Защо останахте с едно дете?

  • 50 378
  • 984
# 570
Защото в родовете на обикновените хора важи същото правило като при аристократичните и кралските - това е не само личен въпрос, а преди всичко родов и държавнически - трябва да има наследник, поне един, за да се осигури от всяко клонче нова издънка в родословното дърво. Естествено е родителите да се вълнуват и да искат внуци, това е инстикт и здрав разум едновременно. Ако някое от децата не се възпроизведе, т.е. няма внуци, това прекъсва родовата линия, а тя ще залинее, ако всеки от младото поколение реши, че не иска да има деца и това е някакъв личен въпрос. Личен е наполовина. Другата половина е родов.
Виж целия пост
# 571
Не е точно така, много зависи от семейството. Защото например, ако семейството на ММ постоянно пита за внуци и какъвто и отговор да дадеш все не е достатъчен, моето семейство никога не е питало. Един ден попитах моите родители не се ли интересуват дали ще имам деца и те ми казаха така, че това си е наша работа, твърде личен въпрос, за който ние трябва сами да си решим. Ако решим да споделим нещо са насреща. Тях ги интересува дали съм щастлива, дали се разбирам с ММ.
Не смятам, че това е родов въпрос, нито обществен. Въпросът е за семейството, те ще си гледат детето, никой друг. Трябва да има някаква граница, която не трябва да се преминава.
Виж целия пост
# 572
Не разбрах каква е връзката с двойките, при които единия иска дете по принцип, а другия - не. Темата беше свързана с това, че двамата са на едно мнение и сами си преценяват колко деца да имат.
Виж целия пост
# 573
Темата е за вече имащи 1 едно дете.
Виж целия пост
# 574
Не ще, не ще, па току природи някое още.
Темата е свързана с много други теми и подтеми Simple Smile
Виж целия пост
# 575
Абсолютно съгласна, семейство да не иска деца има, ама не знам дали има родители на такова семейство, които да не искат внуци. И е съвсем нормално евентуалните баба и дядо да питат. Да натискат и натякват не, ама не могат и да са незаинтересовани. Още повече, че имат опит и знаят как се чувства човек на по-зряла възраст. И идва и въпросът с гените и наследството, разбира се. Ние например имаме някакви необичани братовчеди, ми хич няма да ми е кеф моето наследство да отиде при техните деца. Кой както ще да го приема, но си е човещинка.
Виж целия пост
# 576
Джейн, тях също ги интересува той да е щастлив. Като цяло родителите на жените са по-толерантни, но родителите на мъжете повече държат да има внуци, при това бързо. Искам да ти кажа, че тези приказки за "важното е ние какво ще решим" са лъжовни и често има неприятни изненади, когато мъжът както е бил на "ние в момента не искаме деца", а после се оказва друго, защото той също трябва да направи избор в един момент - дали да държи на своето, т.е. на твоето или вашето, и да е в напрегнати отношения с родителите си, или да се заформи идеята, че все пак, не е толкова лошо да има дете, ето всички имат и се оправят, животът си тече, а децата си растат. Не зная дали разбираш какво казвам. Ако става въпрос за моя приятелка, не бих заложила на това как той не иска деца и двамата не искат, а бих я посъветвала да мисли за себе си, защото за него има кой да мисли - родителите му.
Виж целия пост
# 577
Андариел, аз и ММ искаме много да си имаме дете, но имаме репродуктивни проблеми и се борим с тях. Само моите родители знаят за тези проблеми, защото родителите на ММ ще започнат да ме пращат при баячки и знахарки и още повече ще ми бъркат в раната. Та въпросния разговор, който проведох с моите родители се състоя преди да разберат за проблемите ми.
Не смятам, че родителите на жената са по-толерантни, всичко това е до манталитет и възпитание. Относно това, най-нормалното е мъжа да защити семейство си и сложи граници като заяви решението си. Защо да е в напрегнати отношения с родителите си, заради това, че е решил да няма деца? И ако си променя решенията, заради родителите си или да не е в напрежение с тях, какъв е този мъж? Ако ги променя да е заради себе си и да ги обсъди с жена си, не с майка си. Защото това засяга жена му и него. Нито майка му ще износи детето, нито ще го изгледа.
Иначе не говоря за себе си, говоря като цяло, че трябва да се уважава мнението и личното пространство на другия. Не смятам за редно някой да се меси до такава степен, пък било то и родител. Едно е родителите да поговорят за плановете на семейството и да ги изслушат и да приемат решението им, друго е постоянно вмешателство и натякване.
Като цяло започнах да пиша, че има всякакви семейства, и познавам такива, които са щастливи без деца. Просто не понасям общественото натискане и стереотипи. Нека всеки живее както е щастлив.
Виж целия пост
# 578
Извинявам се, не съм разбрала от написаното.
Виж целия пост
# 579
Аз не бях сигурна дали искам или не искам дете. Представях си и двата развоя на живота ми - с дете и без и бях готова да приема и двата варианта. Мъжа ми, обаче винаги е искал дете/деца като сме говорили по темата. Той ме убеди да имаме дете, не майка ми, не майка му, не съседката с три деца, не бабата на площадката, а мъжа ми, с разговори, доводи. Ето, не сме били на едно мнение и сме говорили и сме стигнали до едно мнение в процеса на връзката и развитието на отношенията ни. Разбира се, сега като имам дете, не си представям живота без, ама това само потвърждава неговата теза и съм благодарна, че е положил усилия да ме убеди, а не ме е зарязал да си търси жена, която изначално иска дете. Това, че единия не иска в някакъв момент, не означава, че след време няма да поиска ако срещне правилния човек, който да го убеди. То затова хората си говорят и обсъждат и променят. Сигурно ако реши, че иска второ, пак ще успее да ме убеди, ама за сега не е поискал на сериозно, колебае се и той и само си го обсъждаме хипотетично. Ако в двойката не са на едно мнение за броя/наличието на деца, значи трябва комуникация и някакво общо решение, което да удовлетвори и двамата.
Виж целия пост
# 580
Попаднах на много хубав български филм по въпросите за (не)бъркането на родителите и какво държи една двойка без деца заедно. Струва ли си колко да решиш да не плашаш така наречения данък обществено мнение.
Виж целия пост
# 581
Кой е филма, Дренка?
Виж целия пост
# 582
От приятелските ни семейства с възрастов диапазон 45+, останаха с едно дете предимно тези, които по здравословни причини не успяха да имат второ и само около 1% които наистина са искали едно.
Може би тогавашния семеен модел на 2 деца е казал тежестта си, но факт е, че знам само за един-два случая, които са могли да имат второ, но не са искали.
Виж целия пост
# 583
Не е като да не искам второ, но не и от съпруга, с който съм. След като той не проявява уважение към мен, няма как да очаква от мен да имаме 2ро дете. Това е.
Виж целия пост
# 584
Определено ако някога бих за искала второ дете ще е именно от мъжа ми, защото е страхотен баща.
Но понеже аз самата не  искам повече от едно дете то мъжа няма значение. Абсурд е да раждам на друг мъж дете, защото не искам повече от едно дете от никой мъж 😜
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия