Опитва ли се мъртвата ми баба да ми даде знак?

  • 3 131
  • 21
# 15
Преди много години, малко след като бях се омъжила, почина едната ми баба. Роднините казаха, че не трябва да ходя на погребението, понеже нямаше 40 дни от сватбата. Не отидох и се започнаха едни сънища, едно чудо... Тогава отидох на гроба, запалих свещ и всичко приключи. От много години не съм я сънувала. Тълкувам го като желанието и да се прости и сбогува с мен. Дано е на добро място сега.
Съветвам авторката да посети гроба и мислено да се сбогува с баба си.
Виж целия пост
# 16
Разбирам те, когато дядо почина бях бременна в 7ми месец. Цялата фамилия ми скочи насреща и категорично ми забраниха да отида на погребението. Дълго време изпитвах вина и мъка, че не съм се сбогувала с него. Дай си време, времето лекува остава обичта и хубавите спомени. Когато можеш, посети гроба и поговори с нея, не виждам пречка за това.
Виж целия пост
# 17
Отиди на гроба на жената, поговори й нещо, може и на ум, занеси цвете, ето такива неща, не виждам проблем в това.
Виж целия пост
# 18
И аз загубих любимата си баба, но още нямах дете. Посещавах я в болницата и после в хосписа, където почина. На третата нощ от смъртта й я сънувах и се почувствах утешена, защото в този сън тя се сбогуваше с мен. После през годините рядко се случваше да я видя насън. Мисля, че близките ни,  които са ни обичали безкрайно, продължават да го правят,  макар и от отвъдното. Добре са те посъветвали - запали свещ и кажи молитва за мир на душата й.
Виж целия пост
# 19
Според мен просто търсиш оправдание от нас за твоето си поведение с баба ти. И ние ли трябва да ти кажем поне цветя да и занесеш на гроба?
Виж целия пост
# 20
Досега съм губила дядо и вуйчо. Бях малка, когато дядо почина и на гробищата не отидох. Толкова ме беше страх, не исках да приема и да го видя в ковчег, не исках да гледам как всички са съкрушени. Бях с роднини и приятели на поклонението след погребението. Почерпиха се приятелите му и взеха да разказват весели истории с него. Така се чества човешкия живот.
Когато вуйчо почина, естествено отидох. Беше ужасно, млад човек, с живи родители, семейство и приятели.
И двамата ги сънувах. Не помня дядо колко след погребението го сънувах. Бяхме с него и баба на една пейка. Насреща ни поляна, синьо небе и разкошно, спокойно време. Те си говореха, бяха любящо семейство и добри приятели. След това се озовахме в една къща и дядо каза, че не ни е мястото там и да си ходим.
А вуйчо го сънувах три дни след погребението. Беше много млад, слаб и усмихнат. Сънят ми беше светъл. Гледах се в огледалото, а той мина покрай вратата, носеше нещо голямо. Спря се и ми се усмихна широко. А такъв хубав и здрав, след тежкото боледуване. Най-хубавият ми сън досега.
Раздялата с любимите хора е ужасно тежка. Аз вярвам, че ни дават знак, че са добре. Така се чувствам психически по-спокойна. Приеми го като знак, върви и й благодари. Разкажи й любим ваш спомен, не й се сърди и не я съди. Нека изпратим любов към хората, които са важни за нас, дори да не са тук физически.
Виж целия пост
# 21
Заключвам по молба на автора.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия