За секциото с любов ♡

  • 141 624
  • 4 061

Анкета

Секцио номер?

Опции:

# 45
Не разбирам какво толкова има да се кълвем, попринцип. С някои "добронамерени" изказвания може да съсипем една майка. Раждането е естествен процес, след който майка и бебе трябва да са живи и здрави, без значение от къде излиза бебето.
Всяко раждане боли, всяка жена знае какви психически и физически проблеми и страхове има.
Родих сина си нормално, бързо и лесно, с няколко напъна. След което последваха усложнения и шиене без упойка над 1час и 40 мин. В следствие, на което този път трябва да родя секция, заради неправилно шиене "на сляпо".
Много ме е страх от операцията, възстановяване и това дали ще мога отначало да си гледам децата. Но сега като ви чета съм малко по-спокойно. Имам време да се подготвя психически. Благодаря Simple Smile
Виж целия пост
# 46
Не разбирам какво толкова има да се кълвем, попринцип. С някои "добронамерени" изказвания може да съсипем една майка. Раждането е естествен процес, след който майка и бебе трябва да са живи и здрави, без значение от къде излиза бебето.
Всяко раждане боли, всяка жена знае какви психически и физически проблеми и страхове има.
Родих сина си нормално, бързо и лесно, с няколко напъна. След което последваха усложнения и шиене без упойка над 1час и 40 мин. В следствие, на което този път трябва да родя секция, заради неправилно шиене "на сляпо".
Много ме е страх от операцията, възстановяване и това дали ще мога отначало да си гледам децата. Но сега като ви чета съм малко по-спокойно. Имам време да се подготвя психически. Благодаря Simple Smile
Всичко ще е наред! След първото ми спешно секцио бях изпаднала в кофти депресия. Съвзех се и след 2г. започнахме опити за 2ро. Сега с второто имах напрежение, защото бях със спинална упойка. Всичко стана толкова бързо.... Отидох на деня уж щях да съм 2ра, след едно мамче и ме викнаха първа... Докато се съблека и подготвя бях в операционната. Раждането ми беше не много приятно, но имах спокойствието,че имах пълна вяра в лекаря си. Бебето беше заклещено и той нито за миг не показа че е притиснен. Аз единствено се уплаших от упойката,защото събрах границите на кръвното. Добре че бързо ме включиха на кислород. През цялото време броях прозорчета в лампата и не усетих кога мина. Мъжа ми каза,че е продължило час. Може би заради гела за сраствания незнам. И въпреки напрежението ми от двете раждания съм готова и за 3то такова.
Виж целия пост
# 47
Не разбирам какво толкова има да се кълвем, попринцип. С някои "добронамерени" изказвания може да съсипем една майка. Раждането е естествен процес, след който майка и бебе трябва да са живи и здрави, без значение от къде излиза бебето.
Всяко раждане боли, всяка жена знае какви психически и физически проблеми и страхове има.
Родих сина си нормално, бързо и лесно, с няколко напъна. След което последваха усложнения и шиене без упойка над 1час и 40 мин. В следствие, на което този път трябва да родя секция, заради неправилно шиене "на сляпо".
Много ме е страх от операцията, възстановяване и това дали ще мога отначало да си гледам децата. Но сега като ви чета съм малко по-спокойно. Имам време да се подготвя психически. Благодаря Simple Smile
Всичко ще е наред! След първото ми спешно секцио бях изпаднала в кофти депресия. Съвзех се и след 2г. започнахме опити за 2ро. Сега с второто имах напрежение, защото бях със спинална упойка. Всичко стана толкова бързо.... Отидох на деня уж щях да съм 2ра, след едно мамче и ме викнаха първа... Докато се съблека и подготвя бях в операционната. Раждането ми беше не много приятно, но имах спокойствието,че имах пълна вяра в лекаря си. Бебето беше заклещено и той нито за миг не показа че е притиснен. Аз единствено се уплаших от упойката,защото събрах границите на кръвното. Добре че бързо ме включиха на кислород. През цялото време броях прозорчета в лампата и не усетих кога мина. Мъжа ми каза,че е продължило час. Може би заради гела за сраствания незнам. И въпреки напрежението ми от двете раждания съм готова и за 3то такова.
Много благодаря за успокоението Simple Smile с момченцето ми, преди три години, тръгнах да раждам без страх и с мисълта как няма да е кой знае какво. Сега ми е забавно като се сетя, но трите седмици, в които не можех да сядам, хич не ми бяха забавни Grinning
Виж целия пост
# 48
Не се притеснявайте всичко ще е наред. Аз понеже знаех какво ще е раздвижването заради предната операция си станах от леглото като пич. Всъщност се чудех дали ще мога да си вдигна детето ами намерих сили Simple Smile Ако нямате вземете със себе си свещички Профенид, на мен лично много ми помогнаха за болките, но и ми ги даваха от болницата.
Виж целия пост
# 49
То няма проблем да се направи секцио и на 10см разкритие.
Просто е за предпочитане матката да е спокойна и да не контрахира. (елементарна логик)
Това ми го обясниха в болницата, когато ме приеха за наблюдение.
Може би трябваше да им обясня, че няма защо да ме преглеждат за разкритие като ще съм секцио! Grinning
Виж целия пост
# 50
Това да те карат да се чувстваш като някаква имитация на жена, ми е познато много добре. Даже бях писала и тема тук. До последно имах някакви очаквания за стандартно раждане, после кърмене... Ами не се получиха и двете. Детето се роди оперативно и после имаше няколко проблема с кърменето (не заради секциото), което сложи край на естественото хранене. От позицията на времето мога да заявя, че майката е малко повече от това да роди вагинално и да нахрани с гърди детето си. Новите майки ще го разберат и те, след като се успокоят, че не отговарят на нечий критерий за майки. И между другото, за всяко нещо си има някаква причина, и не се знае дали ако стане по другия "правилния" начин ще бъде по-добре. Пример за кърмата: Скоро след като окончателно приключих с опитите за кърмене, се наложи да си пусна изследвания. Оказа се, че имам дълбок дефицит на витамин Б12. Не ми се мисли, ако бях имала кърма, а детето не получаваше този витамин с нея, какво щеше да се случи с дъщеря ми при липсата на този конкретен витамин. Така че, Божа работа! Каквото и да става, не съжалявайте за абсолютно нищо, радвайте се, че децата ви са живи и здрави и ги снимайте много, че времето тече неусетно. Simple Smile
Виж целия пост
# 51
Синът ми е кърмен година и половина, как ли не съм се крила къде да кърмя, цедила съм на ръка и съм оставала, а баба го е хранила с мъничка лъжичка, защото шишета не понасяше, а аз имах изпит, например. При това преживя не тежка операция и през цялото време се намираше някой компетентен да ме пита "не е ли време да спирам", "кърмата не е хранителна, "Крали Марко ли ще го правим" и тн. Когато някой реши да ни се меси, ще намери с какво да ни уязви. Сега си се чудя как не отрепах някоя мила бабка, заради такива коментари.
Виж целия пост
# 52
И аз бях с планово секцио 10 дни преди термин. Единственото трудно ми беше раДвижването на другия ден и то защото ми беше много ниско кръвното. Но след малко сладко и кафе си станах Simple Smile
Наистина понаболяваше ме при първите няколко дни като ходех, като кашлях, като се смеех 😃 но пък на втората седмица вече нищо не усещах!
Секциото ми беше по желание и не съжалявам, нямам неприятен спомен. Ако някой ден имам второ дете, бих избрала отново секцио. А, да и кърмата ми слезе на втория ден, нямах никакви проблеми с това.
Виж целия пост
# 53
Мен ми предстои раждане живот и здраве края на август -началото на септември и съм твърдо решена ,че искам да е секцио.Не желая да раждам по нормален начин,дори да има такъв вариант.Само ме е страх от упойката,понеже имам страх от игли и ме побиват тръпки като си помисля... Страшно ли е и боли ли,знам че в гърба я слагат..
Виж целия пост
# 54
Никога не съм искала секцио, ходих на курсове за естествено раждане, но в крайна сметка имам две раждания със секцио по медицински причини, от които се възстанових много бързо и леко. Според мен повлия и доверието ми в доктора, бяхме се разбрали секцио краен случай, и не съжалявам, че така се наложи. Втория път се възстанових нечовешки бързо, според мен заради психическата ми нагласа и опита от първия път (а беше секцио по спешност, приеха ме за операция докато си попълвах документите за друга дата). Важно е ранното раздвижване, искайте си обезболяващи. Разбира се, не подценявам ролята на доктора. И психиката. На третата седмица си измих прозорците и основно почистих, понеже изкарах лежаща бременност и едвам ме свърташе накрая. Болки и придърпване не усещам никакви, 4 месеца минаха от втората операция. От спиналната упойка нямах проблеми, въпреки че изобщо не знаех какво е това и как ще ми я сложат. Даже си раздавахме шеги и майтапи с анестезиолога, изобщо забавно мина тая част. Има тегави моменти, но се забравя много бързо. Мисълта че утрешният ден ще е по-добър, а денят след него - още по-добър определено помага.
Кърмих първото и сега кърмя второто си дете без проблем, това е въпрос на личен избор, но споделям, че при добра информираност и желание, секциото не е пречка.
Виж целия пост
# 55
nina_nina_, имам панически страх от игли и това ми беше най-страшното в цялата история със секциото. Сложиха ме на системи преди операцията и умрях от страх докато ми пробиваха вената. После като дойде време за упойката съвсем ми причерня от страх, но жената беше много бърза и нежна и усетих само леко боц. Даже я попитах "това ли беше" и след 3 секунди вече не си усещах краката. Беше много странно. Не знам какво да те посъветвам, то е ясно, че ще те е страх. Просто затваряш очи, стискаш зъби и това е Simple Smile
Виж целия пост
# 56
Мен ми предстои раждане живот и здраве края на август -началото на септември и съм твърдо решена ,че искам да е секцио.Не желая да раждам по нормален начин,дори да има такъв вариант.Само ме е страх от упойката,понеже имам страх от игли и ме побиват тръпки като си помисля... Страшно ли е и боли ли,знам че в гърба я слагат..

Аз съм същата толкова ме е страх от игли, че незнам как родих изобщо. Сега като се върна назад по-страшни ми бяха контракциите 18 часа и накрая като легнах на операционната да ми бият упойката и ме отпусна, признавам си изпитах огромно облекчение. Нищо се усеща просто не трябва да мърдаш Simple Smile После само едно леко затопляне се получава.
Виж целия пост
# 57
Мен ми предстои раждане живот и здраве края на август -началото на септември и съм твърдо решена ,че искам да е секцио.Не желая да раждам по нормален начин,дори да има такъв вариант.Само ме е страх от упойката,понеже имам страх от игли и ме побиват тръпки като си помисля... Страшно ли е и боли ли,знам че в гърба я слагат..

И аз така, най- страшното от всичко беше да ми сложат абоката ахах. Спиналната не я усетих, но това вече зависи от анестезиолога, а моят беше много добър.
Виж целия пост
# 58
Има ли от вас с трето секцио? Как премина?
Виж целия пост
# 59
Сигурно ще ви втрещя, но най-страшното беше да ми сложат катетъра!!!
В държавната болница, слагат това нещо преди упойката, а в нормалните болници в Германия, едва след това, за да не травмират пациента.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия