Любов на по-късна възраст - възможна ли е?

  • 19 132
  • 704
# 360
Има варианти и без леля - майката на Х, г-жа еди коя си.
Много рядко, да не кажа никак, чувам "лелята".
Виж целия пост
# 361
Има варианти и без леля - майката на Х, г-жа еди коя си.
Много рядко, да не кажа никак, чувам "лелята".

Така съм съгласна, въпросът е да се обърнеш към по-възрастен човек уважително. В Русия няма производни на леля и чичо, но пък хората се обръщат към по-възрастните с пълните им имена (фамилни) в знак на уважение. В САЩ децата не викат на бащата на приятелчето си “Ей, Мич”, а казват “Господин Смит” (примерно). Ако детето ми се обърне към някоя госпожа със “Сийке”, такъв ще му извъртя зад врата, че да ме помни цял живот. Пък тя Сийка нека си вярва, че не била леля.
Виж целия пост
# 362
Имена нямате ли си, учинайки?

Имаме си, лелче 😂
Виж целия пост
# 363
Имена нямате ли си, учинайки?

Мисля, че стана ясно, че говоря за непознати хора, които не ми знаят името. Joy
Виж целия пост
# 364
Става въпрос за светоусещане, никой не ви кара да се чувствате неудобно, че някой ви е нарекъл "леля". Нито ще му се разсърдя, нито ще се почувствам зле, просто това говори за генерален светоглед,  кръгозор, начин на мислене. Кой как възприема хората, тук говорим вече за емоционална интелигентност.
И в тази връзка – на авторката ѝ липсва точно такава щом смята, че на 30 трябва да снижи летвата. Тя всъщност такава няма.
Виж целия пост
# 365
Авторката живее във Виена, град с ниска раждаемост сред местните, които се женят късно.

Странното е, че точно авторката твърди как там всички се женели на млада възраст, на 30 оставали неженени само в академичните среди...

Нищо странно няма. Аз имам предвид местните, а тя мъжете около нейна възраст по принцип, които са предимно чужденци .Тя писа за унгарци и поляци.  Ако като цяло чужденците са 40%, те са 5 или 10% сред старите и пенсионерите, 50-60 сред работещите и 70-80 сред учениците. Това се дължи на факта, че прииждат млади хора, а старите си отиват по техните държави и това, че чужденците имаме по повече деца.

Забелязах че украинските и полските мъже на запад стават бащи много рано. Не е рядкост 28 годишен да има 2 деца. Жените им също раждат млади. Същото е при черни африканци и южноамериканци. При арабите, източноазиатците и карибците е обратното и не са рядкост бездетните 45-50 годишни.

Дядо ми ме научи да наричам хората така, както е прието в дадена среда, а ако не зная културните норми, да ги наричам с възможно най-уважителното наименование. Започвам с г-жа еди коя си, но ако в средата се говори на ти и жените си викат сестро, лельо и бабо да започвам и аз да ги наричам така, като първо се осведомя как биха искали те да бъдат наричани. В Англия наричахме преподавателите си с малките им имена. Те пък идваха по продрани дънки в унито и си държаха кучетата в кабинетите.
Виж целия пост
# 366
Една моя съученичка роди на 19. При една среща каза на детето си " Дай на леля си... усмивка". Учтиво я помолих да не ме лельосва, при което тя ми обясни, че щом тя му е майка, значи аз съм му леля. Още по-учтиво я уведомих, че леля мога да съм само ако съм ѝ сестра и фактът, че е родила на 19, не ме прави леличка.
Виж целия пост
# 367
И в тази връзка – на авторката ѝ липсва точно такава щом смята, че на 30 трябва да снижи летвата. Тя всъщност такава няма.
У нас може да няма, обаче тука писаха, че авторката във Виена живеела, там може да е друго - ползваш-хвърляш, вземаш ново, ово е стандарт, както имаше една приказка. Втора употреба явно не е много популярна, детето направо за дефект го считали и двете страни. Много е сложна ситуацията. Ама като не може да си намери виенчанин, българин може да потърси, хубава нация сме. Ако са избръснати и изкъпани, въобще не им отстъпват на виенчаните.
Виж целия пост
# 368
Има разлика между „леля” и „лелка”, „чичо” и „чичка”. В България в неформална среда е напълно допустимо да се ползват „чичо” и „леля” към по-възрастни хора. Баща ми имаше един приятел, който беше женен за по-млада жена, а децата в компанията им казахме „чичо” и „кака”. Някак си не можехме да я лельосаме, та тя си беше на какинска възраст, а и на какински акъл.
Виж целия пост
# 369
Здравейте !
Скрит текст:
Пиша тук, за да прочета различни мнения по тази тема. Истината е, че съм отчаяна, мисля си че няма шанс за мен да срещна любовта отново. Имам чувството че времето ми изтича и часовникът ще започне да тиктака по - бързо.
Тази година лятото ставам на 30. Имам си и прекрасна дъщеря на 6. Не си правя илюзии, че ще ставам по-хубава и свежа, напротив. Иска ми се да имам шанс за пълноценна връзка, но съм реалист. Все по-малко атрактивна ще ставам и все по-малък избор от мъже ще имам. Хем не искам да правя компромиси с качеството на мъжа, хем осъзнавам, че моето качество спада .
Моля споделете - има ли измежду вас дами или пък господа, които са открили любовта на по-късна възраст? Чувствахте ли , че изборът за партньор се стеснява? Че имахте по-малко шансове?  Че сте хванали последния влак?


Скрит текст:
Глей ся!
Любовта, такава каквато си я чела по книгите и си я гледала по филмите не съществува. Вече си жена и трябва да надживееш подобни блянове.
Дори да допуснем, че я има, но на теб ти пада качеството. Кое качество ти пада?
Стегнат бюст и задник, гладкото невинно личице... Мислиш ли, че мъж който си привлякла с подобни качества, дали той може да ти даде любовта, която искаш.
Едва ли. Най-много да те направи любовница, докато паднат тези ти "качества". А после, накъде?
Не е нужно да имаш неограничен избор от мъже. По-важно е да имаш визия какъв мъж искаш до себе си и да се съсредоточиш в тази таргет група. Може да са трима, може да са десетина. Няма смисъл да си таргет на 50-тима, твоя таргет пак ще се върти около 4-6-тима мъже.
Я вземи да пораснеш, да развиеш качества, като маниер, начин на изразяване, обаяние и да видиш как с годините ще ти се качва стойността.
Благодаря за гледната точка. И този вариант съм си го мислела - 1-2 години да развивам качества, маниер и обаяние, да се науча да готвя повече неща, да се развивам в сферата си и може би ще привлека правилния човек по този начин.
Виж целия пост
# 370
Здравейте !
Скрит текст:
Пиша тук, за да прочета различни мнения по тази тема. Истината е, че съм отчаяна, мисля си че няма шанс за мен да срещна любовта отново. Имам чувството че времето ми изтича и часовникът ще започне да тиктака по - бързо.
Тази година лятото ставам на 30. Имам си и прекрасна дъщеря на 6. Не си правя илюзии, че ще ставам по-хубава и свежа, напротив. Иска ми се да имам шанс за пълноценна връзка, но съм реалист. Все по-малко атрактивна ще ставам и все по-малък избор от мъже ще имам. Хем не искам да правя компромиси с качеството на мъжа, хем осъзнавам, че моето качество спада .
Моля споделете - има ли измежду вас дами или пък господа, които са открили любовта на по-късна възраст? Чувствахте ли , че изборът за партньор се стеснява? Че имахте по-малко шансове?  Че сте хванали последния влак?


Скрит текст:
Глей ся!
Любовта, такава каквато си я чела по книгите и си я гледала по филмите не съществува. Вече си жена и трябва да надживееш подобни блянове.
Дори да допуснем, че я има, но на теб ти пада качеството. Кое качество ти пада?
Стегнат бюст и задник, гладкото невинно личице... Мислиш ли, че мъж който си привлякла с подобни качества, дали той може да ти даде любовта, която искаш.
Едва ли. Най-много да те направи любовница, докато паднат тези ти "качества". А после, накъде?
Не е нужно да имаш неограничен избор от мъже. По-важно е да имаш визия какъв мъж искаш до себе си и да се съсредоточиш в тази таргет група. Може да са трима, може да са десетина. Няма смисъл да си таргет на 50-тима, твоя таргет пак ще се върти около 4-6-тима мъже.
Я вземи да пораснеш, да развиеш качества, като маниер, начин на изразяване, обаяние и да видиш как с годините ще ти се качва стойността.
Благодаря за гледната точка. И този вариант съм си го мислела - 1-2 години да развивам качества, маниер и обаяние, да се науча да готвя повече неща, да се развивам в сферата си и може би ще привлека правилния човек по този начин.

Ти съвсем като на пазар тръгна да се продаваш
.
И аз като ПримаДонна смятам да намаля темата вече, че и съм само на два дни тук. И четириногите взеха да ме гледат на кръв, голямо хабене падна.
Виж целия пост
# 371
Една моя съученичка роди на 19. При една среща каза на детето си " Дай на леля си... усмивка". Учтиво я помолих да не ме лельосва, при което тя ми обясни, че щом тя му е майка, значи аз съм му леля. Още по-учтиво я уведомих, че леля мога да съм само ако съм ѝ сестра и фактът, че е родила на 19, не ме прави леличка.

Лелка е състояние на мозъка. Тетка, тьотя и бабичка същото.
Леля, баба и кака са ТИТЛИ, които трябва да се носят гордо.
Аз пък се дразня като ми викат кака (сестрами ме какосва пред децата си Rolling Eyes ), кака е мацка до 20 години, после от 20 до 50 е леля, после от 50 нататък е баба.

Напоследък тук се премахна Miss and Mrs., всички са Ms, за да не се чувстват 30 годишните Mrs. стари а престарелите Miss-ки упреквани, че са свободни.

Ако предпочитате обратното, направо да ви викаме гжендър еди-коя-си, а?
Виж целия пост
# 372
Тя майка ми стана баба на 40, но пък детето не съм учила да и вика Лельо 😁.
В тоя ред на мисли, кака, леля, чичо и баба обозначават роднинска връзка, за всички останали има госпожо, господине, имена, фамилии.. Например домоуправителя в блока всички над 18 наричат с фамилното име, дори не съм се замисляла на колко е години.

П.П. Тези под 18 прибавят господин пред фамилията, невероятна селяния ще е например дъщеря ми да му каже чичо Ники.
Виж целия пост
# 373
Аз па леля си представям една запусната, мучаща, кисела жена, която размахва пръст и стои на "Ф". Не, не приемам да ме наричат леля щото не съм.
Както и не приемам да наричат бабичка достолепна дама на 70, която има повече стил от 50 девойки с безвкусният им и долнопробен външен вид.
За мен е липса на възпитание и уважение да се нарича някой "леля", "баба", "бабичка". Преди всичко този човек е индивидуалност с име, характер.
Важи и за чичко, така наричам мъже, които са запуснати, с шкембара, тъпоглави и многознайковци.
 
Не можеш да си представиш колко съм по-съгласен!
Във форуми често си пиша и с много възрастни хора, 70, че и 80. Наричам ги по никовете.
А за уважението, отнасям се уважително към всички непознати. И малки и големи.
Е, ако започнат да се държат настоятелно неуважително, понякога и аз сменям плочата. Разбира се, не винаги.
Та когато изведнъж излязат 10 дами, строят се във (форумна) редица, подкривят лакти в буквата "Ф" и започнат да "размахват пръст", "да мучат" и "да киселят", то единственото, което ми идва да си помисля е "лели". И това не е на база възраст, външен вид, запуснатост, а на база манталитета, който сами са демонстрирали.
И ако съм го употребил, не е с цел да ги обидя, а за опиша точно горното с по-кратки думи.
Човек ако има капацитет, ще се досети и няма да се налага да пиша всичко това.
Wink
Виж целия пост
# 374
Една моя съученичка роди на 19. При една среща каза на детето си " Дай на леля си... усмивка". Учтиво я помолих да не ме лельосва, при което тя ми обясни, че щом тя му е майка, значи аз съм му леля. Още по-учтиво я уведомих, че леля мога да съм само ако съм ѝ сестра и фактът, че е родила на 19, не ме прави леличка.

Лелка е състояние на мозъка. Тетка, тьотя и бабичка същото.
Леля, баба и кака са ТИТЛИ, които трябва да се носят гордо.
Аз пък се дразня като ми викат кака (сестрами ме какосва пред децата си Rolling Eyes ), кака е мацка до 20 години, после от 20 до 50 е леля, после от 50 нататък е баба.

Напоследък тук се премахна Miss and Mrs., всички са Ms, за да не се чувстват 30 годишните Mrs. стари а престарелите Miss-ки упреквани, че са свободни.

Ако предпочитате обратното, направо да ви викаме гжендър еди-коя-си, а?
Предпочитам си името, не како, лельо и прочие. Лельо могат да ми казват само децата на брат ми. Във всички останали случаи ми бие на стил факултета.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия