Защо останахте с едно дете?

Мисля, че приемаш твърде лично въпрос, който няма такава насоченост. Може би си с изострена чувствителност, но въпросът не е към жени с репродуктивни проблеми. Малко или много наличието на дете изключва тази опция и остават другите съображения да се спре на тази бройка. И в темата никой не пита "кога ще имате деца?", а защо решихте да не правите опити за повече от едно. Според мен разликата е голяма.

Иначе относно въпроса "кога ще имате деца?" съм напълно на твоето мнение.

Така е, но все пак здравословните проблеми са си основателна причина човек да е останал с едно дете. Поне аз така разбирам темата, пита се за всички причини, не само за доброволните решения

Аз вече написах, че в 99% от случаите се предполагат други причини, а доброволните такива са несъществуващи едва ли не в опциите.

Да де, ама докато здравословните причини са може би в основата на липса на дете при 80% или 90% от семействата, то при семействата, в които има едно успешно раждане, здравословните причини да няма второ дете са под 10% със сигурност. Имам  предвид конкретно репродуктивните проблеми.

Когато осинових първото си дете, може би месец след това срещам пред блока една позната (работихме за кратко заедно доста години преди това), то тя живее в съседния блок и ме спира с въпроса:
- Това дете на кого е?
- Моето.
- Не, бе. Кажи на кого е?
- Моето. Нали ти казвам?
- Че ти кога се ожени, кога роди?
И това пред тригодишното ми дете.
Разговор номер две, два месеца след осиновяването. Влизам в магазина на единствената ми братовчедка в града ни, от страна на баща ми, т.е не сме близки. Все пак искам да й представя детето. Посреща ме:
- Това дете за какво ти беше? Трябваше първо да се омъжиш пък после деца. Кой ще го гледа?
- Със сигурност няма ти да ми го гледаш. - отсякох и излязох. След това и добър ден не сме си казали.
Та хората винаги си врат нося в чуждата работа. Ако нямаш гадже, защо нямаш. Ако имаш приятел/ приятелка, ще коментират пак. Ако имаш нямаш дете, защо не си осинови. Ако си осиновиш, защо си осиновил...
На хората угодия няма. И повечето от тях го правят, защото нещо куца в личния им живот и семейство.

Всичките ми близки с репордуктивни проблеми имат по 1 или 2 деца преди това, майка ми включително. Аз също, но при мен чак към 36 г. се появи проблемът, т.е. отдавна след като бях планирала бройката. С първите деца - никакви проблеми.
Много често срещано е.

Въпроса за деца съм обсъждала с познати жени, когато бях в тази възраст. Но все сме били с по едно дете и се подкачахме за второ, дали  да или не.

Една от близките ми познати е без дете. Знам, че мечтае и иска. Вече 7-8г са женени, но никога не съм си позволила да повдигна темата. Ако тя прецени, че иска да говори и споделя по въпроса - насреща съм.

Репродуктивните проблеми след първо дете - така и не потърсихме специалист за да разберем дали има такъв проблем. Наскоро приятелка след поне 5г опити и мечти за второ дете и вече отказали се отдавна - роди.  Менопаузата и поднесе чуден подарък

Да, това с наследството, дето отива при чужди хора ужас  Не знам защо предпочитам да оставя след смъртта си няколко имота, за които веднага ще се намерят кандидати, отколкото няколко броя деца, за които никой няма да приритва. А този аргумент съм го чувала и чела и в UK за принцеса Даяна - произвела наследник и резерва ( She produced a hеir and a spare ). Вярно е, остроумно е, римува се.

https://www.google.com/amp/s/theconversation.com/amp/prince-harr … d-the-spare-96685

В българските градове единственото дете е норма от доста поколения и е странно някой все още да го чопли и обсъжда защо.

Досега в България съм виждала и чувала само негативно отношение към многодетни семейства, които много хора се чувстваха задължени да сравнят с цигани, към бездетни, които сигурно са нечистоплътни, пълни с гонорея и сифилис, правили по 10 аборта или нещо дефектни и към осиновители, които на преклонна възраст си купили дете или го откраднали отнякъде. Не само в България е така.

А за причините - едната ми прабаба е имала само едно дете, защото умряла, другата, защото мъжът и умрял. Баба ми имала едно дете, защото го е родила в началото на втората световна, а и дядо ми бил комунист и антинаталист. Майка ми се е оженила късно и е вложила в учене, пътуване и кариера. И се оженила и родила под натиск на баба ми,че да не останат без наследник.

Това с мантрата "Само семейството с 2 деца е семейство" го чух и аз. Пълна простотия, основно наложена по времето на социализма.
А колкото до другата невероятна простотия за двете деца, като второто е "бекъп" вариант, ако нещо се случи на първото, само ще кажа - чукайте на дърво да не ви стига.
И 10 деца да има човек, всяко си е за него си. Едното другото не замества.

Мен много ме кефи довод: да има кой да ме гледа на старини.

Патриархални възгледи в стил "Българи от старо време". Но с тази емиграция може да се окажат сметка без кръчмар.

Социализмът никога не е налагал брой деца в България. Точно по време на социализма са легализирани абортите по желание, които преди 1955г са били само на частно и на черно. Забранени са в края на 60 за кратко, но след 71 са разрешени отново след бум на починали жени и и родени слепи и увредени от опити за аборти извънбрачни деца. Оттогава неомъжени, разведени и вдовици имаха право на аборт по желание, а женените минаваха през някаква комисия ако нямаха 2 деца, но ако живееха в тежки жилищни условия или някой от тях имаше хронично заболяване аборт им беше разрешаван без проблем. През 80те женените плащаха 5лв такса, а неженените 2лв. Таксата включваше болничния престой от 1 до колкото трябва дни, процедурите, лабораторните изследвания в болница по желание, която можеше и да е в друг град или район. Предварителните консултации и изследвания - с гинеколог и психолог и явяването пред комисия бяха безплатни. Комисията не проверяваше истински ли са изследванията, твърдящи, че човекът има астма, дископатия или жената има миома и беше лесно да се намерят фалшиви. При българската шуробаджанащина всяка жена можеше да се отърве от нежелана бременност тогава.

До 1980г в България е имало тежка жилищна криза в градовете, а и жените са насърчавани да учат и работят наравно с мъжете.

Моделът от 2 деца е градския модел от началото на 20ти век и много от бабите на живеещите в къщи кореняци в Стара Загора бяха от двудетни семейства.


Напротив. Много българи си прибират родителите за да имат компания, помощ с домакинство и деца. Дядо ми искаше да дойде, но баба не пожела. Майка ми би дошла по-нататък, но само ако намери кой да храни глутницата улични котки, за които се грижи и нейната в къщи и само зимата.

Невена, не знам на каква възраст си, но майка ми е на достатъчно години, за да помни и знае какво говори.
Особено през 80-те години, когато България гони деветмилионния си гражданин, аборт да направиш е било равносилно да изкачиш Еверест. Съседка на майка ми затова има три деца, защото през 84-та не са й разрешили аборт от ОФ.

Навремето прабаба ми съветвала дъщеря си (баба ми): ‘едно дете, колкото да ти радва очите’.

Баба ми не я послушала де. Тя има две деца - майка ми и вуйчо ми.

Наистина ли казваш ,,давайте за второ"?