Защо останахте с едно дете?

  • 50 384
  • 984
# 270
В Англия е законно, а кое е морално, или не, това си решава жената в случая. Никой не е в нейните обувки, та да я съди. В край на сметка този тип рак не е генетично наследен, та поне от тази гледна точка не е проблем. Много жени забременяват от донор също.
Виж целия пост
# 271

ЕммаТ, знаеш ли какво се случва в България, ако жена заяви, че роденото от нея в чужбина дете е дете на починал преди 10 години, определен, български гражданин. Може ли да изиска ексхумация и записване на починалия като баща и как стоят нещата с пенсии, издръжки и наследство?

Не знам какво се случва, на мен също ще ми бъде интересно да прочета съдебни решения по такива случаи, при които е минало толкова много време.
Виж целия пост
# 272
В Англия е законно, а кое е морално, или не, това си решава жената в случая. Никой не е в нейните обувки, та да я съди. В край на сметка този тип рак не е генетично наследен, та поне от тази гледна точка не е проблем. Много жени забременяват от донор също.
Абсолютно. Никой не може да влезе в чуждите обувки и не е редно да съдим. Плюс това се предполага, че починалият съпруг иска това дете, щом е дал материал в ин витро клиника и са правили опити приживе. А в конкретния случай това дори е било желание на починалия съпруг. Sad
Виж целия пост
# 273
До колкото си спомням, ако детето е родено до 300 дни след смъртта на бащата се признава за негово дете. Обаче дали може да се докаже бащинство чрез ексхумация не знам. Ако е съпруг на майката и е родила в този срок, то ще бъде признат за баща.
Виж целия пост
# 274
Имах детенце в моя клас преди време, което беше заченато чрез донор и имаше за презиме на майка си името. Предполагам, че в акта за раждане е написано баща неизвестен.
Виж целия пост
# 275
На някои в акта пише баща неизвестен, а на други просто графата е празна
Виж целия пост
# 276
В Англия е законно, а кое е морално, или не, това си решава жената в случая. Никой не е в нейните обувки, та да я съди. В край на сметка този тип рак не е генетично наследен, та поне от тази гледна точка не е проблем. Много жени забременяват от донор също.
Абсолютно. Никой не може да влезе в чуждите обувки и не е редно да съдим. Плюс това се предполага, че починалият съпруг иска това дете, щом е дал материал в ин витро клиника и са правили опити приживе. А в конкретния случай това дори е било желание на починалия съпруг. Sad

Така е, но живият винаги може да оттегли съгласието си и да поиска гаметите му или ембрионите, произведени от негова гамета (+ нечия друга, от човек от противоположен пол), да бъдат унищожени. И в този форум съм чела за подобен случай. След 21г брак мъжът заяви, че не желае дете от жената и поиска ембрионите да се унищожат. С мъртвеца как се процедира? Питат наследниците му?

До 300 дена от смъртта му е ясно как става. Зная, че в някои арабски страни доскоро всяко дете, родено от вдовица, която не се е омъжвала никога след смъртта на последния съпруг, се записва като дете на покойния и, последен съпруг, дори и да е родено 10 години след смъртта му. Същото ако е разведена. Сега, с ДНК експертизите, вече май не се приема по презумпция или срокът е намален до две години и даже една.

По принцип всяко дете може да заведе дело за бащинство в някакъв срок след узнаване на факта.
Виж целия пост
# 277
На някои в акта пише баща неизвестен, а на други просто графата е празна

В началото на 2013 г. слагаха звездички.
Виж целия пост
# 278
При замразяването подписваш документи, в които даваш съгласието си, че материалът ти ще бъде използван, а при евентуална смърт на донора, тя има пълните права да реши какво ще прави с материала. Сестра ми са подписали и до 5год. съхранението е безплатно. Естествено, евентуално ползване ще е по-натам, не сега веднага, а може и изобщо да не се стигне до това. Сестра ми е млада и се надявам да срещне някого, макар е още рано и всичко е твърде прясно, та да й говоря такива неща.
Виж целия пост
# 279
Здравейте, момичета! В страшна дилема съм и не знам дали изобщо тук е мястото да пиша, но отчаяно се нуждая от мнение на някой в моята ситуация! Аз ужасно много искам да имам второ детенце, но пия антидепресант, което според лекарите, с които съм се консултирала не е голям проблем, но аз се притеснявам, защото риск съществува. Чувствам се объркана и не знам как да постъпя! Имам дълги периоди от около 1 год., в които не се е налагало да пия нищо, но не мога да разчитам на това дали ще се наложи или не!
Виж целия пост
# 280
Зависи от конкретното лекарство, от състоянието ви в момента и т.н., следвайте съветите на лекуващия лекар и потърсете второ и трето мнение. В този раздел има жени, които могат да споделят опит.
Виж целия пост
# 281
Имам дъщеря на 9 години. Никога не съм искала да имам второ дете, по хиляди причини. Мъжа ми много пъти е повдигал темата, но отказвах даже да коментирам. Преди няколко месеца обаче се отказах бременна, ревах, тръшках се записвах си часове за аборт, но така и не събрах смелост. Оставихме бебето, като си мислех че ще свикна с мисълта, ще го приема, но вече съм в осми месец и нещата не са се променили. Още не мога да преглътна, че ми се случва. Знам, че всички ще ме оплюват за това което казвам, но си е моето лично усещане.
Виж целия пост
# 282
Щом такова е било усещането ви, значи е трябвало да се роди детенцето. Ще си го заобичате,не се притеснявайте. Сигурно ще ви е късметчето в живота, ще видите.
Може би, сега ви е трудно да приемете, но когато се роди, всичко ще си дойде на мястото
Ако решите, винаги можете да ми пишете на лично съобщение и ще ви помогна, с каквото мога.
Прегръщам ви!
Виж целия пост
# 283
Моята първа учителка изпадна в подобна ситуация. Не искаше второ дете, но когато синът й беше около 20-годишен, забременя отново ненадейно... Остави детето, въпреки че беше около 45, роди й се дъщеричка. Голям шок, после голямо щастие. Simple Smile
Прабаба ми от село също не е искала дядо ми, бил е последното от десетина деца, изтърсак. Тръшкала се много, но хората й казали, че това ще е детето, което ще се грижи за нея на старини и ще й затвори очите. Така и стана. Доживя до 90+, като баба и дядо се грижеха до последно за нея и я гледаха като писано яйце.
Всичко ще си дойде на мястото, няма как да не заобичате собствената си плът и кръв. После няма да си представяте живота без детето. Късмет и леко раждане! Hug
Виж целия пост
# 284
Имам дъщеря на 9 години. Никога не съм искала да имам второ дете, по хиляди причини. Мъжа ми много пъти е повдигал темата, но отказвах даже да коментирам. Преди няколко месеца обаче се отказах бременна, ревах, тръшках се записвах си часове за аборт, но така и не събрах смелост. Оставихме бебето, като си мислех че ще свикна с мисълта, ще го приема, но вече съм в осми месец и нещата не са се променили. Още не мога да преглътна, че ми се случва. Знам, че всички ще ме оплюват за това което казвам, но си е моето лично усещане.
Чувствата ви са абсолютно нормални. Ваше право е да се чувствате ядосана. И противно на мненията до тук - може да не успеете да го приемете. И това също не е невиждано. Но не е добре. Ако след раждането не успеете да приемете детето е добре да потърсите специализирана помощ.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия