Раздяла с първото гадже

Здравейте! Не исках да пиша във форума, но понеже няма на кого вече да споделя, реших все пак да ви разкажа. На 17 години съм и в края на януари се появи едно момче в живота ми по малко странен начин. Първоначално не исках да му давам шанс, беше ми досадно като ми пишеше. Той искаше да се виждаме, а аз не исках. Всъщност, някъде 3 седмици преди той да ми пише, животът ми се преобърна. Всички ми казваха, че това са паник атаки, а аз дълго време не го вярвах, не разбирах защо ми се случва на мен и се страхувах. Та, това беше главната причина, поради която не исках да се виждам с него, все пак в самото начало и аз не разбирах какво ми е и ме беше страх да не го отблъсна. В крайна сметка един ден той дойде до вкъщи, поседяхме в колата му и си говорихме. Хареса ми и реших да продължим да се виждаме. Тук искам да добавя, че той е от родния ми град и живее там, а аз преди 3 години се преместих в съседен град, за да мога да уча в по-елитна гимназия. На втората ни среща вече имаше първа целувка и станахме гаджета. Но преди да тръгнем го бях питала “Сериозни ли са ти намеренията към мен” и той беше отговорил “да”. Всичко вървеше горе долу добре. Той донякъде ме изкарваше от състоянието, в което бях. Запозна ме с неговите приятели, започнахме да се събираме с тях и общо взето всяка седмица си ходих в родния ми град, за да се виждам с него. Също искам да кажа, че тук в училище нямам хора, на които да мога да се доверя. Има само такива за празни приказки.. По едно време обаче паник атаките ми се засилиха и си бях взела бележка да не ходя една седмица на училище и бях при родителите си. Случи се така, че в същата седмица той да е в отпуска и се виждахме. По едно време го усетих, че се отдръпва някак от мен, но нямах идея защо. Една вечер бях у тях и баща ми ми се беше ядосал, че уж не ми е добре, а съм в неговата къща и ми каза да се прибирам. Видях, че на приятеля ми му стана тъпо, но нищо не ми каза. Остави ме до вкъщи и когато се прибрах получих съобщение “Искам да ти кажа нещо”. В този момент ми стана ясно, че ще поиска да се разделим. Умолявах го да не го правим, но той така беше решил. Неговото обяснение беше, че баща ми ме ограничава от някакви неща и на него това не му харесвало. С това момче имахме 7 години разлика, знам, че не са никак малко, но родителите ни се познаваха отпреди, така че нямахме проблеми. Колкото и да го убеждавах да не се разделяме, не се съгласи с мен. Разделихме се супер бързо, месец и половина след като тръгнахме. Въпреки това обаче, аз се бях привързала много към него, защото в този момент нямах никого до себе си, дори бях скарана с приятелките ми. Той беше единственият човек до мен. От раздялата ни са минали повече от 6 месеца и аз още не мога да я преживея. През тези месеци постоянно му пишех, исках да се виждаме, за да се съберем. Но не ми се получи. Видях се лятото с може би още 2-3 момчета по един-два пъти, но те не бяха сериозни и спряха да ме търсят. Имаше доста червени флагове в него, които обаче аз не съм ги виждала тогава. Единият път още на първата ни седмица, неговият приятел беше дошъл до нашия град и бившата на моя звъннала на този неговия приятел да се видят. При което, приятелят ми каза “Хайде да отидем” и аз се съгласих, но когато я видях му казах да не излиза от колата. Въпреки това, той беше излезнал за малко, най-вероятно колкото тя да го види, че си има нова приятелка. Тук идва проблемът, че това момиче го познавах, все пак градът ни е малък. Тогава не осъзнавах, но най-вероятно той не я беше преживял. Вчера говорих с нея по телефона за разни работи и тя каза, че ако в момента му звънне, той ще се върне като кученце при нея. Стана ми тъпо, защото в началото той ми разказваше как него все са го наранявали и са му изневерявали, тя също е правила нещо подобно с него. А аз, виждаш ли, съм единствената, която не можеше да си помисли да направи такова нещо, и в крайна сметка аз страдам. Друг червен флаг е, че когато се събирахме с неговите приятели, той ми казваше, ако искам да си викна някоя приятелка, и веднъж си викнах и ги запознах. Не очаквах да стане нещо, но онзи ден разбрах, че веднъж тя е била у тях и са правили разни работи… Това страшно много ме нарани. Същата тази вечер, в която се е случило това, аз знаех, че тя беше у тях, но не бяха само двамата. И не очаквах да се случи нещо такова, но това момиче ми го каза онзи ден. Аз след това веднага отидох у тях и го питах дали е вярно, той отрече, даже се закле, което е много странно, защото той обикновено не лъже, като се заклева, но не знам. Веднъж бях разбрала и че с други момичета е имал разни неща след като сме си разделили и тогава също много страдах. Не знам защо така се мъча, той никога не ме е обичал, но аз въпреки всичко, колкото и да съм погнусена от действията му, още изпитвам нещо. В момента ми е много тъпо и най-накрая реших да спра контакт с него, макар че всеки ме съветваше да го направя това нещо още преди месеци. Обикновено той ме блокираше, но този път и аз го блокирах и ще се опитам да не му пиша. Искам да разбера защо ме лъже, че не е правил тези неща и защо е обичал толкова много момичета, които са го наранявали, и защо още би искал да бъде с човек, който се държи по този начин с него. Другият ми проблем може би е, че аз нямам толкова приятели, нямам с кого да излизам в този град, колкото и да се опитвах. Моля за някакъв съвет как да го преодолея и не ме съдете за грешките ми.🤍