Промени *долу* по време и след раждане

  • 4 689
  • 46
Днес ми е терминът и започна да ме е страх, много. Бях решила категорично за нормално раждане, защото няма кой да ми помага след операция, а и природата така е повелила, но вече съм тотално изперкала от притеснение. В 7 месец лежах за задържане, а сега не иска да излиза Stuck Out Tongue Winking Eye Изчетох 1 камара теми как е тръгнало раждането, как някои жени са нямали разкритие, симптоми и хоп! Излязло изненадващо!

И срам, не срам, ето какво ме притеснява... аз съм много тясна, даже сега при редовните прегледи за разкритие пръста на доктора едва влиза и той казва: голямо бебе ще е вероятно, чудя ти се защо ти се ражда естествено (очевидно той предпочита секцио...). И аз вече на края, износих си го, вече се уплаших как е възможно от тази малка дупчица да излезе бебе? Grinning Не ми се смейте! Просто имам нужда от обективно мнение, защото чета за доста случаи тук- не разбрали как получили 5-6 см разкритие, била 49 кг и родила без шевове. Питах доктора: при мен нямало грам противопоказност: няма кръвно, съдове в норма, бебе на позиция, простоооо... голямо бебе, дребна мама и съм щяла да се мъча излишно според него. Приятелки ме облъчват: ти защо искаш да си развалиш отдолу всичко за цял живот, от лигавщина, че те е страх от операция? И аз седя и си гледам огромния корем и си мисля: как ще мине? Ще се възтановя ли? Мъжът ми ще е разочарован ли от новата ми ваг.на? Извинявам се, дано ме звучи глупаво...

А за капак нямам контракции, никакви симптоми, сякаш няма намерение да излиза бебо! Laughing
От самото начало говорехме с мъжа ми, че не сме ОК да го вадят без повод по-рано, сега той каза: ти си героиня, опази го до край, каквото и да решиш, подрепям те. Аз не мога да реша и чакам да тръгне само и да решавам в движение сякаш...
Виж целия пост
# 1
След време ще осъзнаеш, че сега говорят хормоните, а не ти.
Нормално е да те е страх от неизвестното, кой не го е Simple Smile
Гледай това клипче (не само веднъж!) То ще те подготви какво да очакваш и как да реагираш. https://youtu.be/aT6PJzwJk5A
Щом лекаря ти е казал, че нямаш предпоставки за секцио, довери му се. Не трябва да те е страх от болката. След секцио също има болка. Просто е по различно време.
А за коментара на приятелките ти няма изобщо да отварям дума 🤦 
Пожелавам ти леко и прекрасно раждане, здраво бебче и на теб скорошно възстановяване.
Виж целия пост
# 2
Аз имам две нормални раждания.
При първото все се питах как от дупка колкото грахче ще излезе бебе с глава колкото малка диня, но.. излезе си без проблем, с епизиотомия.
Всичко си зарастна напълно нормално.
Второто по същия начин с тази разлика, че беше по-бързо; и по-лесно зарастна мястото.
И аз нямах никакви медицински предпоставки за секцио, и макар да исках нормално да родя, се замислях и за операция с цел да е по-лесно..
Но и при двете ми раждания след това като виждах как се влачат момичетата със секцио в стаята, ми се изправяше косата - не могат да стават, не могат да си гушкат бебетата, и на изписванията друг им държеше бебетата.. Боже, дори не знам кой би си причинил коремна операция доброволно! Освен това, нормалното раждане не оставя абсолютно никакви следи по тялото, а секциото - белег на видно място доживот.
При второто раждане (и двете са в Токуда) родилките ни викаха на разни обучения - останалите ходеха като вампири на каданс, аз нямах никакви проблеми.
Та съветът ми е да не се притесняваш, раждай смело така, както Господ е определил да става. Simple Smile
Тялото ти ще се възстанови напълно.
Виж целия пост
# 3
Според мен пък няма нужда от излишен героизъм. Аз родих секцио и не съжалявам, даже съм безкрайно благодарна на лекаря, че ми спести часове мъчение. Възстанових се още в родилното, нито съм се "влачила", ставах нормално, вдигах си бебето от третия ден, кърмих и тн. А белега е една малка чертичка, ще го виждаш само ти и мъжа ти, даже с бански не се вижда. Моето също беше голямо бебе, а аз малка и просто нямаше как да излезе. А и да не говорим, че за самото бебе е по-безопасно секциото, защото се намалява значително риска от родови травми. Моите наблюдения пък за нормално раждалите са как не можеха да сядат, да ходят до ВЦ с тези шевове и то не седмица, а месеци след това. А за хемороидите от нормалното раждане да не говорим, някои до живот си ги носят после. Така че винаги има две страни. Ти ще си прецениш кое е по-добре за теб и бебето. Но ако мибеше приятелка, щях да те посъветвам да избереш секцио и да не се мъчиш. Всичките ми познати /вкл. по-възрастни жени/ след раждането ми казаха, че се радват, че съм била секцио и не съм се измъчила. Медали не дават, важното е психическото и емоционалното здраве на майката, за да може са си гледа бебето след това. Това е моето субективно мнение, защото не съм раждала естествено, за да мога да сравня.
Виж целия пост
# 4
Това за деформирането ме разсмя😀. В седми месец и на мен ми казаха, че главата на бебето е по-голяма. Преносих с пет дни. Нямах никакви симптоми до последно. Когато започна раждането, докторът беше сигурен, че няма как до се роди нормално. Всичко беше на ред с мен и детето, позиция, кръвно. До последните минути ме убеждаваха, че детето е близо пет кг. Ами не познаха, роди се 3,550. Нямам нищо против секциото, но само защото приятелки са ти казали това онова, звучи смешно. Ако пък решите с лекаря ти, че ще е секцио не си мисли, че ще трябва някой да се грижи за теб и за бебето. Жените сме уникални създания. Ще се справиш с малко помощ от таткото.
Виж целия пост
# 5
Не знам какъв начин на живот трябва да водиш, че белегът от секциото, който е в областта на пубисното окосмяване и се скрива от всякакви нормални гащи, да ти е на видно място.
Виж целия пост
# 6
Мога да споделя моя опит, че минах и през двата вида раждания. За мен нормалното беше песен в сравнение със секциото, възстановяването беше много по-бързо и леко. Промените бяха незначителни. Секциото се наложи по спешност, не бих се подложила на него ако имаше начин да го избегна. Белегът ми от него е едва едва забележим, по никакъв начин не ми пречи.
Виж целия пост
# 7
Родих секцио , не съжалявам изобщо! На 2-рия ден станах и си носих бебето и си обикалях вече без особен проблем. Нито съм се влачила, нито съм лежала седмици...! Напротив, наблизо имаше майка, родила естествено, раздвижиха я почти наравно с мен, гледайки ни, тя изглеждаше оперираната. Родилите естествено познати майки споделяха, че месец след раждането с мъка си сядат на дупето, както и имат проблем с ходенето до тоалетна. А белегът от секцио е малък, на интимно място е и нищо не пречи да си го има.
Виж целия пост
# 8
Имам и от двата типа раждане, като първото ми беше секцио. Нормалното беше без никакви медикаменти и намеси (натискане, епизиотомии и подобни). Имах малко разкъсване и помолих да ми сложат упойка преди да ме зашият. 
Ами нямам значителни изменения и след двете, и от двете се възстанових бързо. Според мен е безсмислено човек да се страхува от нещо неизбежно (раждането по един или друг начин). Вълнение - да, но страхът е излишен. 
След нормалното ми раждане се чувствах значително по-удовлетворена, а пълното ми възстановяване настъпи след около месец - месец и половина.
За мен, нормалното е за предпочитане отвсякъде, най-вече то е най-доброто за бебето.
Виж целия пост
# 9
Абе... ако си млада и еластична, ще се възстановиш. Обаче...аз след второто раждане не съм същата "долу". Влагалището е една идея по-голямо, стените и те не са същите, цервиксът е съвсем отпуснат, матката и тя е надолу... абе не съм за операция, ама и не съм баш стегната.
Виж целия пост
# 10
Поспах и е тръгнала темата Heart Та, белези мен не ме палшат, да не кажа че хич не ми пука (от секциото). Иначе ми е ясно, че може да се възтановя прилично долу, а и има вагинопластики за прилични пари- които не са лоши даже да не си раждал след някаква възраст. Хемороидите и те са ясни. То, просто ми изглежда как да кажа... абе едното отиваш, бият упойката, вадят. Другото ясно, че е цирк. Аз няма да се правя на смела, говорила съм да доплатя за епидурална, иначе видях как лекарите няма да познаят колко голямо е. Питат ме: майка ти колко те е раждала, мъжа ти колко е бил, хвърлят боб. В 37 г.с. уж беше 3100 някъде бебето според късната морфология, сега друг лекар ми каза: поне 3, 3 и нещо кг ще е, а по логиката на предния трябва да в над 4 кг вече.
Но със сигурност, дори много доволните от секцио ми казаха: все пак за къпане и ядене забрави 2-3 дни, а тия “гадини” с нормалното ох-каха, пъшкаха, ама отидоха да хапнат. А и после до 6 месеца спорт и възтановяване, тц. Аз не съдя никого, затова си говорим тук, да се постветваме. Лесно знам, че няма! Ама не съм и на мнение: само бебето е важно, майката кучета я яли. Изстрадала и подтисната майка е абсолютно вредно за детето. Също, въпреки, че няма логика, майки с естествено им тръгва кърмата по-бързо, ама нямам за статистика бройка хаха защото почти не познавам нормално раждала жена. Жените около 30 повечето избират секцио, иначе нямаше да видя зор докато намеря позната раждала последните години вагинало.

П.П. Ако има значение, имала съм цикъл, от който почти съм губила съзнание от болка. Дали може да се сравнява поне до някаква степен, защото очевидно съм го издържала? Ето ме жива! Grinning
Виж целия пост
# 11
Ами аз си се къпах още в първия ден с непромокаема лепенка, защо да не се къпеш, това що за глупост Joy и ядох нормално от втория ден, но то първия нямаш и апетит. Единствено трябва да пуснеш газове и тогава дават да ядеш. Упражнения правих от втория месец, без големи натоварвания, разбира се и без коремни преси. Но има колани за след раждане. Корема ми се прибра за седмица някъде с колан.
Виж целия пост
# 12
Никой не може да каже какво ще стане по време и след раждането. То затова се ражда в болница и с екип. Аз второто го родих лесно, но проблемът дойде след раждането. Събра се набързо екипа, сложиха ми упойката и нещо шиха и кроиха.
Виж целия пост
# 13
Родих първата ми рожба естествено през декември 2020г.
Казваха ми, че съм тясна вътре. Настоявах да родя естествено, от 6 без 5 сутринта се мъчих, в 19:16 родих. Извадиха ми бебчето с вакуум, защото бях тясна в отвора., получих доста разкъсвания. В същата вечер говорих със съпруга ми, той ме попита когато правим второ дете някой ден, как ще го родя и аз му казах - ВТОРИ ПЪТ ЕСТЕСТВЕНО НЕ! Тогава хормоните ми говореха, не аз. Усещам се различна долу, някакси съм малко по - отпусната. Сега като съм спокойна, гледам си бебката и в момента се сетих за въпроса на съпруга ми, бих избрала наистина естествения процес на раждане.
Виж целия пост
# 14
Много го мислиш, щом 9 месеца си била решена за вагинално,защо сега се разколебаваш? Всяка от нас има различен опит и ти също ще имаш своята история и своя опит. Аз родих естествено и болката спря веднага след като синът ми се появи. Шевовете от епизиотомията ги усещах съвсем леко, около 3-4 дни и това беше. Контракции имах около 14 часа, като последните 2-3 часа вече бяха нетърпими, общо взето всичко минава и се възстановяваш напълно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия