В момента чета ... 68

  • 45 035
  • 741
# 285
Ами доколкото ми показва гугъл не, няма много преведени,,само тези 4 и "Домът на коприната" както и "Стормбрейкър", Последните две неналични.
Виж целия пост
# 286
"Затвори сърце" на Константин Трендафилов (Папи Ханс) - трябва да ви кажа, че съм доста приятно изненадана! Определено това момче притежава по-голяма интелигентност, включително емоционална, отколкото дава вид. Умее да разказва, да изгражда образи, да те въвлича в света на героите си, и докато се усетиш, си се увлякъл и преполовил романа.
Това е вторият ми опит с тази книга, преди време я започнах, но я захвърлих, подразнена от някои изрази, които ми се струваха като неуважение към езика, например "строших си задника". Но не съжалявам, че дадох втори шанс, заслужава си определено.
Виж целия пост
# 287
ston Точно Марко ми се стори една от най-слабите книги от поредицата за Отдел Q, а аз съм фен на Юси Адлер, но помня, че тази дълго я влачих, интересно дали ще ти хареса.
По темата, дочитам и аз Moonflower murders и много ми харесва, хем искам да се разплете загадката, хем не искам да свърши.
Към челите другите две свързани помежду си книги от поредицата за Hawthorne, как са в сравнение с тези за Susan Ryeland?
Виж целия пост
# 288
Дочетох "Холандската къща" на Ан Патчет, която се оказа точно от любимия ми тип семейна сага. На места развитието на сюжета не ми допадна, но за сметка на това Патчет се е справила страхотно с изграждането на образите. Преди няколко дни в темата се коментираше кой колко помни книгите, които е прочел. Аз също съм от хората, които сравнително бързо забравят прочетеното, но съм убедена, че Дани и Мейв ще са от героите, останали дълго в съзнанието ми.

Започнах "Моя мрачна Ванеса" на Кейт Елизабет Ръсел.
Виж целия пост
# 289
Хм, аз установих, че ми дотягат семейните саги. В рамките на 500-600 и понякога малко отгоре страници се разказват историите на няколко поколения, т.е. за един човек се отделя твърде малко време.
Някак си предпочитам цялото произведение да е само за няколко основни персонажи -2-3, което помага да се развият по-детайно образите им.
За момент оставих настрана "Синът на управителя на сиропиталище", почива си и ще я продължа после. Чета "Вината в нашите звезди", не знаех, че е толкова тежка. Първо я прочете синът ми, той не я оценява като толкова трагична, колкото аз. От гледна точка на майка обаче е потресаваща. Бързо върви.
Виж целия пост
# 290
"Затвори сърце" на Константин Трендафилов (Папи Ханс) - трябва да ви кажа, че съм доста приятно изненадана! Определено това момче притежава по-голяма интелигентност, включително емоционална, отколкото дава вид. Умее да разказва, да изгражда образи, да те въвлича в света на героите си, и докато се усетиш, си се увлякъл и преполовил романа.
Това е вторият ми опит с тази книга, преди време я започнах, но я захвърлих, подразнена от някои изрази, които ми се струваха като неуважение към езика, например "строших си задника". Но не съжалявам, че дадох втори шанс, заслужава си определено.

Аз също бях много приятно изненадана от романа му. Много, много интелигентно написана история. Стилът много ми допадна.

Иначе по темата- снощи започнах "Фаворитката на султана" на Джейн Джонсън. Отдавна я бях поръчвала покрай някаква промоция, отлежаваше на рафта. Почва интересно, а винаги съм обичала да чета за хареми, султани...
Виж целия пост
# 291
Хм, аз установих, че ми дотягат семейните саги. В рамките на 500-600 и понякога малко отгоре страници се разказват историите на няколко поколения, т.е. за един човек се отделя твърде малко време.
Някак си предпочитам цялото произведение да е само за няколко основни персонажи -2-3, което помага да се развият по-детайно образите им.

Всъщност, "Холандската къща" е точно такъв тип сага, какъвто ти предпочиташ  Simple Smile
Действието е камерно, главните персонажи са двама Simple Smile


По препоръки от темата започнах "Златното момче"  (Тара Съливан)
Обещаващо начало, мисля, че ще ми хареса!
Виж целия пост
# 292

Започнах "Моя мрачна Ванеса" на Кейт Елизабет Ръсел.
може ли отзив за нея после?
Виж целия пост
# 293
Това е едно от нещата, които много ми харесаха в "Холандската къща" - няма излишна разтегленост. Двама основни персонажи, но толкова добре разгърнати, че накрая наистина оставаш с усещането за съпреживяна история.

Непременно ще дам отзив за "Моя мрачна Ванеса".
Виж целия пост
# 294
Прочетох Изборът от Тес Геритсън по препоръка тук, за която съм много признателна!
Оригиналното заглавие е Harvest и датира от 1996 г, като почти веднага е издадена и на български. Доколкото разбирам, това е бил и дебют за авторката.

Отдавна не съм чела толкова логически издържан и плашещо реалистичен сюжет, представен и изключително майсторски. Страхотен трилър просто!

За мен е огромен пропуск, че не съм чела нищо друго, но сега ще се заема с Хирургът.
Виж целия пост
# 295
Както леко тромаво ми тръгна, така и ме помита в момента "Шепнещият" на Каризи. Някаква смесица между Саймън Бекет и Крис Картър улавям в него. Пиршество за сетивата - едно бавно темпо проследяващо психологическите профили на героите, последвано от дарк, съспенс и отчасти леко хорър. Много харесвам сюжети "на час по лъжичка", а не всичко да струпаме на финала. Глави, които завършват с разкрития и те карат да продължиш да четеш, да мислиш, да се вълнуваш. Взаимстваният оправдателен модел на Картър - да влезеш в обувките на престъпността. И изобщо на път е този Каризи да подмести Баркър от почетното второ място в личната ми класация за топ автори на трилъри. Та, препоръчвам, наистина вълнуващо четиво.
Виж целия пост
# 296
Прочетох "Вратата" на Магда Сабо. Разтърсваща книга - на пръв поглед една обикновена история, но разказана с толкова човечност, толкова ерудирано и с такъв лек и увличащ език. Хвърли ме в много размисли, особено втората половина, където на моменти успявах да изпитам цяла палитра от терзания и емоции. Магда Сабо умее да поставя простичко въпросите за човешките взаимоотношения, които обикновено са толкова сложни.
Благодаря, че я препоръчахте, ще прочета и останалите книги на авторката, но определено имам нужда от малко време.
Виж целия пост
# 297
...ще прочета и останалите книги на авторката, но определено имам нужда от малко време.
Точно така се чувствам и аз, купила съм си и "Улица Каталин", но преди това ще прочета поне още една-две други книжки.
За повторен път чета "Със скоростта на желанието" от Лаура Ескивел, но ми е като за първи - съвсем всичко съм забравила и сега преоткривам авторката - толкова е сладкодумна, с лекичко чувство за хумор, което примесва с грандиозни драми, че хвана ли нейна книжка, не я оставям, докато не я приключа. Умее да представя връзките между всичко живо във вселената по особен начин и чудесно да илюстрира с истроиите си магията на любовта и привличането между мъжа и жената и на мощните връзки между хората, които са невидими, но закономерно определят поведението им и събитията. Жалко, че повечето нейни книги отдавна съм раздала на приятелки, с удоволствие бих ги препрочела всичките.
Виж целия пост
# 298
Прочетох "Последната любов на баба Дуня" на Алина Бронски. В първия момент, като видях линка, пуснат от NumLock (за който МНОГО БЛАГОДАРЯ!), ме заинтригува името на авторката, защото породи асоциации с любимо произведение на Арво Парт. Изтеглих я, за да видя за какво иде реч, започнах да чета... и до сутринта я свърших... Напомня ми друг любим руски автор - Андрей Рубанов - като начин, по който и двамата автори разкриват същността на широката славянска душа.

Прочетох Изборът от Тес Геритсън по препоръка тук, за която съм много признателна!
Оригиналното заглавие е Harvest и датира от 1996 г, като почти веднага е издадена и на български. Доколкото разбирам, това е бил и дебют за авторката.

Отдавна не съм чела толкова логически издържан и плашещо реалистичен сюжет, представен и изключително майсторски. Страхотен трилър просто!
След този пост потърсих информация за авторката. Описват жанра на произведенията и като "романтичен трилър". Върху коя от двете думи би трябвало да е ударението? Wink Питам, защото вече се подведох с едно "романтично фентъзи" - "Аз, вещицата" на Дебора Харкнес - което се оказа просто софт-порно за читателки в балзакова възраст, поръсено за цвят с малко вампири и магии.
Виж целия пост
# 299
"Никога не ме оставай" на мен също не ми въздейства изобщо.
И при мен беше така, но Да чуеш  ритъма на съцето ми достави удоволствие.
"Мостът на Клей" и на мен ми беше скучна.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия