Защо останахте с едно дете?

  • 50 401
  • 984
# 420
Ако училището е квартално, в 3 клас може спокойно да се прибира само. Също да ходи на езикова школа и на спорт в квартала в светлата част на деня. А каква е според вас приемливата възраст за самостоятелно придвижване?

Да не говорим, че ако е на занималня, то откарва повече от цял работен ден в училището и занималнята.
Виж целия пост
# 421
Ако училището е квартално, в 3 клас може спокойно да се прибира само. Също да ходи на езикова школа и на спорт в квартала в светлата част на деня. А каква е според вас приемливата възраст за самостоятелно придвижване?
Минимум 12, а за стоене само над час и 13. По закон уж е така.
Виж целия пост
# 422
Андариел, милиони жени работят и гледат деца едновременно. Ако беше правило това, което казваш за работодателя, нямаше да има една жена на работа.

Конти, децата са различни. Сигурна съм, че без значение от възрастта на децата, с които работиш, подхождаш различно според развитието/поведението им. Едно дете на 3-4 ще го оставиш само в другата стая без да го мислиш, докато вършиш нещо, а друго на 10 трябва очите ти да са все в него.

При нас такъв закон между другото няма, родителят сам преценява кога детето му е достатъчно зряло да остане само. В България не съм сигурна, никога не съм чувала за такива закони.
Виж целия пост
# 423
Да, и винаги по някакъв начин работодателят реагира. Хич не му е все едно, нито е особено толерантен. Много жени са в постоянно напрежение, а това е сериозен стрес. На работодателя пари му цъкат в главата, когато някой от работниците отсъства.

Оставяш го самО да ходи тук-там според това колко си готов да рискуваш.
Виж целия пост
# 424
Анди, не съм казала, че не е стресиращо или че е лесно, а че е възможно. При нас например майчинството е три месеца (ако не се лъжа). Често смените на родителите се разминават, за да може единия да гледа детето, докато другият работи. Никой не приема по презумция, че отглеждането на детето се пада на майката.

Моето дете е родено в Бг. Започнах нощни смени, през нощта беше с баща си, през деня с мен. Не, не беше въобще лесно и не казвам, че това е правилния начин, а че когато една жена иска да работи - намира такъв.
Виж целия пост
# 425
Редуваш се с бащата, вземаш детегледачка, отработваш по друго време, сменяш работата и др.
Да бе да, то така се сменя работа в Бг. А заплатите пък ти дават поле не за една,  а за 20 детегледачки.
Мечти.
Виж целия пост
# 426
Аерин, на работа е друго, аз пиша само за собственото ни дете. В друга стая е стояла сама, но вкъщи сама не е. До 12 годишна.
Когато баща й работеше и пътуваше по много сме си били само двете и беше навсякъде с мен - работа, банка, гинеколог, зъболекар, адвокат, пътуване.

Така го разбирам родителстването и знам, че повече енергия, мерак и сили нямам за повече.
Виж целия пост
# 427
Ти си си намерила своя вариант - хем да работиш, хем да си гледаш детето едновременно, което е много хубаво.
Иначе и аз съм с едно и моите причини са подобни, а и ми харесва да съм в клуба “и аз съм човек”.
Не те виня теб за това как разбираш правилната възраст за твоето дете да остане само вкъщи, казвам че лично аз смятам, че законът малко се е изсилил като е сложил такава възраст.
В предишния ми щат имаше мисля такъв закон, но не познавам родители, които много се впечатляваха, а някои дори и не можеха да си го позволят.
Виж целия пост
# 428
Май всички спят вече Wink

Да, така е, благодаря.
Затова останах в тази си професия толкова дълго и имах възможността да си отгледаме детето както го чувствам и разбирам.

В Англия и тук препоръчителната възраст е 12.
Много хора не могат да спазват тези разпоредби, като е уж по преценка на родителя тук, но ако нещо се случи с детето оставено само си подсъдим. Отделно твоята лична вина.

Именно имамето на едно дете ме поставя повече време в графата “И аз съм човек”, защото когато е на извънкласно занимание или лагер имаме времето за нас, което няма да е така ако има и друго дете/ деца.

Общо взето  модела с едно дете е успешен за мен именно с оглед имането на време и за себе си/ двойката, баланса в логистиката  плюс по- лекото ежедневие. Защо да е по- трудно когато може да е лесно, нали?!
Виж целия пост
# 429
Не бих пуснала децата си да ходят сами където и да било преди 12-13 годишна възраст. Днешните времена нямат нищо общо с едновремешните, когато не е имало проблем да пуснеш и съвсем малки деца сами из квартала. Светът е опасен, всякакви хора има, всякакви неща се случват. Вече за самостоятелно оставане вкъщи, ако детето е отговорно, мисля че може и доста по-рано да се случи.
Виж целия пост
# 430
Останах, и поне засега е окончателно, с едно дете, защото преди нея имах една загуба, а сега със съпруга ми имаме сериозна пропаст в отношенията. Не мога и да разчитам на него сериозно, което за мен е основателна причина да не го причинявам не само на себе си, но и на евентуално второ дете... Жалко, но това е положението. Трябва да се погрижа адекватно поне за дъщеря си, тя да е добре, другото - здраве да е.
Виж целия пост
# 431
Защо да е по- трудно когато може да е лесно, нали?!
Ако това е целта в живота, да. Не винаги най-лесно е най-доброто обаче. Simple Smile
Виж целия пост
# 432
С първото дете имаше куп обстоятелства, които прочетох в предни постове като извинение за оставане само с едно дете - тежко раждане с последващи проблеми, никаква помощ от роднини, силно ангажиран служебно баща с дълги далечни командировки, финансова нестабилност, чужда държава, трудно за отглеждане дете. Въпреки това се радвам, че не се спряхме и продължихме по план с децата - 3 породени. Никога не съм мислила, че ще ни е лесно с отглеждането им, но знаехме, че плюсовете да са трима са безценни и не могат да се заменят заради няколко години спокойствие само с едно.
Не, годините в които бях stay-at-home mom не ме направиха затъпяла, асоциална, злобна или нереализирана. Нито ме е лишило от време за мен - въпрос на организация. Тези години дадоха спокойствие и стабилност на семейството и лична удовлетвореност за мен като майка, че правя най-доброто за децата си. И преди съм писала, че за нас семейството е като отбор, всеки дава най-доброто от себе си, така, щото отборът да е добре. Въпреки, че си бях в къщи, работехме целенасочено децата да са самостоятелни, активни, адаптивни и много социални от съвсем малки. Такива и станаха, берем плодовете на това сега, когато са тийнейджъри. А работата сама ме намери, още преди да реша, че искам пак да работя. Връщането ми в работен режим стана постепенно и плавно, без сътресения.
С едно съм съгласна - при решение за повече деца изборът на баща е ключов.
Виж целия пост
# 433
Защо да е по- трудно когато може да е лесно, нали?!
Ако това е целта в живота, да. Не винаги най-лесно е най-доброто обаче. Simple Smile
В живота ми повечето неща са следствие на борба и трудности, и което мога да планирам и осъществя да e лесно, го правя.
Виж целия пост
# 434
Аз наивно си мислех, че целта на живота ни е да ни е хубаво.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия