В момента чета ... 68

  • 44 906
  • 741
# 75
W, аз много харесвам Бакман. На момента се сещам за Юнас Юнасон и историите на 100-годишния старец - любими. Те другите му книги са хубави.
Също много обичам Амели Нотомб, Вонегът, Удхаус, Давид Фоенкинос.

Благодаря. Стогодишния старец съм го чела, но другите му книги-не. Удхаус го препрочитам периодически. Колкото и да ми е лошо настроението, той го оправя.
От другите препоръчани не съм чела нищо. Ще потърся.
Виж целия пост
# 76
“Да се обичаме с отворени очи”.
Виж целия пост
# 77
Прочетох ,,Момчето,което чуваше всичко" и съм възхитена. Много силна книга,а на финала почти се разплаках... Препоръчвам.
Виж целия пост
# 78
Довърших "Кръстопът" на Уилям Пол Йънг - мога да кажа, че ми хареса доста, макар да не ми беше интересна през цялото време. Става дума за срещите с бог на един мъж, изпаднал в кома и в крайна сметка за решението му кой да бъде човекът, за когото ще се помоли да бъде излекуван от Исус. Книгата е за непреодолимите загуби, за приятелството и подкрепата, за любовта към ближния, за безкористната грижа и за успеха и какво всъщност означава успех.
Трябва да отбележа, че историята за бизнесмена-задник, който попада в болницата на момиченце, болно от рак и разговаря със смъртта, вече съм я чела в "Сделката на живота ти", която е една от любимите ми на Бакман, сигурно се е вдъхновил от Пол Йънг и той.
Сега започнах "Парижката квартира" на Г. Мюсо, съвсем в началото съм, но започва интересно - типично в негов стил - съдбата сблъсква двама напълно непознати, които са принудени да споделят една обща къща и съответно да се опознаят.
Виж целия пост
# 79
Започнах "Блед пейзаж с хълмове" на Казуо Ишигуро. Отразява ми се много добре след "Моритати и легенди" на Бохумил Храбал, която ме втрещи с огромните си абзаци, които от своя страна ме оставиха с отворена уста. Май не трябваше да стартирам запознанството си с автора точно с този сборник.
Виж целия пост
# 80
Прочетох "Белите и черни клавиши на моя живот"- от Стефан Диомов- песни, концерти, плочи...
"40 +5" на Васко Василев беше по-приятна. Искрена, честна,...с благодарност към всички, които са му помагали в живота, и които са работили за българската култура с идеална цел.
 Започнах "Добро момиче, лошо момиче" от Али Ланд. Майка- серийна убийца, дъщеря й ще свидетелства срещу нея,....Луда работа.  Съвсем в началото съм, но нещата се случват, макар и "на час по лъжичка".
Виж целия пост
# 81
Благодаря за новата тема! 🌹Преполових "Малки пожари навсякъде". Бързо се чете, увлекателна е.
Имам въпрос. Някой чел ли е книгите на Ирса Сигурдардотир? Като върл фен на скандинавската литература, ме заинтригуваха. Сложих ги веднага в списъка за четене. 😉
Виж целия пост
# 82
Завърших Every note played на Лиса Дженоува, която всъщност е Лиса Генова и е с български произход. Това е последната й книга, 2018 г., в момента се работи по филм по нея - с Анджелина Джоли.
Великолепна, за мен е по-добра от Все още Алис. Би било добре да издадат на български език всичките й произведения. Препоръчвам с две ръце.
Едва втората завършена за месеца ми, но имам няколко започнати и недовършени. Връщам се на разказите на Джумпа Лахири от Преводачът на болести и на Ремигиуш Мруз - Никога не я откриха, по препоръка от тук, която взех от библиотеката.
Виж целия пост
# 83
Започнах "Серотонин", не знаех, че така пише Уелбек, като  с бръснач,  логично  след като за първи път го чета:)

"Гладният прилив" - 3,5/5
Хареса ми книгата, флора и фауна в онази част на Индия, откъсната от забързания градски живот,  извън съвремието, което може да си представим. Пак е засегнат социалния елемент за оцеляване,  но борбата за приспособяване сред  джунгла, кал, вода, животно, чието име не се произнася от суеверие на страх за предизвикването му.
И драма, и любов, приключение, онова нещо - безизходицата, което хваща за гърлото в такива книги е в спомените и преживяното от героите, акцента е обкръжаващата среда и нагаждането спрямо нея.

Скалъпен ми дойде краят.
Виж целия пост
# 84
Реших да си дам почивка от разказите на Будзати. Натоварват ме нещо.
"Прелест" я завърших, но ми се видя твърде разводнена. Нищо чак прелестно. Самосъжалителен разказ за егоцентрични гейове. Описания, описания, смърт, болести и едно голямо нищо накрая.
Започнах "Да раснеш на топло" , че много ми допадна отзивът тук - и наистина ме увлича.
Освен това - " Бегуни" на Токарчук. Не съм  особено впечатлена...Докато "Правек и други времена" много ми беше харесала.
Виж целия пост
# 85
Прочетох "Призраци в моята глава" - пълна скука, не знам как Стивън Кинг я е определил като страшна!...
След нея на един дъх преминах през "Жестокост в наш стил" и
"От онези, които заслужават да бъдат убити" - просто страхотни! Много завладяващи!
Сега пак ще се мъча със следващата "Приятели до смърт", не мога да ги запомня тези немски имена и това ме дразни и обърква.

По една случайност, снощи гледах филма Десет малки негърчета и много ми хареса! Доста неща на Агата Кристи съм чела, но точно тази не бях (защо ли съм си мислела, че става въпрос за чернокожи?!...). Та сега ми се иска да си купя и прочета някои нейни неща! Помня, че като ученичка, пак така ме беше разтърсила Алиби!...Дълго мислих за нея.
Виж целия пост
# 86
В момента чета Жената на чаения плантатор и честно казано не искам да свършва. Толкова красива книга, отнася те в един различен свят, далече в Цейлон /днешна Шри Ланка/. Друг свят, други обичаи, други хора, екзотична храна и любовна история пълна с тайни. Четейки я човек може да усети миризмата на бурите, на жасмина, аромата на чая, да почувства влагата и убийствената жега.
Нямам търпение да се прибера, за да я чета. Отдавна не ми се беше случвало. Последната такава книга, която четох без да мога да спра беше Изхвърлени в Америка.
Виж целия пост
# 87
Започнах "Блед пейзаж с хълмове" на Казуо Ишигуро. Отразява ми се много добре след "Моритати и легенди" на Бохумил Храбал, която ме втрещи с огромните си абзаци, които от своя страна ме оставиха с отворена уста. Май не трябваше да стартирам запознанството си с автора точно с този сборник.

... Две книги мъчих на Храбал аз. Първо "Обслужвал съм английския крал", която не ми хареса. После реших да се пробвам с най-добрата му - "Прекалено шумна самота" и тя никак не беше моя... Наистина огромни абзаци, цели страници с думи, думи, думи... Но не ме докосваше... Знам, че авторът си има много почитатели. Въпрос на вкус е явно!
Виж целия пост
# 88
Прочетох "Призраци в моята глава" - пълна скука, не знам как Стивън Кинг я е определил като страшна!...
Помня, че като ученичка, пак така ме беше разтърсила Алиби!...Дълго мислих за нея.
Убийството на Роджър Акройд ли имаш предвид?
Виж целия пост
# 89
Да, нарича се още "Убийството на Роджър Акройд". На аз я имам, издадена под името "Алиби".
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия