За секциото с любов ♡

Ох, не го казах с лошо. Просто си го представих и ми стана смешно.
Вероятно обиколката на талията е от значение, за да се намери подходящ колан, но повярвай ми в аптеката няма как да измерят обиколката на стомаха.

Честито бебче, Пандора!

Аз само да кажа, че имах ужасно първо секцио и никога не си го спомних с умиление и усмивка, още съм ужасена от спомена, така че не се навивай с такива сладникави очаквания, за да не си мислиш, че нещо не си добре и се разочароваш повече. При мен стана така, че на операционната упойката не подейства, аз тръгнах да си ходя при вече започнат разрез, приспаха ме набързо, после не могли да ме изкарат от упойката, през цялото време в реанимацията съм викала на сън, но съм била и с отворени очи и съм изглеждала будна на моменти, така докато не се събудих вечерта чак и имам някакви мъгляви кратки спомени. Не бях си видяла детето, не знаех нищо за него, беше спешно секцио уикенда и то и персонал нямаше толкова да ми кажат нещо, въобще не знаех добре ли е детето, видях си го на следващия ден щом ме изкараха от реанимацията, като ми бяха казали да не го взимам, но нямаше начин да ги слушам, слезнах и го поисках, но го върнах много бързо, защото не можех да го държа, няколко пъти щях да падна с него. Самото ми възстановяване беше ужас, с месеци не можех да ставам, лягам, сядам, да се въртя при спане, да си държа бебето продължително и нямам идея защо нещата бяха така, но бях в някакъв кошмар, естествено следродилната депресия не закъсня, до днес се обвинявам за много неща през онзи период и си рева.
Въобще не исках друго секцио и това беше една от причините да не искам друго дете, сериозно обмислях да остана само с едно, въпреки че винаги съм имала мечта за 3-4 дори. Обаче второ ми се случи, един дефектен презерватив реши това, не ме е срам от това, сега се радвам, че така стана. Веднага с двете черти мислите ми бяха към раждането и ужаса ми от това, ходих и на психолог, не помогна, правех всичко възможно за вбак поне, но съдбата не ми даде този шанс, наложи се бебето да бъде извадено по-рано, отново чрез секцио и съдбата си правеше интересни шеги, например настаниха ме на същото легло в реанимация като първия път и така преди операцията се сринах психически, започнах да рева, този път веднага дойде докторката ми и започна да ме успокоява, беше до мен във всеки момент, събрах се и тръгнах към операционната с нежелание да съм там за секцио. Обаче то мина прекрасно, просто чудесно, перфектно, не мога да го опиша, през цялото време бях напълно в съзнание и с всичкия си, после и в реанимация и въобще не ме е боляло, все едно не ме бяха оперирали, следващите дни също, отново нямам идея защо така се получи, но се радвам, успя до някъде да излекува някои мои травми от предното, но все пак никога няма да си спомня с нещо хубаво първото и винаги ще се ужасявам при връщане в мислите там. Втория път имаше проблеми с бебето и бяхме разделени за кратко, но въпреки това нямам лош спомен, даже бях казала на лекарката ми, че ако винаги секциото минава така, тогава бих се връщала на всеки 9 месеца за ново .

Как са започнали да режат , без да проверят дали е хванала упойката???

Мен ме пусна рано (винаги е ставало така,явно е нещо генетично при мен и сестра ми) но чак на шевовете почнах да имам усет

В коя болница си родила СимБо?

И мен сравнително рано ме отпусна, около час след като ме шиха

И все пак такива истории не са случват всеки ден… Сладникво не е секциото в никакъв случай

За съжаление и аз съм чувала за ситуации, в които не ги е хванала упойката. Радвам се, че ги чух след като родих.

Благодаря на всички!

Вече съм по-дорбе. Мислех, че в първите дни ако съм така, няма да мога да си гледам детето. Гледам си я, обичам си я, още боли де, но дори вече с по-малко обезболяващи.
Коремът поспадна. Мм ми махна лепенката днес и беше в шок “ама как ще вземем да я махнем тая лепенкаааааааааа?!”
Белегът е тъничък. На мм му махаха меланом преди 1 г и белегът е все едно е бил на война.

Това все едно аз съм го писала. Преди 11 години беше същото и при мен. Аз обаче имам идея защо нещата бяха така. Отне ми 3 месеца докато си стъпя на краката отново и започна да си обгрижвам сама детето...

За втория път искам да попитам. Лекарката ти същата от първия път ли беше? Екипът, който те оперира втория път друг ли беше или същият? До колкото разбирам, вторият път не си била с генерална упойка?

Каква ви е идеята, защо така е станало? Първия път ми сложиха спинална, но не подейства въобще, затова се стигна до пълната, кошмарно изживяване. Втория пък избрах друга лекарка, първия ми лекар е много добър, можещ и всичко, но връзката с такива лекари е трудна, а за мен беше важно да се успокоя през втората бременност, да имам постоянна връзка с лекаря и да ми е приятел, така и беше, при всяко нещо ми отговаряше, можех да правя прегледи от днес за днес, отделяше ми се много време, беше до мен и преди операцията като се сринах и след това също, за бебето ме информираше постоянно, а то се наложи да е в интензивен сектор малко. Втория път нямаше проблем със спиналната, нямах и нито една странична реакция, никаква болка също, беше много странно да имам разрез, а да не усещам нищо, възстанови се супер лесно, нищо общо с първото, при което имах болки в гръб, кръст, корем, ръце, крака и къде ли още не с месеци наред. Екипите бяха различни двата пъти, като много държах анестезиолога да е друг, в една и съща болница беше и двата пъти, първия път беше на термин спешно секцио, защото бебето щеше да излиза с рамото първо, много криво стоеше, беше ми деформирал матката и изтънил почти до руптура, втория път 20 дена по-рано се наложи да го извадят като се планира няколко дена преди това, иначе искахме да опитаме вбак до последно, и двата пъти бебетата бяха по почти 4кг.

С какво да мажа белега, дами?

Не каза ли, чв в много тъничък. С нищо не съм мазала аз.

Тънък е, ама искам да направя всичко възможно да избледнее още. Иначе е дълъг, повече от 10 см. Не знам защо. Иначе операцията беше по метода на Щарк (ако това има значение).

И без да го мажеш ще избледнее според мен.
Моята лекарка последният път се обърка къде е.

Някои мажат с Цикатридина и подобни, също и за отвара от смрадлика/тетра също съм чувала, че помага. Аз и двата пъти с нищо не мазах, някак не му отдавам внимание и не ме притеснява колко е видим.