Въпроси всякакви за автомобилите и задволанните устройства - 2021г.

Витаминче, пак не съм те разбрала. Ако не бъркам, и ти си с червено бонбонче от същата марка. Няма кой да ми даде да му покарам колата ей така за сравнение. Много зле съм с парите, за втора пак ще тегля кредит ако мога. Иначе с рейса. Но я обикнах.

Софиянка съм. Брат ми вятъра го отвя в Бургас. Той не иска да кара в София. Казва че го е страх. Дори си смени регистрацията с тамошната, да не го спират ченгетата.



За магистралата и тировете:
Забавно е като тръгнат да се изпреварват. Колона става зад тоя вляво, тоя тир от дясно не го пуска. Най - често румънски и турски тирове го правят. На софийското околовръстно в лявата лента от три румънски тир бързаше.

Карай си тази, докато ти върви. Нали тъкмо е ремонтирана.

Аа, много съм съгласна с брат ти!

За колата ми - бъркаш. Моята е Хонда, относително спортен модел.

Това с тировете е много сложно.... Който не е  карал е сложно За разбиране.. ТИР се управлява по лесно от кола, супер маневрен е, НО натоварен ли е е бавен.
Когато е празен е бърз уж, ама няма тяга до 120 е ок.. Вие трябва дс се съобразявате с него, все пак сте по бързи.
Зуки, ако не се лъжа аз лично ви предложих да покараме заедно...
Имам нерви и желание и съм насреща 😁.
Ако решиш ще ти сменя мнението за колата, все още съм насреща.

Че какво ѝ е на София!?!? Чудесно си се кара - светофари на всяко кръстовище, няма какво да го мислиш, като светне зелено, тръгваш. Ако отиваш някъде, където не ти е познато, пускаш си Гугъл мапс. Единствено ме заблуди, когато отивах към Камбаните, че беше затворено за ремонт и нещо доста се замотах да търся пътя до там.

Дидолина, извини ме ако съм пропуснала такъв шанс. Съгласна съм. Ще ти пиша лс.

Сглобената кола, както чух, би трябвало да е с размер 1/8 от реалния

Няма такава каруца! Преди десетина години служебно купихме чисто нова, на следващата зима ръждяса. Уж високопроходима, амортисьорите бяха за смяна след 2 години употреба в градска среда. Не знам кой с всичкия си би купил такъв чук.

ТИР е режим на транзитен превоз на стоки с признат митнически контрол. Камион с ремарке или полуремарке не означава задължително, че превозва стока с такъв режим. С влизането ни в ЕС, българските ТИР-ове намаляха значително. Казва му се камион, без значение какво и как превозва.
Управлява се по-лесно от кола, но само ако караш напред. С маневрите и завоите е по-друго. Бавни обикновено са претоварените. Освен това имат и ограничител на скоростта. Някъде около 100 км./ч.

И аз да се оплача от тираджия...
Взимам си детето от детската ясла. Яслата е на една малка, разбита уличка. Имам стоп, защото  перпендикулярната е главна улица. Точно на стопа обаче стои ром в колата си, отворил прозореца и пуши цигара. Чака явно някого от отсрещния магазин. Аз ще завивам надясно. По главната улица не се вижда движене и излизам покрай рома от стопа. Главната улица след завоя обаче е разкопана заради ремонт от край до край е рязан канал в асфалта. Внимателно минавам през дупката. Моето платно е чисто, в насрещното има спрели 6-7 коли заради магазина. Тъкмо минавам дупката и от завоя срещу мен идва тир. Има след колите място, където да ме изчака, но човекът решава да се навре в моето платно и да кара срещу мен. Не мога да се върна обратно в пресечката, понеже до пушещия ром вече има друга кола, която чака да завие. Изтеглих се назад, минавайки отново през отрязания асфалт, престроих се зад колите вляво и останах плътно вляво, а тирът изобщо не намали, минавайки покрай мен. Извиках му, че е идиот и возя детето си в колата. Това е единствения път, когато си позволих да обидя някого, но наистина доста се бях изплашила.

Иначе съм толерантна на пътя. Винаги спирам на пешеходец на пешеходна пътека. Ако няма пешеходна пътека и близо зад мен няма кола, пак спирам. Не спирам когато искат да пресекат неправилно, само ако има вероятност задната кола да ме удари, т.е. ако е близо и кара бързо. Пропускала съм завиващи, за да може да се изтегли колоната зад тях, отбивала съм плътно вдясно, за да пропусна някой бързащ, който ми се е лепнал за бронята. Забавяла съм, за да може някой да се престрои пред мен. Аз лично не държа да са толерантни към мен, държа само да спазват правилата, знаците и маркировката, но и трите често се нарушават.
Иначе мен шофирането не ме блазнеже в тийн годините. Като Зуки изкарах книжка по-късно, защото се влюбих в едно Волво и това беше първата кола, която реално реших, че бих искала да карам. (C30). Сега осъзнавам, че моделът изобщо няма да ми е удобен, моята ми е много по-удобна и за слагане на дете в детско столче, и като места за съхранение, и като вътрешно пространство, и като багажник. Но Волво си ми остава мечта и може би като сменям моята, ще потърся удобен модел от марката.

И аз съм имала проблеми с тирове. Даже една конкретна великотърновска  фирма.  Беше по времето, когато правеха ремонти по пътя Мездра - Ботевград ( преди 5-6г.). Ограничението беше 60 там, аз съм с толкова, но естествено го бавя(изкачване, завои) и глупака решава да ме изпреварва. Намалявам скоростта и се прибирам в дясно(има мантинела и дере надолу). Тъпака продължава да ми седи в ляво и явно не успя да се набере. Аз вече съм пред спиране, нагазила банкета и на една боя от мантинелата, защото вече отсреща идва кола, която прави същото като мен. Спряхме и двете леки коли, аварийни веднага и тъпака с тира си мина по средата все едно е най-нормалното нещо. Не искам да ги слагам под общ знаменател, но голяма част от тези шофьори са пълни идиоти.

По пътя за Самоков мм спря един такъв, караше с над 100, изпреварва,и този му разправя, ее кво толкоз.

Аз тогава бях на има няма 6 месеца шофьор и то не особено редовен, не знам как успях да реагирам. В такива ситуации все едно изключвам, не мисля, просто реагирам. След това чак се чудя как съм успяла.

Аз.
По едно време даже 2-3 имах.
Кат се гледа, става, с тва не се ходи на парад.
Незаменима за пресечен терен с по-тегави участъци.
С късо междуосие и се вре на места дет ровъри и нисани /не едни колеги, тогава/, нямаха шанс.

Включвам се и аз в темата. Съвсем пресен шофьор съм - едва от месец. Старая се да шофирам всеки ден. Засега имам 2 редовни маршрута - един по-кратък до работата (10 - 15 минути) и друг - до едно близко село. Справям се, с времето все по-добре.

Единственият по-сериозен гаф до момента беше с едно потегляне по наклон на един светофар. Ужас. Направих задръстване, а светофарът и без това държи много кратко. Този след мен ме заобиколи, а от другите шофьори никой не ми и свирна дори, но мен самата дни наред ме беше срам като си припомням случката.

Не е като да не съм го оттренирала, но още не се чувствам много сигурна в себе си.

Важното е да не се отказваш. Голяма работа, че ти е загаснала колата. Аз точно в такава ситуация, ама много ми бибиткаха тогава, се отказах преди 15-ина години и съжалявам, за което. Преди 4-5 години отново се качих на кола, този път автоматик и нещата се случват доста по-лесно.