Раждане в Майчин Дом - София (7 тема)

Взела съм 0-6, по-малки не видях. И да са им малко големи ще изкарат с тях надявам се🙄😃

Има по-малки, ако не се лъжа почвах от 0-2. Тези, които си взела май са някакъв по-универсален размер, но за новородено си има много малки биберони.

0-6 за огромни бибаци. Има малък размер 0-2м. Моето бебе е на 3 месеца и все още този 0-6 му е голям.

Честито бебе!
Моля ви, направете нужното, за да се придвижим с още милиметър към нормалността . Просто е извратено такива хора да посрещат децата ни!
Права е Nadya Zdh, че това е смисленият ред, по който да се случат нещата. Ако всички жени, които са претърпели насилие , подадат жалба, вместо да си замълчат, няма как да няма промяна .
Аз намирам за полезно да споделяме и във форума какво се случва и призовавам бъдещите майки да се отстояват. Те там много добре знаят на какво имат право и на какво не. Ако всички вземат да се отстоят, тези жени с всичкия си непрофесионализъм ще си издевателстват другаде.
Майчин дом е прекрасна болница с доказали се специалисти. Тя е на всички нас.
Бъдете здрави!

Аз напълно подкрепям подаването на жалби, когато не сме доволни или пък са ни накарали да се почувстваме зле. Въпросът обаче е в това, че жалбата има смисъл и тежест, когато е подкрепена с конкретика, когато описва нарушаване на правилата, а в повечето случаи чисто формално медицинските правила не са нарушени, а просто липсва възпитание и хуманност. Как да опиша в жалба “акушерките казаха бебето ти е зле чакай неонатолозите да ти дадат сведения на визитацията” или “на визитация ми казаха грубо айде дигай нощницата” или “когато отидох да си взема бебето ми казаха остро много си зле днес не може да си го взимаш”. Някак това не е нещо, което звучи сериозно, същевременно подобно отношение и тон за оперирана жена, лежала 24 часа разпорена, в която бушуват хормони е неприятно. Като подам такава жалба ще викнат Пенка и ще ѝ кажат “Пенке, ае стига им вика на мамите бе, погледни ги кви глупости тука ни пишат” и това ще е. То някои неща са от липса на човещина и елементарна култура. Не върви да напиша в жалба 40% от персонала ви са прости и злобни. Аз лично на самия момент директно възпитано им казвах “с какво съм предизвикала тива отношение” или “удобно ли е да промените тона” и честно казано това сякаш при някои действаше, защото във времето някои започнаха да се държат по- човешки. Но нека отворя голяма скоба, срещнах и много мили акушерки и изключително кадърни неонатолози, анестезиолози и лекари.

Благодаря на всички отзовали се по моите въпроси.

Имам един допълнителен въпрос - дали имате информация как са стаите на 8 етаж. Имам предложение да бъда настанена там, защото изявих желание за самостоятелна стая.


Понеже виждам, че из всички теми се обсъжда проблемът с лошото отношение, да кажа от моя опит в работата ми с администрация държавна - вземат се предвид по принцип. На местата, които съм работила поне - едното беше държавна администрация и получавахме разни оплаквания, а на друго място сме били в позицията и сме пускали оплаквания/сигнали включително до лечебни заведения. Да, отговаря се формално на жалбоподателя в много от случаите, но имайте предвид, че някои неща звучат доста несериозно, както е писала и съфорумката преди мен. Наистина трябва конкретика, особено ако има нарушение на практиките - искане пари на ръка, липса на медицинска информация, някакъв вид насилие, прекалена грубост. За съжаление си давам сметка, че докато сме най-уязвими е трудно да формулираме адекватен отговор в момента към човека, който ни е нагрубил или обидил, но има граници, които не трябва да се прекачват и можем (трябва) да го изразим.

Аз мисля , че говорим за различни неща.На елементарно поведение от страна на акушерки и т.н няма причина да не се отвърне.Доста се стряскат и бързо бързо променят тона, но когато става въпрос за отнощение на лекар и то по време на раждане, когато си в безизходица, то е малко по- различно, макар че и в това положение човек да отговори и да реагира остро никой няма да поемее риска да задълбочи разправията.Не забравяйте, че никой не иска да се чува името му и най - наглите и злите хора са най -страхливи. Относно глуповатостта на жалбите, така както го е написала Хъни не звучи никак глупаво, включително с коментара към  него. Администрацията много добре знае за какво става въпрос. Естествено, че за да излезе от ситуация ще ви се отговори, че това са глупости но отзвукът стои.Освен това да  обиждаш жена , която е уплашена до смърт, ражда и я боли неистово е насилие и изобщо не е глуповато оплакването, защото то има контекст, а именно неравностойно положение на пострадалия.Също и страх за живота на детето. Не става въпрос да кажеш "ма тя ме обиди", а да обясниш че обидата е в момент , в който може да ти нанесе истинска  травма.Съгласна съм че за елементарни обиди просто трябва смело да се отвърне. Но като цяло това на са глуповати ситуации , а травми за цял живот интова всеки много добре го знае.

При мен дори не става дума за приказки тип "ала-бала, еди кой си ми каза, че съм лигла" (не че обидите ги приемам за нещо нормално в какъвто и да е момент, особено в този, докато даряваш живот). При мен става въпрос за грубо погазване на медицински практики и неоказване на помощ в критична ситуация, жестока некомпетентност, която можеше да ми струва скъпо... Но наистина тъжното е, че нямам никакви доказателства и реално нищо няма да постигна с жалбата си, освен евентуално да вдигна кръвното на няколко души за кратко...

Момичета, напълно съм съгласна с горния коментар! Аз не съм раждала в Майчин дом, а за съжаление ми се наложи  прекъсване на бременноста по медицински причини, а това което ми се случи беше повече от ужасно, защото освен че трябваше да преживея болката от това, че трябва да махна бебето си, бях и с перфорация на матка и тънки черва, както последваща коремна операция! Не го разказвам за да стресна някой, а просто да споделя моя опит в Майчин дом. Накратко, имам генетично заболяване на костите, което може да се унаследи 50%. Съответно след хорионбиопсия, се установи че и плода страда от това заболяване. Аз се движа с патерици, по-ниска съм и си се водя човек с увреждане (явно) и явно това в България, особено в една институция, каквато за мен е Майчин дом, да си жена с увреждане и бременна е незаконно. Лекуващият ме лекар ме насочи към д-р Ибрям за извършване на манипулацията в Майчин дом, тъй като там са все пак най-добрите специалисти. На първия преглед след приема ми на 5тия етаж, ми казаха че съм безотговорна защото съм забременяла с това заболяване, имала съм миома (за която разбрах когато забременях, а преди това си ходих на прегледи редовно но никой не ми е казвал, че имам миома!!), пак съм била безотговорна да забременя с миома, не съм ли се виждала в огледалото, искала съм детето ми да бъде болно КАТО МЕН, можело да умра, да си изгубя матката, то и без това не ми е трябвало матка...това са думи от устата на доц. ли е д-р ли е не знам, ДИМИТРОВА. След това, поне що годе човечния доктор Ибрям ме прегледа, каза че ще го направим с няколко таблетки поставени вагинално за отваряне на шийката и след това кюретаж. На следващата сутрин легнах на магарето и се събудих към 17ч в реанимация. С перфорация на матка, последваща спешна операция с хирург от Александровска болница за премахване и зашиване на част от тънките ми черва, защото и те са били перфорирани. Няма да казвам за ужаса, който чувствах в реанимацията, как акушерката там не ми казваше никаква информация какво се е случило с мен, караше ми се че нямам вода със себе си, как ме коментираха на следващия ден с други акушерки и сестра, че съм саката и съм забременяла ама ето какво ми се случило, няма да ви разказвам още за доктор д-р Д. Божилов, който го викнали да ме шие и ми махнал едната миома, като дойде на визитация как ме гледа снизходително и казва " ТИ НИКОГА НЕ ТРЯБВА ДА ЗАБРЕМЕНЯВАШ! РАЗБРА ЛИ? БЪДИ БЛАГОДАРНА, ЧЕ НЕ ТИ МАХНАХМЕ МАТКАТА, ТЯ БЕЗ ТОВА Е С МИОМИ, НЯМА ДА РАЖДАШ, ЯСНО ЛИ ТИ Е?" Бях 1 седмица в реанимация, после още 1 седмица на 5тия етаж отново в отделението на доктор Ибрям. НЕ обвинявам него за перфорацията и т.н., може да се случи на всеки, но това отношение което получих, още много мога да разказвам с конкретни думи, как ме обиждаха, държаха се с мен като с животно, като с долно същество което не е ходило на гинеколози, забременяло ей така от случайно и решила да абортира за 48374834 път. Кръкът ми повече няма да стъпи в тази институция, но го казвам всичко това не за да плаша жените насочили се там, безспортно има и много добри специалисти там, най-добрата неанатология и т.н., но искам да кажа, че не подадоха жалба, защото бях съсипана психически, не можех да спя месеци наред, сънувах постоянно как някой ми се кара и ми крещи ти нямаш право да забременяваш ясно ли ти е?
Хора, подавайте сигнали, направете го, не оставяйте нещата така, никой не влиза в болница от хубаво, никой не отива там с идеята да си почива и да го галят с перце, но в толкова уязвими моменти, които имаме там - на първо място очакваме човешко отношение!!!
П.С. Имаше една акушерка, която беше изключителна мила с мен в реанимация и тя беше в процес на напускане!!! Също и една млада докторка, Дикова, която се държеше повече от добре с мен и ме подкрепяше, това е, аз всички други мога да кажа едно - животни.

Извинявайте, че Ви питам, не разбрах - Вие подадохте ли сигнал?
Изключително много съжалявам за това, което ви се е случило. Имам едно мъртво раждане там и ме слава богу ме заобикаляха като порцелан.
Димитрова е абсолютно кошмарна и всеизвестна с трагичното си отношение. За прекъсване на бременност само умряла бих отишла в МД. Никога и при никакви обстоятелства там.
За Ибрям не бях чувала нещо лошо досега.

Марсала, с ужас и затаен дъх прочетох написаното от теб... И ако знаеш само колко добре те разбирам. И в моите уши отекват постоянно думи... Аз няма да разказвам тук в детайли моята история, защото е скандална и не искам да стресирам до безумие майките, които ще раждат тепърва там. Съжалявам за всичко, което ти се е случило, и съм потресена за пореден път от персонала в тази най-велика АГ болница, избиран като че ли с конкурс... И след това, което са ти причинили и при положение, че си могла дори да ги съдиш за перфорацията на матката си и червата, не знам с какви очи са се държали толкова ужасно... Всъщност подозирам, че това е била защитна реакция, да те наврат в миша дупка и да ти вменят вина колко си зле заради собствената си безотговорност, за да се чувстваш след това едва ли не "спасена" и безкрайно благодарна... Думи нямам... Една голяма прегръдка от мен!

Всеки си преценява какво да прави и каквото и да решите важното е вие да се чувствате добре.Аз имах много добри впечатления  по време и на двете си раждания в МД, но по време на една хистероскопия за премахване на полип имах разправия с една анестезиоложка.Написах си жалба и то след като обясних на самата лекарка какво мисля за нея.Тя пък ми каза да се оплаквам където искам и че никой  няма да обърне внимание. ОК ма аз какво губя ако пробвам....
Оплакването ми  също би могло да мине в графа тъповати, но дали е такова.... Вече една година ги преследвам за отговор и да знам , че той ще е да си гледам работата, но все пак по моя случай са писани обяснения от екипа.Дори и само това , че им е излязла работа за мен е достатъчно и е успех.Освен това , ако се появи още някое оплакване срещу същата лекарка дали и него ще го пропуснат, а и дали  тя ще допусне и други да се оплакват. За мен резултат е само началникът да чуе , ако се натрупат оплаквания резултат ще има.

Благодаря момичета за подкрепата! Viola d'Amore не съм подала жалба/оплакване, нямах сили, не исках да се занимавам изобщо с Майчин дом по какъвто и да е бил начин, което разбира се е грешка. Трябваше да го сторя, но съм толкова обезверена вече от лошо отношение особено към хората с различни потребности, че просто няма на къде...
За доктор Ибрям не казвам лошо, нито държанието му е било отрицателно към мен, а и това което се случи може да е било грешка, може би не, в предвид миомата която съм имала сигурно е била предпоставка, не съм го обвинила за нищо, по-скоро държанието му беше такова "все тая" къ мен, като цяло аз не съм била негова пациентка, на нито един от тамошните същност, моят лекар ме насочи към тях, и по-конкретно доктор Ибрям, защото лекуващият ми лекар беше под карантина, а не можех да чакам още 14 дена за да се извърши процедурата...Та, след като му бях малко натресена пациентка, нормално, никой няма да ми обърне някакво внимание като във всяка държавна болница. И аз само хубави неща съм чувала за него, и от негови пациентки с които лежахме заедно, но защо да обръщат внимание на някаква натресла се там за аборт в 14 -та седмица, при това саката и не е наливала пари по частни прегледи точно на тях? Това ни е държавата. В една група бяха ме посъветвали да отида в Надежда тогава, но аз реших да послушам лекуващия ми лекар и да се доверя на опита на специалистите от Майчин дом, дали постъпих правилно? Дали ако бях отишла в Надежда това нямаше да се случи? Дали пък щеше да се случи още по-лошо нещо с мен? Никой не може да каже. Преглъщаме и вървим напред. Успех на всички момичета тук, да гушкате пухкави здрави бебета!

Здравейте!
През 2018 година раждах дъщеря ми в Майчин дом, като след това бях на 12 етаж, защото исках да съм с нея през цялото време. Сега очакваме второ мъниче в края на октомври. Виждам, че в доста отделения там е имало ремонти, а доколкото знам на 12 етаж в момента тече такъв. Някой знае ли в какъв период ще работи отново, тъй като мисля на есен да направя същия избор за това отделение?

Никой не конкретизира срок за ремонта на 12 етаж. Но до октомври може би ще приключат. Ако стане така ще може да си изберете пак да сте там. Ако пък не-ще трябва да се съобразите с настоящите условия.
По принцип, ако сте на 7 етаж в единична или двойна стая и се чувствате добре, детето е на кърма, някои от акушерките да склонни да оставят мъника за през нощта поне при вас.