Защо останахте с едно дете?

  • 50 378
  • 984
# 165
И ако каже един ден, че й е самотно, ще ми се скъса сърцето. Вашите деца, ако са единствени, искали ли са брат/сестра за игра? Какво им казахте?
Не е искала. Аз също не съм повдигала въпроса пред родителите ми, не съм се и чувствала самотно.

За играта, една от най-близките ѝ приятелки като малка има сестра, 2 г. им е разликата. У тях стояха в различни стаи, защото не могат да се понасят. За игра и дума не е ставало. Майка им е детегледачка, има подход с децата и уж ги възпитаваше да са близки, но не се получи. Различни характери и не можаха да намерят общ език.
Може би затова моята дъщеря никога не е приемала брата/сестрата като вариант за игра.
Но е много контактна и затрупана с приятели, казва, че ѝ е добре като се прибере да ѝ е тихо, спокойно и да се съобразява само с нас Trollface
Виж целия пост
# 166
И ако каже един ден, че й е самотно, ще ми се скъса сърцето. Вашите деца, ако са единствени, искали ли са брат/сестра за игра? Какво им казахте?
Но е много контактна и затрупана с приятели, казва, че ѝ е добре като се прибере да ѝ е тихо, спокойно и да се съобразява само с нас Trollface

Хаха, развесели ме това, има логика! Grinning
Виж целия пост
# 167
Аз къде на шега къде на майтап казвах :" Второ дете може, но от друг мъж"Yum
Виж целия пост
# 168
Синът ми би искал да има брат или сестра - за игра естествено, какъв може да бъде аругументът на 8-годишно дете?!

Бях писала някъде по-напред, че и аз бих искала да имам второ дете. И заради себе си, и заради второто дете, и заради първото дете. По ред причини това за съжаление няма да се случи.

Аз лично бих искала да имам брат или сестра, но в нашето семейство братята и сестрите се обичат. Майка ми е на 66 години, нейният брат - на 63 години. Почти всеки ден се чуват - или двамата, или с вуйна ми. Вуйчо ми и вуйна ми имат три деца. С братовчедите се чуваме поне веднъж седмично. За съжаление не можем да се виждаме толкова често колкото ни се иска, защото живеем в различни държави - едните са на 900 км от нас, а другите на 2000 км, но майка ми, която е единственият пенсионер, често прелиташе преди кризата да види племенниците си и техните деца.

Изобщо ние сме задружно семейство и никога не е имало дрязги или скандали за каквото да било.
Виж целия пост
# 169
Аз лично не знам как се оправяте с две и повече деца. Ние с мъжа ми с едно не можем. Заведохме я миналата седмица на зоопарк, после бяхме като парцали. Решихме, че в близките 3-4 години никъде не искаме да я водим(сега е на 1.9г) Joy. А детето си има своите лиготии, но не е от най-лошите деца. Има къде къде по-своенравни. Свекървата отсъди, че сме мързеливци и лигльовци. Имаме много близо приятелско семейство с три деца, най-малкото на 2 години. Чухме се с тях, бяха с децата на планина и си прекарваха чудесно.
Явно свекървата е права и ние не ставаме. Евала на многодетните майки, които успяват да бъдат "не само майки". Аз съм с едно и вече съм под напрежение как ще съвместявам дете с личен живот, професионален живот, грижа за себе си и за връзката със съпруга ми. Не ми го побира главата.
Виж целия пост
# 170
Темата ми е болна. Имам едно дете, много ме яд, че е самичка. Тя искаше като по-малка брат или сестра, вече не го споменава.
Не надвих над егоизма си, работеше ми се, нямаше кой да помага и реших че толкова ни е капацитетът.
Тя беше ужасно болнава до първи клас поне, това ме смаза много психически.

Аз имам брат, мъжът ми също са две деца, винаги имаме близки хора, които са ни семейство. Имотни и други проблеми не ме вълнуват, не бих развалила отношенията с брат си, заради това.

Не знам защо се възмущавате от довода за гледането на старини. Точно така е, ако децата са две е много по-леко в ситуации, в които се налага обгрижване и гледане на болен родител. Не говоря наизуст тук.
Виж целия пост
# 171
Майка ми е родила сестра ми на 20, а мен на 40. Довода и бил, че татко няма други деца. И двете сме расли като едно дете, не станахме близки. Имали сме и разправии за имоти. Никога не ми е липсвал брат или сестра да си играем и т.н. имах си приятели. Сестра ми не се грижеше за мама, татко ми за нея е втори баща /родния и е починал преди раждането и/ та за него едва ли ще полага грижи.
ММ май иска второ, но не знам дали ще се навия. То тъкмо ще ми олекне с това /бебе на 40+ дни/ и ще съм на 40+ години. Бременността за мен беше ужас, раждането също, хич не искам пак да минавам през това. Бих осиновила дете в по следващ етап.
Виж целия пост
# 172
Репродуктивни проблеми.
Виж целия пост
# 173
Майка ми е родила сестра ми на 20, а мен на 40. Довода и бил, че татко няма други деца. И двете сме расли като едно дете, не станахме близки. Имали сме и разправии за имоти. Никога не ми е липсвал брат или сестра да си играем и т.н. имах си приятели. Сестра ми не се грижеше за мама, татко ми за нея е втори баща /родния и е починал преди раждането и/ та за него едва ли ще полага грижи.
ММ май иска второ, но не знам дали ще се навия. То тъкмо ще ми олекне с това /бебе на 40+ дни/ и ще съм на 40+ години. Бременността за мен беше ужас, раждането също, хич не искам пак да минавам през това. Бих осиновила дете в по следващ етап.
И при мен бременността и раждането бяха ужасен период. Ако ММ не беше подел темата за второ, нямаше и да помисля.Както и като започне детето да плаче неистово.Обаче, имам моменти, когато искам второ, за да има детето другарче, да не е само, защото ще имаме още повече любов и ще е по-весело с две и с куче.
Сега, обаче ММ си промени мнението и каза, че ще прецени на работа как върви и дали финансово ще успяваме. Мъчно ще ми е за детето, ако остане само. А, е твърде вероятно да не се навия-възрастта ми е като твоята и тъкмо започнах да придобивам нормален вид и да се възстановявам от бременността, та ще си покаже.
Виж целия пост
# 174
Само при мисълта за втора бременност и второ дете ме побиват тръпки. И това- при положение, че имах нормална бременност / но с много килограми отгоре/; и че дъщеря ми беше невероятно спокойно и слънчево бебе, безпроблемно дете и да чукна на дърво- влезна в пубертета леко и с финес.Засега поне нямам поводи за тревоги, че ме чака тийнейджърски ад. Тоест, в качеството на майка, ям на баницата мекото. Но се познавам добре и знам, че не съм способна да бъда добра майка на две деца. Въпросът за второ никога не ми е стоял на дневен ред.
Виж целия пост
# 175
Ами.. докато беше бебе дъщеря ми, всичко беше песен и все се улавях как си мечтая да родя отново възможно най- скоро, за да си има братче или сетриче, с което да са си другарчета.

С навлизането в така наречения бебешки пубертет, а и след сблъсъка с някои финансови затруднения и такива с партньора, се чувствам все по- несигурна в подобно решение. Отделно, че постигнах, при това без да искам оптималните си килограми и не ми се занимава наново със свалянето им (да, предполагам колко тъпо звучи това, но..)
Ако се случи инцидентно да забременея, ще родя, разбира се. Целенасочено обаче не бих планирала подобно нещо, поне не и в близките години...
Виж целия пост
# 176
Зе килограми и форма, изобщо не звучи странно. На мен също ми беше и още си е важна точка. Но, пак казвам, че при мен и възрастта играе голяма тежест. Все пак, след 40 г вероятността за заболявания на детето и генетични увреждания е доста по-висока. Това също го мисля.
Виж целия пост
# 177
Евче, ще порасне, няма да все така...и в егоизмът и желанието да се съхраниш няма нищо лошо...ние не сме на тоя свят, за да покриваме нормативи. Като нямаш сили, нямаш и толкова...
Виж целия пост
# 178
Ние искаме да имаме, но не се получава. Или дълги години не мога да спра едни лекаства, или като ги спра, на два пъти удрям на камък, единият път ми се влоши заболяването и направих спонтанен аборт, а другият път кухо яйце.
Виж целия пост
# 179
Забелязвам, че не само тук, ами и във ФБ, авторът пита нещо, а отдолу 80% всеки си пише каквото му е на душа и не особено по темата 😁
Та, аз бях от тия, дето искаха 3-4. Сега имам 1 пампаляк на 2 месеца и вече не искам и 2. ММ ме навива, иска момиче, ама аз пък искам някога пак да имам време да си оскубя веждите без ревове за фон и да мога да се развивам кариерно. Някак липсата на баби ми провали желанието за две деца, а не сме чак с финансови възмножности за бавачки и чистачки. Евала на супер-майките, които жонглират с по няколко деца, но аз явно съм флегма и не мога и с 1 да се оправя, та викам баща му в обедната почивка, че да се наям и изкъпя. Всички наоколо ми умират да висят по градинките с колички, аз все още се натоварвам как вместо да седна да уча нещо, маам крачоли напред-назад, безцелно по улиците. Всеки е различен, ама жалко че още не бяха ме изписали и досадните въпроси: “А второто кога?” почнаха и ще продължат до менопауза.

Също и тялото ми е все още далеч от това, което имах и за първи път в живота си не се харесвам- 2 месеца и корема ми още не се прибира... Някои неща ще се оправят с времето, но за други ако искам подобрение ще трябва операция. Ами... натоварващо си е за жените това и някои не искат по 2 пъти да го минават.

Единствено ми е грях, че някои жени много искат, но не могат да забременеят, аз от 1-ви опит забременях и все пак не искам повече деца засега.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия