Защо останахте с едно дете?

  • 50 386
  • 984
# 300
Имате цялото право на света да сте недоволна, нещастна и каквото още поискате. Обаче сами сте се поставили в тази ситуация, извинявам се ако бременността е настъпила въпреки противозачатъчни или друга контрацепция. Сърдете се на себе си, детето не е виновно. И все пак дано си простите и приемете новия си живот.
Виж целия пост
# 301
Темата е много деликатна. Аз също съм на мнение, че дамата може и да не заобича детето. Не винаги майчинският инстинкт се проявява  в пълна форма. Предполагам, че дамата не е направила аборт заради мнението на хората, но подкрепям нейното мислене в частта, че детето променя в най-голяма степен живота на майката.
Относно осиновяването това за мен е най-голямата възможна грешка, абортът е далеч по-доброто решение.
Пожелавам успех на дамата, нека потърси професионална помощ, ако има нужда и нека не мисли лоши неща по време на бременността, защото децата усещат всичко в утробата.
Виж целия пост
# 302
Аз когато видях втората черта на втората си бременност бях много объркана. Много го исках това дете, но може би се случи в неподходящ момент. Но пък аз си исках две деца. Бременността ми мина със среден успех. Нито много хубаво, нито много лошо. Ама не пърхах от кеф, като с първата. Когато се роди синът ми, не ме грабна майчинското чувство веднага. Трябваше ми много време , докато свикна с него, с новата ситуация, с всичко. Сега обаче, толкова ми е мил, толкова си го гушкам , обичам и ми се радвам, че съм убедена, че си дойде точно навреме.
Мисля,.че е правилно нещата да се казват с истинските им имена , макар и често в обществото и особено тук, във форума всяка която се оплаче от детето си е лоша майка. Но е нормална да не си във възторг , когато животът ти се променя така рязко. Дано това дете в един момент отключи любовта ти и свикнеш с новото положение!
Виж целия пост
# 303
Познай как баща с акъла си и половината рода, че и с по-голямо, разбиращо дете, как някой ще се съгласи на друго, освен детето да си го гледат! Професионалната помощ няма да й намести чакрите. Тя е възрастен човек и след един месец ще е майка с още едно дете. Край на цупенето, време е да порасне!
Виж целия пост
# 304
Професионална помощ от психолог със сигурност би помогнала. Жената преминава през огромна метаморфоза по време на бременността и след това, предполагам всяка от нас, която  в станала майка е наясно за какво говоря.
Далеч не става въпрос за цупене, следродилната депресия може да бъде много опасна, особено ако е тежка и не се вземат мерки навреме. Лесно е да съдим, трудно е да се поставим на мястото на друг човек. Дамата пише тук, защото може да остане анонимна и има нужда от съвети и подкрепа, а не от упреци.
Виж целия пост
# 305
Рано е още да се мисли за следродилна депресия, но тя в повечето случаи е за кратък период от време в сравнително лека форма.

В момента потребителката просто гледа песимистично и нагласата й влияе. С подходяща настройка нещата могат значително да се подобрят. Но да отказваш да приемеш събитие, което така или иначе ще се случи, е безполезно и може да ти донесе само негативи. Най-добре е в такава ситуация човек да приеме случващото се и да се фокусира върху подготовката за бъдещия член на семейството вместо да отрича. Бебето е факт, решението е взето и живота продължава в определена посока.
Виж целия пост
# 306
Доста надценявате ефектите на психологическата помощ в това отношение. Няма нужда да ходи при някого да хленчи как не е на нейната, а трябва да се държи отговорно предвид новото положение. Ще хленчи, ще хленчи и накрая пак ще кандиса, защото психологът няма да й фиксне мисленето, нито ще промени нещо. Тя така или иначе ще си мине през метаморфозата, просто й е много мрънкането сега. Драматизирате повечко.
Виж целия пост
# 307
Няма лошо да потърси помощ, но май още е рано. Нека види какво ще бъде като го гушне. Шансът всичко да се смени тогава е огромен.
Но и да не го заобича, ще си го гледа, длъжна е. И ако толкова не е искала друго дете, да са се пазили. Прекалено често чета за случайно забременели и после "Ох, какво стана?". И прекалено често хора пишат как децата им били станали случайно... Ми не го разбирам аз това - най-важното нещо в едно семейство да се оставя на случайността... Ама на, явно съм малцинство.
+1, очевидно и аз. Много възрастни хора попадат в такава ситуация, което за мен също е непонятно, но е факт. Не я разбирам тази случайност на едни зрели години, когато човек знае за контрацепция, но масово зрели жени около мен се тресат дали са забременели в неподходящото време, от неподходящия човек и т.н. Не знам на какво се дължи това масово явление, но е хубаво човек да вземе живота си в ръце и да планира хубаво толкова важни неща, за да няма сътресения, душевни терзания, изоставени деца, аборти. Не знам случаят на авторката какъв е, не говоря за нея конкретно, а по принцип.
Виж целия пост
# 308
Относно контрацепцията, да бъдем честни. Повечето жени, поне покрай мен, се предпазват, със семейните си партньори, по най-неефективния начин. Все интелигентни и образовани жени. Имам приятелки, които изобщо не знаеха кога са забременяли. В моя случай имах предположение и взех Ескапел, но явно късно.
Виж целия пост
# 309
Тук поуката е да се вземем в ръце.
Ако искате непланирано дете - борете се за него, но ако не го искате в никакъв случай не се оставяйте на простотиите на хората, включително и на бащата.
Вашият живот е само един!
Виж целия пост
# 310
Имам дъщеря на 9 години. Никога не съм искала да имам второ дете, по хиляди причини. Мъжа ми много пъти е повдигал темата, но отказвах даже да коментирам. Преди няколко месеца обаче се отказах бременна, ревах, тръшках се записвах си часове за аборт, но така и не събрах смелост. Оставихме бебето, като си мислех че ще свикна с мисълта, ще го приема, но вече съм в осми месец и нещата не са се променили. Още не мога да преглътна, че ми се случва. Знам, че всички ще ме оплюват за това което казвам, но си е моето лично усещане.
Не сте събрала смелост за аборт, това е достатъчен знак, че искате това дете. Ще ви донесе много щастие, след като хормоните се уталожат.
Виж целия пост
# 311
Станалото - станало, вземете се в ръце и спрете да драматизирате, детето вече е на път. Вместо да ровите и да се измъчвате, съсредоточете се върху предстоящото събитие. Щом сте го оставили, значи е имало за какво. Ако категорично не искахте, щяхте да го махнете без да се обяснявате на никого. Гледайте по ведро на нещата, дете ще се ражда, нов живот, нови надежди, от това по хубаво няма! Какво сте се заоплаквали, ще рече човек, че живота ви е свършил с тая бременност. Млада сте, здрава сте, имате семейство, какво по хубаво може да ви се случи?!
Виж целия пост
# 312
Много по-хубави неща.
Като да не се тика при лелите, които изпадат в телешки възторг.
Виж целия пост
# 313
Щом го е оставила, ще си га гледа и ще си го обича. Какви са тези коментари за осиновяване и други глупости, че няма да го обича, че ще се чувства отхвърлено. Е може да не е от първата прегръдка, но с времето ще си го обикне. Може би е имала други планове за живота си и затова сега така реагира.
Виж целия пост
# 314
Едно време майките казваха така на дъщерите си за бъдещите им мъже - с времето ще го обикнеш?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия