Проблеми във връзката

  • 391
  • 13
Здравейте!От известно време с моя приятел имаме проблеми във връзката. Заедно сме от малко повече от 5 години аз съм на 22,той на 26. Той прави абсолютно всичко,което може за мен,старае се, и ми угажда на всичко,което е по силите му. Постоянно прави малки жестове-цветя,любовни писма,закуски,изненади и т.н. Страшно много ме обича,но проблемът е,че с времето аз осъзнавам,че имаме много различни виждания за бъдещето ни. Първо ще започна с нещо,което за мен има огромно значение,не знам дали при вас е така,а именно това че аз съм супер амбициозна,уча медицина и се старая да успея във всичко,което започна,той-точно обратното. Завърши хубава специалност-инженер,работи му се,не мога да кажа в никакъв случай че е мързелив,но няма желание да се развива и да процъфтява в кариерата си. Каквото и да го посъветвам,всеки път отказва,или ако се съгласи,прави го веднъж и до там. Наскоро говорих с него това,той каза че просто трябва да разбера че той няма нито мотивацията,нито амбициите,които имам аз.Разбирам,че всеки човек е различен,но това е нещо,което ме от лъсква много подсъзнателно. Другото нещо,което също е донякъде свързано с това е че той не се опитва да се оправя за мен-да се облече официално,да си оправи косата ,да спортува. Знам че звучи тъпо,но всъщност смятам,че има голямо значение,а оттам идва и нежеланието ми за секс от вече над половин година,на него постоянно му се прави,възбужда се супер много от мен,удисвам му в повечето случаи,но напоследък положението е много зле,наистина въобще не ми се прави,каквото и да измисли различно,просто нямам желание. И не е заради друг,не е заради отношението му,и аз не мога да го обясня. А същевременно не мога без него,много го обичам,израснала съм с него. В началото на връзката ни сме правили секс постоянно,на какви ли не места,беше ми много интересно,все пак той ми беше и първият,но вече не е така.Той страшно много се наранява от това,търпи го,но не знам до кога и не знам какво да направя за да го променя. Въпреки всичко това,постоянно имаме за какво да си говорим,смеем се,забавляваме се,гушкаме се.
Наясно съм,че тези проблеми звучат като прекратяване на връзката,но не знам дали това е решението при нас,защото наистина съм преживяла толкова много трудности в личния си живот,докато съм била с него и не само,че той ми е бил най-голямата подкрепа,но и той е човекът,с който съм се чувствала най-спокойна и най-обичана някога.
Ако имате някакви съвети как да възвърнем искрата и тръпката,и как да променим другите проблеми по-горе в съобщението ми,ще се радвам да споделите!
Виж целия пост
# 1
Омръзнал ти е, което е нормално щом ти е първа сериозна връзка.
Ти трябва да си прецениш дали го обичаш истински или си търсиш причини да го зарежеш.
Виж целия пост
# 2
Така става като започнеш връзка с някого от ученичка. Даже пет години е много.
Дошло е време за някой друг просто -  примерно който си оправя косата с гел.
Виж целия пост
# 3
Искаш от човека да бъде нещо, което той не е. Никой не е идеален все пак. Ако го обиччааш наистина, би трябвало да можеш да приемеш, че той има право на избор за собствения си живот и за плановете си. Пък как да се облича, пък дали и колко да спортува. След като се познавате отдавна, кажи с ръка на сърцето: той сега променил ли се е? Или ти си се променила?
Ако ти си се променила, изменили са ти се критериите и се заглеждаш вече по бъдещи докторчета от вашия курс - остави момчето и си хвани друг.
Виж целия пост
# 4
Между другото на мен инженер въобще не ми звучи като "несериозна професия", но ако авторката точи лиги по колеги кандидат-лекари е хубаво да си го признае пред себе си, а не да търси под вола теле - не си бил слагал гел и подобни глупости.
Виж целия пост
# 5
Не си започнала да работиш още или си съвсем в началото, каква ще ти бъде кариерата не е ясно още. Пусни го да си живее живота този мъж, да му се радва друга и той да я радва. Ти си се преситила вече.
Виж целия пост
# 6
Няма нужда да си прехвърляш амбициите на него, още повече, че нито си завършила нито предполагам работиш.  Малко ми се виждаш инфантилна, даже не малко.  Той е личност, не е телефон да му направиш настройки, кога да звъни и на колко секунди да се заключва.
Виж целия пост
# 7
Преди 5 години нямаше проблем, че момчето не е кариерист, но сега изведнъж това те отблъсква. Не спортувал, не се обличал добре,глупости. Години наред не ти е правило впечатление, но сега си намираш кусури,просто защото чувствата ти са изчезнали. Не искаш да го пуснеш не от любов, а от чист егоизъм и сантименталност, защото ти е удобен и е твоята зона на комфорт.В цялата тази картинка има друг човек,колкото и да отричаш в темата. Ако не е конкретен мъж, е идеализиран образ на колега от университета, с когото подсъзнателно (или наяве) вече сравняваш приятеля си.
Имай смелостта да прекратиш това мъчение, вместо да чакаш връзката да изгние напълно.
Виж целия пост
# 8
Преди 5 години нямаше проблем, че момчето не е кариерист, но сега изведнъж това те отблъсква. Не спортувал, не се обличал добре,глупости. Години наред не ти е правило впечатление, но сега си намираш кусури,просто защото чувствата ти са изчезнали. Не искаш да го пуснеш не от любов, а от чист егоизъм и сантименталност, защото ти е удобен и е твоята зона на комфорт.В цялата тази картинка има друг човек,колкото и да отричаш в темата. Ако не е конкретен мъж, е идеализиран образ на колега от университета, с когото подсъзнателно (или наяве) вече сравняваш приятеля си.
Имай смелостта да прекратиш това мъчение, вместо да чакаш връзката да изгние напълно.

Бях на 16 когато се запознахме,не съм мислила нито за кариерно развитие,нито за семейство,нито за бъдещето си толкова дълбоко. И тогава не съм знаела дали той е или не е кариерист,тъй като все още беше в университета,виждала съм че не полага толкова усилия,но съм била малка,не ми е било това на главата. Друг човек няма, това е нещо,което е извън моят морал, никога не бих си го позволила,нито пък идеализиран образ.
Виж целия пост
# 9
Хубаво, няма друг човек. Но нека да изясним нещо много важно, защото явно си левитираш в някакъв твой балон,ти в момента нямаш никаква кариера.Това, че си записала медицина, изобщо не означава нищо. Означава само, че учиш и че те издържат,я родители, я точно това момче, на което сега му броиш кусурите. В момента ти си просто един студент с големи амбиции, който тепърва го чакат години скъсване от учене, държавни изпити, вземане на специалност и тепърва ще доказва може ли изобщо да направи кариера в реалния свят. Момчето до теб, което наричаш "неамбициозно", всъщност вече е завършило инженерство, работи си по специалността, изкарва си хляба и на всичкото отгоре ти угажда и те дундурка с жестове, закуски и изненади.
Проблемът не е в неговата липса на кариера, защото той си има такава. Проблемът е в твоето его, което е пораснало авансово, само защото си записала медицина.
Обидно е да гледаш отвисоко човек, който реално работи и те подкрепя, докато ти още си в позицията на издържан ученик. Щом не го искаш и те отблъсква, тръгвай си, но не му вменявай вина, че не покрива бъдещите ти болни амбиции.
Виж целия пост
# 10
И аз да запея в общият хор.
А ти от къде си толкова сигурна, че от теб ще стане нещо като завършиш?
Прекалено самонадеяна ми се виждаш.
Представи си утре той  да ти бие шута със същите доводи?
Виж целия пост
# 11
Замисли се дали зад привидната ти ненавист, насочена към „липсата му на амбициозност” не се крие нещо друго, нещо твое, което не понасяш в самата себе си. Хубаво, че си записала Медицина (и си успяла да влезеш в специалността изобщо), но имаш ли проблем с бездействие, мързел, ленивост? Това също ще рече и да не можеш да си ги позволяваш дори и когато ти се ще (и би било здравословно).

Иначе… за съжаление, на същото мнение съм, което бе споделено от други съфорумки – струва ми се, че не преценяваш добре реалността и ако продължаваш по същия начин да я отричаш, ще паднеш от доста високо. Млада си, ще се научиш, но… с цел единствено да ти „присветне” (евентуално) ще кажа и нещо друго.

Това, че си записала Медицина и следваш, означава, че ще си години наред „по-назад” от него (а и от връстниците си) кариерно, каквото и да правиш. 6 години само ще преминат в студентство (минимум), в което и родителите ти, и той ще те издържат финансово. След това реализация не е в кърпа вързана никому, а ако решиш да караш някаква специализация, още време ще бъдеш „безкариерна” и без особени перспективи за самостоятелен доход. Пък… „безперспективното гадже” с диплома на инженер и работа ще си има и средства, и стаж.

Помисли си. Следващият може да е на „твоето ниво” – свръхамбициозен колега от университета, но нито ще има време да се занимава с изненади за теб, нито ще има финанси, които да „прахосва” по гаджета, нито желание да делите една къща. А ти ще му се радваш, че е много напорист (уж) ли?

Ако не си го разбрала до тази си възраст, надявам се, че някога ще го разбереш – други хора никога не можеш да промениш, само по себе си можеш да работиш. Така че… въпросите в стил: „Как да му покажа правият (т.е. моят) път?” и „Как да го променя и да върна тръпката?” са… несъстоятелни.
Виж целия пост
# 12
Искрите са угаснали и няма да засвяткат отново или поне не, както и ти очакваш.
Ако на 26 години не прави усилие да изглежда привлекателен, какво ли ще о/стане след години, в случай че връзката продължи.

ПП Казваш, че следваш медицина, опитай да поправиш правописа.
Неграмотен лекар, едва ли ще вдъхва  доверие.
Виж целия пост
# 13
Анита, прочетох пак първия ти пост. Работи, казваш, с удоволствие. Чудя се за какво толкова ти го съветваш, а той не се съгласява, за неговото кариерно развитие? Та чак са ти изстинали чувствата и не щеш да правиш секс с него, и то при все, че той не спира да ти прави романтични жестове - тоест, при него изстиване не се наблюдава.
Мисля си, че може би му предлагаш някакви не съвсем реалистични планове за неговото бъдеще, като се има предвид, че твоят житейски опит за сега е точно нула. И той може да е прав да не се съгласява да предприема стъпките, които му предлагаш.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия