Не съм съгласна с последното мнение. Обсъждаме и класика тук.
Виж целия пост
В момента чета ... 68
- Публикувана: 20 ян. 2021, 14:38 ч.
- Последно мнение: 18 март 2021, 11:36 ч.
# 631
8 март 2021, 15:04 ч.
Можем да си обсъждаме всичко. Зависи кой какво е прочел. Аз завърших "Марко" на Юси-Адлер Улсен и съм съгласна, че е по-слаба от другите за Отдел Q. Въпреки това си я прочетох с удоволствие и реших да продължа и със следващата.
Относно класиката. Съвсем нормално повече такива книги съм прочела в ученическите и студентските си години. Все си казвам, че ще наваксам с някои заглавия, които съм пропуснала, и все не стигам до тях. Толкова много хубави книги има за четене, че няма да ми стигне животът да ги прочета. А аз харесвам и различни жанрове, което означава, че съвсем няма да мога да им насмогна.
Виж целия пост
Относно класиката. Съвсем нормално повече такива книги съм прочела в ученическите и студентските си години. Все си казвам, че ще наваксам с някои заглавия, които съм пропуснала, и все не стигам до тях. Толкова много хубави книги има за четене, че няма да ми стигне животът да ги прочета. А аз харесвам и различни жанрове, което означава, че съвсем няма да мога да им насмогна.
# 632
8 март 2021, 21:36 ч.
Разбира се, че всеки ще обсъжда, каквото иска, нямам претенции за нещо друго, може би не се изразих добре. Имам предвид, че независимо от моето мнение за някои класическо произведение, то ще си остане бисер и нищо повече не може да се добави или отнеме от ценността му. Ако кажа например, че Вазов е страшен досадник и чувството му за хумор въобще не ме развеселява, това няма да промени факта, че той завинаги ще си остане патриархът на българската литература, затова от благоприличие би било по-разумно да си замълча, вместо да се излагам. Когато е писано много върху творчеството на някой автор, отделното мнение на обикновения читател губи смисъл и значение, такова е усещането ми.
Виж целия пост
Не съм съгласна с последното мнение. Обсъждаме и класика тук.
# 633
9 март 2021, 13:06 ч.
Прочетох "От онези, които заслужават да бъдат убити", доста приятно ме изненада. Бях я взела от една промоция миналото лято и отлежаваше. Твърда 4-ка, все пак е трилър 
После "Перфектната майка", на нея бих дала 4.50 заради темата за майчинството, която ми е по-близка. Това ме накара да захвана Лиан Мориарти, стискайте палци, първа книга ми е на английски език от много време. Прочетох малко от "Люляковите момичета", не ми се получи, но не съм си и поставяла за цел да я чета, бързо запознанство беше, стилът ми дойде малко тежичък за първа книга на език, различен от родния. Лиан Мориарти обаче ми върви добре, сега съм на Big little lies.
За Бакман съм със смесени чувства.
За абсурда на изучаването на "Под игото" в шести клас даже не искам да коментирам. А "Ние врабчетата" четохме с малката даже още преди първи клас, после през самия първи клас я слушахме на аудиокнига по път за училище, тя много я харесва, за моя голяма изненада! Според мен също първи клас е рано за нея, но си зависи и от детето! А онзиден гледахме и постановката.
Виж целия пост
После "Перфектната майка", на нея бих дала 4.50 заради темата за майчинството, която ми е по-близка. Това ме накара да захвана Лиан Мориарти, стискайте палци, първа книга ми е на английски език от много време. Прочетох малко от "Люляковите момичета", не ми се получи, но не съм си и поставяла за цел да я чета, бързо запознанство беше, стилът ми дойде малко тежичък за първа книга на език, различен от родния. Лиан Мориарти обаче ми върви добре, сега съм на Big little lies.
За Бакман съм със смесени чувства.
За абсурда на изучаването на "Под игото" в шести клас даже не искам да коментирам. А "Ние врабчетата" четохме с малката даже още преди първи клас, после през самия първи клас я слушахме на аудиокнига по път за училище, тя много я харесва, за моя голяма изненада! Според мен също първи клас е рано за нея, но си зависи и от детето! А онзиден гледахме и постановката.
# 634
9 март 2021, 13:16 ч.
Мориарти е любимка! Всичките й са увлекателни и смислени. Перфектната майка и аз заради майчинските теми четох, не беше лоша, но не толкова добра като на Мориарти.
Виж целия пост
# 635
9 март 2021, 16:17 ч.
Мориарти и аз харесвам,купила съм няколко на английски,но само Big little lies съм прочела,лятото живот и здраве ще ги чета,че засега други купчини ме чакат:)...
Виж целия пост
# 636
9 март 2021, 16:40 ч.
На Мориарти четох само "Какво забрави Алис" и не ми хареса особено. Добре, че беше драмата на сестра ѝ, че да избутам книгата до края. Но ще дам втори шанс с "Големите малки лъжи" по-натам, още ми е пресен сериала.
Виж целия пост
# 637
9 март 2021, 17:45 ч.
Въй, мерси, че каза, бях се засилила да купувам "Какво забрави Алис"
За момента съм доста доволна от "Големите малки лъжи". Но аз като цяло предпочитам проза, писана от жени, не в романтичен и чиклит стил, по-скоро с по-обща тематика и към рафтовете 'съвременна проза' в книжарниците, както и драма, но не прекомерна драма Друго, което ми е любимо, е темата за ВСВ и разбира се, криминални и трилъри.
Взела съм от библиотека и Магда Сабо - Вратата, по препоръка от тук, бавно ми върви, засега съм я оставила настрана. А докато разхождам кучето и готвя слушам аудикнигата "Славеят" на Кристин Хана, в категория любовни е, но не виждам какво й е любовното за момента, напълно ме удовлетворява, нямам против да има лек любовен елемент, стига да не е центърът на повествованието /разбира се, че книга без дори и съвсем слабо загатната любовна история е незавършена, това е неразделна част от живота/. Като цяло е за ВСВ. По-далеч от любовната тематика ми идва от една Верити, която категорично е пратена в жанра 'трилър'.
Виж целия пост
На Мориарти четох само "Какво забрави Алис" и не ми хареса особено. Добре, че беше драмата на сестра ѝ, че да избутам книгата до края. Но ще дам втори шанс с "Големите малки лъжи" по-натам, още ми е пресен сериала.
Скрит текст:
.Понеже е една от двете, които се продават на пазара, макар и на старо
За момента съм доста доволна от "Големите малки лъжи". Но аз като цяло предпочитам проза, писана от жени, не в романтичен и чиклит стил, по-скоро с по-обща тематика и към рафтовете 'съвременна проза' в книжарниците, както и драма, но не прекомерна драма
Друго, което ми е любимо, е темата за ВСВ и разбира се, криминални и трилъри. Взела съм от библиотека и Магда Сабо - Вратата, по препоръка от тук, бавно ми върви, засега съм я оставила настрана. А докато разхождам кучето и готвя слушам аудикнигата "Славеят" на Кристин Хана, в категория любовни е, но не виждам какво й е любовното за момента, напълно ме удовлетворява, нямам против да има лек любовен елемент, стига да не е центърът на повествованието /разбира се, че книга без дори и съвсем слабо загатната любовна история е незавършена, това е неразделна част от живота/. Като цяло е за ВСВ. По-далеч от любовната тематика ми идва от една Верити, която категорично е пратена в жанра 'трилър'.
# 638
9 март 2021, 18:02 ч.
На мен всичките ми допадат на Мориарти, може би без последната, ама и забравих името. 😀
Лъжите не съм ги чела, че гледах първо сериала. 😀
Виж целия пост
Лъжите не съм ги чела, че гледах първо сериала. 😀
# 639
9 март 2021, 23:46 ч.
Да похваля изработката на Мракът в сърцето ми - много ми допада! Понеже чета, кърмейки и приспивайки, ми е важно да мога да държа книгата с една ръка (т.е да е лека) и да я чета така (т.е. текстът да не е мн.навътре в полето във вътрешната част, че е трудно с една ръка хубаво да разгърнеш). Тук и двете условия са изпълнени - та "всяко зло за добро" ("злото" в случая би трябвало да е "вестникарската" хартия, която коментираха някои по-назад )).
Виж целия пост
)). 
# 640
10 март 2021, 08:50 ч.
Alen Mak, не е съвсем по темата, но аз също съм с бебе и откакто си взех електронен четец се родих.
А преси това бах върл противник, защото обичам да докосвам хартията на книгите, да прелиствам страниците, мириса ... абе всичко.
Но сега с малкия само тала смогвам да чета.
Виж целия пост
А преси това бах върл противник, защото обичам да докосвам хартията на книгите, да прелиствам страниците, мириса ... абе всичко.
Но сега с малкия само тала смогвам да чета.
# 641
10 март 2021, 13:12 ч.
Прочетох Орхидеената къща на Лусинда Райли. Много харесвам семейни саги, в които се разказват различни истории от минало и настояще, харесва ми преплитането им и влиянието на разкрития, тайни и събития върху героите. Тук обаче нещо куцаше- историята от миналото много ме грабна и развълнува, но тази от настоящето беше недоизмислена, претупана и не успя да събуди у мен необходимото съпреживяване.
Отново съм с Несбьо, поредната книга от поредицата за Хуле- Леопардът. Увлече ме още от първите страници. Несбьо е класа!
Виж целия пост
Отново съм с Несбьо, поредната книга от поредицата за Хуле- Леопардът. Увлече ме още от първите страници. Несбьо е класа!
# 643
10 март 2021, 14:52 ч.
На мен последните дни нещо не ми върви четенето, но все пак вчера успях да завърша "На брега" от Невил Шут. Много ми хареса, лековато написана, въпреки трудната ситуация, в която са героите. Накрая за малко да се просълзя дори. Беше ми уютно там, в Австралия, средата на миналия век.
Преди това със зор успях да прочета "Никога не ме оставяй" на Казуо Ишигуро. Нещо не успя да ме докосне, а и ми липсваха доста обяснения за ситуацията, в която са героите, например
Виж целия пост
Преди това със зор успях да прочета "Никога не ме оставяй" на Казуо Ишигуро. Нещо не успя да ме докосне, а и ми липсваха доста обяснения за ситуацията, в която са героите, например
Скрит текст:
никъде не беше обяснено кой би им попречил да имат нормален живот, някой дали ги следи изобщо . Липсваше ми голямата картина.
# 644
10 март 2021, 15:26 ч.
Plamena.., то това е идеята на книгата. Оковите, които сами си поставяме, са по-страшни от истинските. Приемаш реалността и живееш според нея, колкото и безнадежна да е.
Самата книга е написана много красиво. Но е факт, че е странна , като всичко на Ишигуро.
Виж целия пост
Самата книга е написана много красиво. Но е факт, че е странна , като всичко на Ишигуро.
Препоръчани теми