Защо останахте с едно дете?

  • 50 380
  • 984
# 240
Тука никой никога не ме е питал защо само едно, дори масово има цели общности за бездетни двойки по техен си избор. На мен самата не би ми хрумнало да питам подобно нещо.
Виж целия пост
# 241
Не е никак задължително при дълга връзка и липса на деца да има проблем, с който да се борят. Ние с мъжа ми сме заедно от десетилетие и едва преди година решихме, че искаме да станем родители. Стана веднага. Всички близки приятели около нас знаеха, че нарочно се бавим и в началото имаше подмятания в стил "айде, няма ли да се прецакате и вие Joy", после си млъкнаха, като видяха, че не бързаме за никъде.
Pupitka, а като кажеш, че не искате второ и едно ви стига, не се ли започва с вечното убеждаване колко е хубаво с 2, как единственото ще стане егоист и т.н.? Joy Направо са като развалена грамофонна плоча, ужасия. Не може да си извън стандарта просто. Не, не и не.
Имам една приятелка, която е само дете. Супер социална е, цял живот е обградена от много приятели и повтаряше как не страда от липса на брат/сестра и никога не й е било самотно. Всичко е толкова индивидуално...
Виж целия пост
# 242
Егати колко лесно било... Аз лично предпочитам аргументираните разговори пред свободата да си тръгнеш, понеже не ти дават да настояваш.

Ами то свободата да си тръгнеш не изключва аргументираните разговори. Настояването, обаче, за нещо, което явно другия не иска, си граничи с тормоз. Ами ако настоява да стоя до печката и да не работя, пак ли да се съглася?

Значи мъжът трябва да носи парите вкъщи, обаче жената решава колко деца да има от този мъж? Ами браво, добра основа за щастливо семейство.

В моето семейство и двамата "носим парите" и двамата решаваме колко деца да имаме след разговори и обсъждания. Обаче, мъжа ми е достатъчно интелигентен и разумен и ме уважава и знае, че решението дали да износя, родя, кърмя и отгледам дете и кога това да се случи, е повече мое и зависи е по-голяма степен от моята психическа и емоционална готовност, а не от това той да си даде материала и да играе на куку след работа.
Виж целия пост
# 243
Мая, изключително интелигентно изказване. Съгласна съм с всичко.
Аз не случих на разбран мъж и си нося последиците.
Не слушай никого, освен себе си. Flowers Hibiscus
Виж целия пост
# 244
Според мен в днешно време и двамата родители носят пари вкъщи, а и по принцип изнудване на тази тема не е ок. Ако мъжът силно желае дете, а жената - изобщо, бих разбрала повече той да настоява за 1, с разговори да се опита да убеди половинката си колко хубаво би било да станат родители. Но ако веднъж вече жената се е съгласила на 1 и е направила компромис, да се продължава с всекидневни натяквания и тормоз за второ, особено когато майката не е психически или физически готова, ми е прекалено. Компромисите трябва да бъдат и от двете страни, не само от едната, иначе няма смисъл двама души да се изтезават, оставайки заедно, така мисля аз.
Ако не се лъжа, някога Брад Пит и Дженифър Анистън се разделиха, защото той искаше голямо семейство, а тя не искаше деца.
Виж целия пост
# 245
Ха-ха, днес пак ме питаха "Ма как така имате едно дете". За моята възраст го приех за комплимент и ми стана готино.
Виж целия пост
# 246
За пореден път се убеждавам, че болшинството хора са лоши и уви, напипват "болното" място.
Ако щете вярвайте, но наистина си е тормоз, от страна на ММ с подмятанията за второ и то хем знае, че не мога, хем вижда че съм изтормозена и изтощена и ми казва колко силна съм била... Още можело да понеса. Репликирам го, да се търси друга жена, но той отвръща, че искал от мен децата...
Никога, на моя хал, не би ми хрумнало да имам второ, мисля го, само заради провокациите от негова страна.
И, да, много искам да си почивам е да ми е спокойно.
Виж целия пост
# 247
Както писах по нагоре продължавам да работя, така че довода, че носел пари не върви. Също може, ако иска, да си взема шапките. Да гадно е, най вече заради детето ни.
Четох цялата тема, знам доводите ЗА още едно дете, чета даже и другите теми. Също мога да направя цял списък с доводи против, макар и на много жени да им се сторят егоистични. И да, имам и много помощ. Доводите тук обаче не вършат работа, защото той може да не приеме моите, а аз да не приема неговите.
Говорили сме преди - каза да видим как е с едно и тогава да решаваме за второ. Също е казвал, че ако не искам второ, ще си останем с едно.
С него работим една и съща професия. Само дето той си отива в офиса и си върши работата спокойно, а аз гледам да свърша колкото може повече между храненетата, памперсите, пюретата, миенето, прането, дундуркането, бебешките мрънканици и ревове...
Виж целия пост
# 248
.....
Ако не се лъжа, някога Брад Пит и Дженифър Анистън се разделиха, защото той искаше голямо семейство, а тя не искаше деца.

В този случай е лесно - двама възрастни открили, че гледат в различна посока и се разделили. Когато обаче единия иска 2 и повече деца и първото е родено, става лошо. И да, имам познати, които се разделиха защото той искаше повече деца. Дамата си остана с детето, но като намери на по-късен етап нов партньор, хич не се поколеба да ражда. Не защото искаше тя, а защото новият искаше да е баща (това по нейни думи). Та, важно е двойката да е на една вълна и да не си менкат мнението от днес за утре.
Виж целия пост
# 249
Не е съвсем така - детето не е 100% само твоя работа. Нали сте семейство и децата са най-важното в едно семейство, та и те са обща работа. И мъжът ти единствен от всички има право да повдига от време на време въпроса и да търси аргументи за желаното второ дете. Все пак и той се брои и има глас в това семейство.
Според мъжа ми е 100% моя работа решението, защото бременността и раждането касаят само мен. Рискът е за моя живот, последствия, ако има такива, също.
Ако обсъждаме осиновяване и се редуваме с майчинство и бащинство, тогава е работа и на двамата.

А в случая с мъжа, който непрекъснато го подмята, жената не може да има деца. Това е наистина грубо от негова страна.
Виж целия пост
# 250
Да, важно е да има единомислие и тия важни неща от по-рано да се казват и обсъждат... А при вече едно налично дете, от моя гледна точка смятам, че не е чак такава драма мъжът да направи компромис (все пак вече е станал баща) и да си останат само с него, ако жената толкова не иска поради някакви си нейни причини (травматично раждане например - познавам поне няколко жени, които не искат и да чуят за второ по такива причини, нежелание за откъсване от работа за дълго или просто нежелание от край време за повече от 1). Все пак наистина, колкото и да са равнопоставени родителите, малък превес над решението е редно да има жената - тя износва и поставя живота си в риск (тази поговорка, че бременната е с единия крак в гроба не е случайна).
Моя позната не искаше деца, но мъжът й си измоли едно с триста зора и тя склони. За второ го предупреди, че няма да стане и той го прие, макар че би му се искало поне още 2, ако го питаш него. Grinning Но в крайна сметка любовта победи, срещнаха се по средата - компромис и от двете страни и сега са си щастливи така.
Познавах и жена, която се развела с мъжа си, защото не искала никакви деца и когато на младини забременяла (омъжена, по време на брака си), направила аборт. Мъжът й милеел за деца, не го понесъл и се разделили. Тя цял живот живя сама и почина сама.
А за мъжът, чиято жена не може да забременее и той денонощно й подмята това-онова, нямам думи наистина. Това е висша форма на садизъм.
Виж целия пост
# 251
Не се сещам в момента за темата, но имаше един потребител, чиято жена беше изпаднала в кома след злополука и на него най-важното му беше дали може да забременее и роди при това положение. Или нещо подобно, ама със сигурност беше потрес - човекът гледаше на жената като на безгласна матка.
Виж целия пост
# 252
Директно на поставения въпрос, отговарям с въпрос - а колко деца трябва да имам?
Виж целия пост
# 253
Не се сещам в момента за темата, но имаше един потребител, чиято жена беше изпаднала в кома след злополука и на него най-важното му беше дали може да забременее и роди при това положение. Или нещо подобно, ама със сигурност беше потрес - човекът гледаше на жената като на безгласна матка.

Предполагам, нищо не  ти пречеше да подминеш казуса. Човек в кома е нещо такова, принципно. Нататък не е работа на външни лица да извършват критичен анализ на ситуацията. Де да знам, прекално съм видяла, за да се изумя от нещо подобно.
Аз наскоро си позволих да допусна пред мъжа си  емоционално безучастие на негов колега в инвитро процедурите, освен финансовото, де, и хвалбите му пред мен, че го захвалили в клиниката за качеството на матряла. Отговори ми тъй - не знаеш как са се разбрали, тя не го ще със себе си.
Виж целия пост
# 254
Не се сещам в момента за темата, но имаше един потребител, чиято жена беше изпаднала в кома след злополука и на него най-важното му беше дали може да забременее и роди при това положение. Или нещо подобно, ама със сигурност беше потрес - човекът гледаше на жената като на безгласна матка.

В смисъл след като излезе от комата  предполагам, или???????

Бляк.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия