Защо останахте с едно дете?

Публикувана: 23 ян. 2021, 18:05 ч.
Последно мнение: 12 юли 2023, 12:31 ч.

50 392
984

Ani888 - Ентусиаст

Ентусиаст

# 330 2 ян. 2022, 08:59 ч.

Ще обича детето си, ще се грижи за него. Чувството, че е прекарана може и да не изчезне и да продължи да я трови и дълго след раждането. Яд и негативно отношение може да изпитва и към бащата. Може да изпитва вина, че не може да отделя доснатъчно внимание към по-голямото си дете, а то вече е на прага на пубертета.
Чак толкова щастлива изведнъж няма да стане, само защото детето вече е в ръцете й.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 331 2 ян. 2022, 13:52 ч.

A аз пожелавам вяра в правото на щастие и смелост да защитаваме това право, въпреки всичко и всички!
Нашият живот зависи само от нас, или поне ако сме умни.

Виж целия пост

# 332 2 ян. 2022, 13:57 ч.

Аз съвет по казуса не мога да дам, не съм била в подобна ситуация, но ще кажа как аз се справям с непредвидени обстоятелства в моя живот. Приемам, че.щом нещо се е случило по някакъв начин, значи е трябвало да се случи така и е за добро, дори и аз да не го виждам и осъзнавам към момента. И винаги е било така в крайна сметка. Не винаги е добре да получим каквото искаме. Понякога именно нещата, които не сме искали или сме искали да се случат по друг начин, носят някакъв дълбок смисъл в личностното ни израстване и идват, за да ни научат на нещо. Душата има своя път и свои уроци, които трябва да научи и понякога точно с неполучаването на каквото искаме, се случва това. Просто го разбираме по-късно. И разбираме, че всъщност точно това ни е било нужно, за да продължим различни по пътя си. Понякога това, което не искаме, се оказва точно това, от което сме имали нужда да ни се случи. Просто трябва време,за да го осъзнаеш. Животът е низ от преживявания, които ни учат и променят, дори и "лошите" и тези, които сме мислели, че не искаме. Всичко има някакъв смисъл, просто трябва да се изживее, за да се разбере.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 333 2 ян. 2022, 14:09 ч.

Този начин на мислене е утеха.
Но да се утешиш по този начин за следващите 18 години ми се струва малко прекалено.
Но пък от друга страна - три месеца за вземане на неприятно решение срещу осмемнадесет години задължителна грижа?
Всяко нещо си има цена, включително и бездействието.

Виж целия пост

# 334 2 ян. 2022, 14:39 ч.

Цитат на: FB590525BGM в нд, 02 яну 2022, 14:09

Този начин на мислене е утеха.
Но да се утешиш по този начин за следващите 18 години ми се струва малко прекалено.
Но пък от друга страна - три месеца за вземане на неприятно решение срещу осмемнадесет години задължителна грижа?
Всяко нещо си има цена, включително и бездействието.

Специално те цитирам да си запазя тази твоя невероятна глупост. Нямаш деца, не са 18 г, много са и не са мъка , радост са, съжалявам те…

Виж целия пост

А

Анонимен

# 335 2 ян. 2022, 14:45 ч.

Не са мъка, особено ако са искани от тази, която им дава живот.
Имаше друга тема за жена, която си искаше детето - непланирано, но искано.
Погледни я, та може би ще разбереш разликата между непланирано и нежелано.
Да съжаляваш всички, които искат да мислят е много великодушно.
Явно, така е трябвало да стане. Да чуеш друго мнение в живота, за да откриеш пътя на великодушието си. Това е твоят път, неведома сила те е повела по него, за да научиш уроците в живота.

Виж целия пост

# 336 2 ян. 2022, 15:15 ч.

Ще отговоря директно на първия въпрос в темата, че виждам дискусията е отишла в друга посока.
Имам син на 1г7м.
В момента не мога да си представя второ дете, защото едвам се справям и с това, при условие, че на 90% го гледам аз. Мъжът ми много помага, но и често се налага да работи нощни смени, а през деня да спи и най-тежките моменти си остават за мен.
Сега чакам да приемат малкия в ясла и ще видим как ще се наредят нещата тогава.
Като цяло смятам, че ако до 1-2 години не се наглася за второ, то ще си останем само с едно.
Освен това, тази година ставам на 35, а психологическата ми граница за раждане е 37-38г., та и там няма много време.
Ще ми е тъжно ако останем само с едно дете, защото ми се иска малкият да има братче/сестриче, но в момента идеята за втори бебешки период ме плаши.

Виж целия пост

M

miss_chichi

Редовен потребител

# 337 2 ян. 2022, 16:33 ч.

Някои мнения са много крайни - ако не обикне детето си от първия тест за бременност или от първото гушване значи никога няма да го заобича. Това не е така, има достатъчно време да се нагоди към бебето дори и след раждането, срок няма. Няма и на кого да се ядосва и обвинява, тя сама е взела решение да го остави и до го роди. Голямото дете може да и помага, бащата също, щом е искал второ. Ако пък има и баби пенсионерки с желание, защо не и те. Само след 1-2 години може вече да крои същите планове, които е правила преди бременността. Едва ли ще прекара следващите 18-20 години, че и повече години в съжаления задето е родила. Никой не знае как ще се стече живота, пропусната възможност днес, може да е за сметка на друга утре.

Преди да родя страдах много, че живота ми се променя. След раждането също ми беше трудно да свикна, недоспиването и умората ми се отразяваха доста зле в първите месеци. Дълго време си се грижех по задължение за бебо. Но ето времето мина, този месец бебо вече ще е на една годинка, нещата почват да се нареждат постепенно.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 338 2 ян. 2022, 16:50 ч.

Дано при всички да се наредят нещата.
Това първо и единствено дете ли ви е?

Виж целия пост

M

miss_chichi

Редовен потребител

# 339 2 ян. 2022, 17:41 ч.

Цитат на: FB590525BGM в нд, 02 яну 2022, 16:50

Дано при всички да се наредят нещата.
Това първо и единствено дете ли ви е?

Да, за сега. Не знам дали за в бъдеще ще се навия на второ. Само да допълня, че е искано и желано, но въпреки това страха от промяната беше голям при мен.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 340 2 ян. 2022, 17:47 ч.

Твоето е много сладурско.
Съвсем нормално нещо за жена - притесненията, огромната промяна, всичко ново.
Чудесно е, но не при всички жени и при второ дете не става въпрос за тези неща, а за истинско нежелание за още едно дете.
Тя и затова темета се казва така.

Виж целия пост

АлисаВСтранатаНаЧудесата

# 341 2 ян. 2022, 18:03 ч.

И мен ме беше страх от промяната и се притеснявах какъв ще е животът след появата на детето, което си беше съвсем желано и планирано. Такова леко безпокойство си е съвсем нормално според мен и всеки си задава въпроси, това си е част от голямата промяна. Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

А

Анонимен

# 342 2 ян. 2022, 18:23 ч.

Цитат на: Stoiyana в нд, 02 яну 2022, 14:39

Цитат на: FB590525BGM в нд, 02 яну 2022, 14:09

Скрит текст:

Този начин на мислене е утеха.
Но да се утешиш по този начин за следващите 18 години ми се струва малко прекалено.
Но пък от друга страна - три месеца за вземане на неприятно решение срещу осмемнадесет години задължителна грижа?
Всяко нещо си има цена, включително и бездействието.

Специално те цитирам да си запазя тази твоя невероятна глупост. Нямаш деца, не са 18 г, много са и не са мъка , радост са, съжалявам те…

Както се казва, като дойдат децата и разбираш много неща. Затова и често жените без деца нямат особена представа за майчинството.

Цитат на: АлисаВСтранатаНаЧудесата в нд, 02 яну 2022, 18:03

И мен ме беше страх от промяната и се притеснявах какъв ще е животът след появата на детето, което си беше съвсем желано и планирано. Такова леко безпокойство си е съвсем нормално според мен и всеки си задава въпроси, това си е част от голямата промяна. Simple Smile

Simple Smile

Промяната от 0 към 1 дете е най-голямата промяна в живота и е нормално да има страх от предстоящото събитие. Моята първа бременност е чакана почти 1 година, но страховете как ще се промени животът ми и дали ще се справя, си ги имаше. Но, пък, сега съм щастлива мама на две деца. Животът лека полека си влиза в ритъм, ежедневието се подрежда, така че нищо страшно няма. Но когато все още не знаеш какво те очаква и нямаш опит, си ги има страховете.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 343 2 ян. 2022, 18:59 ч.

Страховете са по- големи когато знаеш колко много се изисква от теб за много години напред.
Иначе може и романтична представа да имаш и да идеализираш имането на още едно дете,

Виж целия пост

Черна станция

Пристрастен

# 344 2 ян. 2022, 19:23 ч.

Всъщност най-големия страх е дали ще е здраво и нормално. После вече отглеждането не е страх, а само безпокойство.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Адаптирано мляко след отбиване на кърмаче

1 473
5

Хранене с млека за кърмачета, захранване

Как да свикна с габаритите?

2 689
13

Автомобили

Кога спряхте да давате АМ

1 715
14

Хранене с млека за кърмачета, захранване

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.