освен от социално неспокойство ? Може би да се случат нещата, трябва насилствено да завързваш контакти и контакти и да излизаш, колкото и неприятно да е за теб. Това помага много, а още повече , че имаш и дете . Не е приятно майка му да не общува с други майки и да няма приятелчета детето ти от малко още. Може да го направиш нещо такова, опитай се да намираш тема за разговор с майките, а когато дойде някоя просто я поздравявай, не е нужно да се познавате, за да си отчив и положително настроен към всички.





Здравейте ,мами! От няколко дни се чудя нещо и не намирам отговор, затова реших да пусна тема, за да видя нещата отстрани- по- обективно.
Аз цял живот съм интроверт , като цяло домошар човек, но тревожна натура. Обичам да си седя вкъщи , да се занимавам с хобита. Освен хората от семейството ми, имам една най- добра приятелка, с която се чуваме всеки ден. Останалите са хора  , с които се чувам от време на време и се виждаме, когато  има възможност на 1-2 месеца ( например бивши колежки, приятелки от ученически г. и т.н.). Дотук добре. Проблемът идва, когато съм сред много хора -изпитвам притеснение да общувам, по- точно предпочитам да не съм там, да изчезна, чувствам се некомфортно и не на място. Например на детската площадка гледам как хората на групички не спират да си лафят, а аз си седя, като фон и усещам, че мястото  ми не е там, някак изолирано, като аутсайдер . Но ходя заради детето . Натоварват ме големи компании и сбирки , не умея да се вписвам сякаш.Това значи ли, че съм асоциална или се дължи и на факта, че съм в майчинство още? Старая се иначе да социализирам детето , да го настройвам позитивно към другите хора. С някои майки по отделно , даже с доста завръзвам приказка, не е като без хич. Вътрешно обаче ми се ще да не съм в тълпата.
Има и друго. Изпитвам притеснение да общувам с хора " важни клечки". Например , от известно време на площадката идва една жена с висок соц.статус, но аз не я познавам. Забелязах, че мои познати се познават с нея , поздравяват се и си говорят. Аз обаче, засичайки понякога тази жена, не я поздравявам , нито тя мен,  защото не я познавам и защото не искам да се бутам и да я притеснявам , или да изглежда, че правя четки( директор е в ясла).Предпочитам да седя встрани. В реда на нещата ли е това? Как мислите?
Има ли нещо сбъркано и асоциално в мен или донякъде се дължи на това , че съм интроверт? Къде е разликата? Благодаря ви за помощта и мненията!
Виж целия пост
# 2
Директор на ясла с висок социален статус? Вие не сте нито интроверт, нито асоциална, имате други проблеми. Simple Smile
Виж целия пост
# 3
Чудех се кога ще се появи новата тема на същата тема...

Няма нищо недостойно в това да кажеш добър ден на непозната майка на площадката...

Колкото до тревожността - ако я усещаш като проблем, по-добре се посъветвай с личния лекар, явно тукашното потупване по рамото във всяка тема как нищо ти няма не е продуктивно, щом тревожността продължава...
Виж целия пост
# 4
Няма нищо лошо в това да си интровертен тип. Аз също не обичам тълпите и хората - изцеждат ме. След дълъг ден на работа в който съм била с хора имам нужда да "презаредя" сама. Дали съм асоциална? Хм? Добър въпрос - не мисля, защото ако бях нямаше да имам партньор до себе си, а щях още да си седя сама. Не е необходимо и да се вписваш в тълпата, за да те харесват. Бъди си себе си и правилните хора ще дойдат при теб.
Виж целия пост
# 5
Благодаря ви. Имате предвид, че тревожността ми нарства. Навярно е така.
elfina, не мога насилствено да завръзвам контакти, това значи да не бъда себе си. От друга страна ме озадачи това, което каза, че не е приятно детето ми да няма приятелчета от малко. Какво значи приятелство между деца, които нямат 2г?
Виж целия пост
# 6
Какво значи приятелство между деца, които нямат 2г?

Същото като между хора на 22 години - да им е приятно заедно, да се разбират, да се търсят, да си намират общи занимания...
Виж целия пост
# 7
Ако посетиш психолог, както и трябва в случая, щом си тревожна, ще ти каже същото. Също така приятелчета силно казано, но деца с които да общува, да си играе или както го разбираш . Няма да загубиш себе си в това да се опиташ да общуваш с хора. Все пак търсиш съвет и аз  ти казвам какво аз мисля, нали така Simple Smile


Благодаря ви. Имате предвид, че тревожността ми нарства. Навярно е така.
elfina, не мога насилствено да завръзвам контакти, това значи да не бъда себе си. От друга страна ме озадачи това, което каза, че не е приятно детето ми да няма приятелчета от малко. Какво значи приятелство между деца, които нямат 2г?
Виж целия пост
# 8
Аз помня как на 2-3 години скубех косите на едно момче понеже майките ни се събираха веднъж в седмицата на кафе да обсъдят клюките. Въпреки, че се млатехме бяхме нещо като приятелчета, че даже години след това още се чувахме за рождени дни и т.н. Като имаш деца е по-лесно - излизаш със съседските майки на кафе (пречупваш се един вид) особено ако е за детето. Мъжа ми също е болезнен интроверт и тръпки ме побиват ако имаме дете и то бъде същото говедо като нас как ще страда. Цял живот ми обясняваха как трябва да се "социализирам". Ама какво ще се социализирам с хора, с които нямам нищо общо и нямам какво да си кажа? Да имам ей така с кого да изляза да пия кафе? Ами не - имам само една-единствена приятелка и съм много по-добре така от колкото с безброй фалшиви змии, които биха ми забили нож при първа възможност.
Виж целия пост
# 9
Какво значи приятелство между деца, които нямат 2г?

Значи социализация и развитие. Добро бъдеще за детето.
  Синът ми е на 20. Когато беше на 1 - 1,5 г. аз бях в много тежка депресия и той почти не контактуваше с хора( деца, възрастни). Това му се отрази зле. Забави развитието му. Минах през много притеснения и чувство за вина. Навакса, сега всичко е нормално, но до 8 кл. много зор видях.
Виж целия пост
# 10
Интровертността не е свързана задължително с асоциалност. Аз съм социална, но съм по-скоро интроверт. Насочена съм изцяло като усещания и центричност към вътрешния си свят. Слабо ме интересува какво се случва около мен, по-скоро само го отбелязвам, за да съм адекватна. Иначе съм контактна и общителна, но не понасям тълпи, празни и общи приказки също. натоварват ме. Но това не ме прави тревожна, не се чувствам неудобно от хората или да общувам с тях. Обичам да стоя сама.

Та опитвам се да ви кажа, че вие не сте нито интроверт (или поне не това, което сте написали), нито асоциална, а по-скоро тревожна по друга причина, която е добре да си изясните – липса на самочувствие, ниска самооценка, страх от провал, някакво чувство за вина и т.н. Децата е добре да общуват с други деца и то свободно, това е свързано с умственото развитие, речта и не забравяйте, че на тази възраст те копират всъщност модели и вие сте техният най-близък модел.
Виж целия пост
# 11
И аз се възприемам повече за асоциална, отколкото за интроверт.
Не обичам да се бутам при всеки, не се опитвам да се харесам на никого. Май почнах повече да се уважавам и да се вслушвам в себе си. Мога да поздравя всеки и да си говорим общи неща, но предпочитам да не се занимавам много.
Виж целия пост
# 12
Аз водя общи разговори с майките в парка. С някои си говорим доста, с други не, с трети не се познавам. Проблемът е като е тълпа от познатите и са повече и се чувствам изолирано или некомфортно- встрани.  Иначе никак не се смятам за темерут. Усмихната съм, но явно това моето прераства в социална тревожност. Колкото до детето-  водя го по площадките, да "общува" с другите деца, по центрове също го водех, старая се.  За деца , с които да расте заедно - едни и същи, има едно-две и детето им знае и имената, но са с друг режим понякога и невинаги се виждаме. Може би не е достатъчно?Какъв е минимумът тогава?
Виж целия пост
# 13
И аз съм така. Още не съм го пуснала и на градина. Като тръгне там всичко ще си дойде на мястото. Така мисля.
Ще си има неговата среда. После и училището. Усещам, че много ограничих контактите, но се старая да не му влияе много.
Явно и ти като мен си имаш някакви комплекси или проблеми със самочувствието и как те възприемат другите. Аз усещам, че сама се дистанцирам от хората, не ми харесва, но се опитвам да го променя.
Виж целия пост
# 14
Нищо ти няма, вероятно ти трябва малко повече самочувствие, това не е болест. Хубаво пишеш, не виждам защо трябва да се притесняваш да си говориш с хора. И "важните клечки" си купуват тоалетна хартия и си я ползват както всички останали, нали 😁 Да не би да се чувстваш неудобно от външния си вид, дрехи, прическа?
Виж целия пост
# 15
Нищо ти няма, вероятно ти трябва малко повече самочувствие, това не е болест. Хубаво пишеш, не виждам защо трябва да се притесняваш да си говориш с хора. И "важните клечки" си купуват тоалетна хартия и си я ползват както всички останали, нали 😁 Да не би да се чувстваш неудобно от външния си вид, дрехи, прическа?

Благодаря ти. Мисля , че има връзка с моето ниско самочувствие...
Виж целия пост
# 16
На мен ми звучиш напълно нормална. Аз също се притеснявам пред хора, въпреки, че съм определяна като доста общителен човек. Просто понякога прикриваме страховете ни. Това не означава, че ги нямаме.
Не е задължително да си говориш с всички. Една най-близка приятелка и няколко майки на площадката е достатъчно.
Виж целия пост
# 17
Само от един пост нищо не може да се каже със сигурност, но на мен ми звучиш по-скоро като доста притеснителна, отколкото като другите думички, с които искаш да се самоопределяш. Сигурно си и доста младичка.

Не се насилвай, стой си спокойно и контактувай с когото ти е приятно.
Виж целия пост
# 18
Искаш ли да опиташ това - трябва да поздравя, защото това е норма и това  е нещо извън мен, даденост. Едно добър ден е достатъчно.
Е, ако сте на 50 метра няма нужда да викаш, а ако идваш на площадката просто поздравяваш всички.
Не е нужно да се харесваш и да ти се харесват.
И може би много майчета се чувстват така в началото.
Виж целия пост
# 19
Ами Pastolina, според мен потърси някоя/и майка/и, която прилича на теб в това отношение, с деца на възраст близки до твоето, така вие ще сте си достатъчни когато излизате с децата някъде, а другите на площадката ще са само като фон. Ако може да са две-три такива майки още по-добре, и така ще се уговаряте да излизате с някоя от тях, когато сте свободни и ви е по-удобно.
Виж целия пост
# 20
Интровертността е свързана с това от къде черпиш енергията си. Ехтровертите се зареждат емоционално, когато общуват с други хора, това ги ентусиазира и енергизира. Интровертите имат нужда да останат насаме за да "презаредят", общуването в големи дози им идва изтощително. Притеснението, тревожността, срамежливостта и подобните обаче не са признаци на интровертност, а на други неща. Интровертите може би са по-склонни да развият такива проблеми, тъй като при тях социалния живот може да не е толкова активен или интензивно търсен. Но един интроверт може да бъде изключително уверен и да общува с лекота, особено когато темата на разговор му е интересна.
Виж целия пост
# 21
На детската площадка контактите са пресилени, общуваш по принуда. В този смисъл съвсем ти е нормално държанието. Притеснителното е че ти не се чувстваш добре в кожата си и че се анализираш, и измъчваш.
Виж целия пост
# 22
Интровертността не е свързана задължително с асоциалност. Аз съм социална, но съм по-скоро интроверт. Насочена съм изцяло като усещания и центричност към вътрешния си свят. Слабо ме интересува какво се случва около мен, по-скоро само го отбелязвам, за да съм адекватна. Иначе съм контактна и общителна, но не понасям тълпи, празни и общи приказки също. натоварват ме. Но това не ме прави тревожна, не се чувствам неудобно от хората или да общувам с тях. Обичам да стоя сама.
Ха, намерих обяснение, което в доста голяма степен описва и мен самата! Благодаря за това мнение, макар да не е било писано за мен. Flowers Hibiscus
В последните  години много се чудех и не можех да си обясня сама на себе си каква съм.. общителна бях и говоря много, а напоследък го правя с изключително малко хора. Но не се притеснявам или тревожа, просто празни разговори и small talk ме натоварват, безинтересни са ми и за мен са губене на време.
Но ''Аз съм социална, но съм по-скоро интроверт. '' за мен до сега винаги е било оксиморон, невъзможна комбинация. А ето, че имало и други така. Heart Eyes
Виж целия пост
# 23
Не смятам, че несоциална майка, ще направи датето си и него такова, всеки с характера си, те растат и като станат пубертети и без това трябва сами да се оправят и да си търсят приятели. Няма мама да търси пак. На сила нищо не става, моя мъж е бил доста затворено дете и свекърва ми само ме юркаше за сина ми да го социализирам, имаше някакво притеснение явно, нищо не съм социализирала, той си растеше мачо от малък.
Виж целия пост
# 24
^ Тотално грешен модел на възпитание. Мачо викаш. Smile
Виж целия пост
# 25
Не смятам, че несоциална майка, ще направи датето си и него такова, всеки с характера си, те растат и като станат пубертети и без това трябва сами да се оправят и да си търсят приятели. Няма мама да търси пак. На сила нищо не става, моя мъж е бил доста затворено дете и свекърва ми само ме юркаше за сина ми да го социализирам, имаше някакво притеснение явно, нищо не съм социализирала, той си растеше мачо от малък.
Авторката е асоциална, защото е тревожна, а тревожна майка=тревожно дете. Моят съвет е да започне терапия, за да се повлияе добре и на детето.
Виж целия пост
# 26
Абе не че е истински мачо, ох, как  кажа,   социално, тотално неконфликтно, децата го търсят дори проблемните да играят заедно, адаптиращо дете, с много добро чувство за хумур......не съм го възпитавала да е такъв, това е характер. Брат му ми разказа играта.
За тревожността по- горе съм съгласна.
Виж целия пост
# 27
Пастолина, ти сама го казваш, с определени хора се чувстваш добре, с други не. Ами в това е разковничето, важното е да ти е приятно и да искаш да общуваш с определен човек. Защо сама си лепиш етикети? Защо ти е да знаеш интроверт ли си или асоциална? Никога не си задавам подобни въпроси, а и всеки е различен в различни ситуация, според хората, които са около него.
Аз, извън семейството ми, имам няколко приятелки, които обичам, радвам се да съм с тях, приятно ми е да говорим, да се разхождаме, да се смеем заедно. Тълпи не понасям, не харесвам огромни компании, не обичам да съм център на вниманието . Що за типаж съм не знам и не ме интересува. Правя това, което удовлетворява мен и ме кара да се чувствам добре.
Виж целия пост
# 28
Много ми хареса мнението на Ефибуш за тоалетната хартия.
Ама е права. Всъщност много пъти съм давала същия пример. Когато се притесниш от някой или просто мислиш, че те превъзхожда - представи си с какво той е по-различен от теб. Различаваме се в ума си. Ще се повторя с другите, а именно че единственият проблем тук е ниското самочувствие. Дори да си интроверт или асоциален, това няма значение ако се чувстваш добре в кожата си. Аз също не обичам много хора, шум, големи компании. В повечето случаи искам да съм сама или с някой, който ми е наистина интересен. Обичам свободата, непринудеността, но общувам с лекота. На площадките говоря с всички, ама така отгоре-отгоре. Усещам какво е актуално като разговор и участвам в него, макар да не ми е интересен.
Директор на ясла не е нищо особено, за да се притесняваш. А и нещото особено също са хора.
Усмихвай се, говори. Казвай нещата, които мислиш на глас. Може да я питаш нещо свързано с яслата във връзка с детето и т.н
Просто трябва да премахнеш онова, което те потиска отвътре.
Виж целия пост
# 29
Детето ти е още малко, може би и нямате режим на излизанията, който да ви събира с едни и същи деца и родители. С времето ще оставяш детето да играе все по-самостоятелно, ще се научите с редовните посетители на площадката, а ти по естествен начин ще се разговориш с родителите, с които допреди само сте си разменяли по някоя реплика и кимване.

Моето дете е на 4 години, от повече от година щъка само из площадката, а аз запълвам времето. Имам няколко родители, които излизат по същото време като нас и децата им си играят с моето - говоря си с тях, когато се засечем. С други родители си нямаме приказка и само се поздравяваме. Никой не е длъжен да общува с никого, може и на телефона да си чоплиш, може книга да четеш, да учиш език, да гледаш филм или каквото и да е друго, ако не ти се говори с някого. Но ако се опознаеш с няколко човека, вероятно ще ти е по-приятно да си говорите. А, за да се случи това, не трябва съвсем да се затваряш.
Виж целия пост
# 30
Здравейте ,мами! От няколко дни се чудя нещо и не намирам отговор, затова реших да пусна тема, за да видя нещата отстрани- по- обективно.
Аз цял живот съм интроверт , като цяло домошар човек, но тревожна натура. Обичам да си седя вкъщи , да се занимавам с хобита. Освен хората от семейството ми, имам една най- добра приятелка, с която се чуваме всеки ден. Останалите са хора  , с които се чувам от време на време и се виждаме, когато  има възможност на 1-2 месеца ( например бивши колежки, приятелки от ученически г. и т.н.). Дотук добре. Проблемът идва, когато съм сред много хора -изпитвам притеснение да общувам, по- точно предпочитам да не съм там, да изчезна, чувствам се некомфортно и не на място. Например на детската площадка гледам как хората на групички не спират да си лафят, а аз си седя, като фон и усещам, че мястото  ми не е там, някак изолирано, като аутсайдер . Но ходя заради детето . Натоварват ме големи компании и сбирки , не умея да се вписвам сякаш.Това значи ли, че съм асоциална или се дължи и на факта, че съм в майчинство още? Старая се иначе да социализирам детето , да го настройвам позитивно към другите хора. С някои майки по отделно , даже с доста завръзвам приказка, не е като без хич. Вътрешно обаче ми се ще да не съм в тълпата.
Има и друго. Изпитвам притеснение да общувам с хора " важни клечки". Например , от известно време на площадката идва една жена с висок соц.статус, но аз не я познавам. Забелязах, че мои познати се познават с нея , поздравяват се и си говорят. Аз обаче, засичайки понякога тази жена, не я поздравявам , нито тя мен,  защото не я познавам и защото не искам да се бутам и да я притеснявам , или да изглежда, че правя четки( директор е в ясла).Предпочитам да седя встрани. В реда на нещата ли е това? Как мислите?
Има ли нещо сбъркано и асоциално в мен или донякъде се дължи на това , че съм интроверт? Къде е разликата? Благодаря ви за помощта и мненията!
Важна клечка - директор в ясла!Хааахахаххаха умрях, въргалям се по пода от смях.
Не си асоциална, нормална си. Не на всички  им харесва да са като в кошер и да общуват със всички нон стоп.
Асоциален е някой, който се е затворил вкъщи и го е страх от непознати, с никой не общува, не иска да говори по телефона, някакъв тотален темерутин.
Хората като теб дето имат хобита са творци, ти твориш, мислиш. Абсолютните екстроверти имат страх от усамотяване, и   са много досадни с постоянното си говорене. А ти сигурно се зареждаш когато си сама. Аз съм от този тип, и като ми се заредя на спокойствие, отивам да се социалозирам, но не говоря с всички на площадката, само с който ми харесва.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия