За секциото с любов ♡

2-та пъти минаха 8-9 ден. Не ми е слагала лепенка, не ме е карала да правя нищо специално или да се мажа. Не виждам файдата от лепенки, освен да се спари, други няма да стане. Имам предвид след сваляне на конците.
Какви схеми за мазане, какви пет лева. Аз с първото дете, нямах време да си измия очите камили да спазвам схеми за мазане...

Естествено, че може да се къпете.

Момичета,прочетох че, след секцио е възможно в течение на времето да се получи необратимо вагинална сухота. Имате ли такъв опит?

Не.

И трите пъти след секциото имах ужасна вагинална сухота. Но АГ ми каза, че това е заради кърменето.
Всеки път продължаваше около 6 месеца. След този период нещата се нормализираха и не съм имала проблеми.
Иначе чак да е необратимо... не знам за такъв случай.

И аз бях така, двата пъти за по 5-6м. Даже не се сещах за секс, не ми беше необходим. Явно заради хормоните, защото след това се нормализира всичко.

Наминавам да напиша моят опит с второто ми секцио, което беше със спинална упойка. За сравнение - първото ми беше с пълна. И така - постъпих в болницата 2ч преди плановото секцио, за да ме подготвят и сложат система. В предоперационна зала дойде целия екип за финални думи и въпроси преди операцията. Аз съм ужасно страхлива и 2 дни преди операцията не спрях да плача и да говоря на мъжа ми, че няма да мога да издържа да съм будна. В болницата не ми дадоха друг избор освен да съм със спинална упойка и казаха, че пълна е само в случай на много спешен случай. По принцип съм си тежък случай относно паника когато предстои нещо подобно, така бях и с първото раждане, но там при пълната упойка не разбрах нищо, защото набързо си ме приспаха.
Този път хем бях адски уплашена, хем екипа се държа невероятно и бяха толкова позитивни, казваха ми, че предстои празник, бебето се ражда, бяха усмихнати, бъзикаха ме през цялото време. На операционната маса не можеха да ми сложат упойката, защото адски шавах и две сестри ме държаха, даже едната ми се караше и се поизнерви малко. Най-после ми сложиха спиналната, усещането е, че краката ти стават кашкавалени, една топлина се усеща и до там. Усещаш допир,но не и болка и наистина е странно, но в никакъс случай не е толкова страшно, както аз си го представях. От упойката пулсът ми много скочи и стигна 180, по принцип си го бях вдигнала от притеснение ,но като сложиха спиналната доста се вдигна направо скорострелно , а кръвното падна. Анестезиолога още в самото начало отказа да ми даде каквото и да е успокоително и каза, че ще стигне до бебето. После явно нещо ми е дал за пулса защото премина и това и докато се усетя бебка беше навън, всички крякаха, викаха от щастие, настана огромна суматоха в залата, дойде педиатъра, каза , че всичко е наред и ММ започна да пише на близки и роднини, че съм родила. След като тя се роди, почувствах някаква топлина да залива главата ми , лицето ми се зачерви, едната ми ръка изтръпна и усетих , че не мога добре да си поема въздух. Анестезилога ми даде кислород да дишам и каза, че ми е влял лекарство за контрахирането на матката (ако правилно съм чула) и е от него. Мина ми бързо и това. За страхлив човек като мен мога да кажа, че преживяването беше екстремно, все едно съм на влакчето в лунапарка, но беше някак си в позитивния смисъл. Имаше адски много адреналин, всичките тези хора, които бяха празнично настроени, изплакването на бебето - тази емоция ще я помня винаги . Ако трябва да раждам пак бих избрала точно тази упойка. Възстановяването беше скорострелно. На 5 ден нямах нужда от обезболяващи , а на 7мия ден се разхождах с една приятелка, бутах количката. Единствено все още чувствам слабост като ходя , защото ми падна хемоглобина, но и това ще мине.

Честито бебче, Eliza!
Радвам се, че всичко е минало добре 💐.

И аз съм такава паника и при второто ми секцио и моят пулс много се беше качил. Постоянно ги питах това нормално ли е. Казаха, да. Не усетих паника и суматоха, всички бяха много спокойни и в добро настроение. Само аз се чудех къде да се дяна, само и само да не присъствам на случката 😆.
Но минава и заминава.

Съмнявам се да искате по-късно да искате да се изкъпете и то с лохии Може да се изкъпете като не насочвате струята директно върху белега. Колкото до лепенката. Аз я махнах на 7-ми ден и преди това съм се къпала, но с нея.

К
Изкъпах се в момента, в който се раздвижих след секциото, с лепенката. Попитах преди това, казаха само след като изляза от банята, са отида да ми я сменят. И така, всеки ден.
Много весел разказ. Моето секцио протече толкова бавно, изобщо нвмаше толкова екстремности. Иначе и на мен ми спадна кръвното....за пулс не съм питала, помня само, че потъвах и ми причерня.

Време е и аз да разкажа най -кратко как мина моето секцио.
Исках нормално раждане, но бях реалист и бях готова за всякакъв вариант. След като ме задържаха 2 дни в болница, заради течащи по малко води и след като два дни не направих разкритие повече от 3, см(какво ли не ми даваха и биха, просто не тръгваше), се наложи да преминем към секцио. Разбира се, аз нямах нищо против, защото бях ненаспала се два дни, ненаяла се и нямах сили, а вече беше 22:00ч. и предвид изтеклите води трябваше да де действа със секцио.
Приготвиха ме, но за капак спиналната упойка не ме хвана, затова преминахме към пълна упойка(и за нея нямах нищо против, след като първото нещо, което ки мина през главата като ми казаха, че минават на пълна упойка, беше " Поне ще се наспя" ). След 30 мин ме събудиха, дадоха ми бебка, една от акушерките ни направи фотосесия Успях само да пратя снимки на таткото и заспах като къпана

Честито бебче, да ви е живо и здраво
Искам да попитам как точно проверяват дали спиналната упойка действа или не, това ми е голям страх на мен, имам поставяна веднъж епидурална, която определено не ме хвана, но анестезиолога не вярваше.

Ми мен ме драскаха по краката и ме питаха усещам ли нещо. Не казвам, че е всеобща практика, но при слагането на упойката при мен имаше един затоплящ ефект на цялото тяло. Тогава ми сложиха и катетъра и пак нищо не усетих.

Аз си усетих разреза, в смисъл усетих го все едно като бръснарско ножче от едната страна, не си представяйте нещо брутално , все пак пластовете кожа се режат един по един Така и не разбрах защо не ме хвана, може би заради интервенциите преди това, когато ме подготвяха за нормално раждане - окситоцина, епидуралните упойки и т.н.

Мен ме накараха (вече бях легнала на операционната маса) да се подпра на петите и да се опитам да си вдигна Д-то. Е, не можах.