Защо останахте с едно дете?

  • 50 376
  • 984
# 765
Аз не мисля, че е сигурно, че няма да е само в живота детето, ако има брат или сестра. Около себе си имам безброй примери за братя и сестри, които не се поглеждат или още по-зле - скандали за подялба на имоти, чудеса и грозотия и все единият ламти и прави сечено на другия - най-често същият, който не си и мърда пръста за родителите, но е с най-големите претенции.
Детето според мен повече няма да е само, ако си намери спътник в живота и създаде здраво семейство. По-голяма опора от това няма за мен. Heart Но всеки разбира нещата различно. Hug
Виж целия пост
# 766
Аз не знам как ти гледаш, но ето че и ти се колебаеш, пък казваш, че искаш. Начи тук работата е искаш или не искаш. Щото като се почне с размислите - човек лесно се отказва.
Виж целия пост
# 767
Спътник в живота си намерих чак на 28,на 18 бях когато почина майка ми,баща ми отдавна се беше отказал от нас със сестра ми.Не ми беше опора голяма,но знаех че я има и ако се наложи ще ми помогне.За добро или лошо сама се спрявах както можех.Мъжът ми губи родителите си на 12г.,с брат му на 8 тогава и до сега имат силна връзка и си помагат за всичко,опора и подкрепа са си винаги.Баба им ги отглежда както може жената,но и двамата си нямат никого докато не се женят.Мъжът ми беше на 33г. като се запознахме,преди това и образованието и всичко сам си е постигнал и дори помагал на брат си.Така че половинките не се знае кога ще си намерят,никой не може да предвиди какво ще се случи утре с него,и да искам да са двама за да си помагат,когато ни няма.Имоти няма да делят,защото нямаме нищо така или иначе освен къщата,която ще е на името на двамата.Много се отплеснах нещо,просто исках да обесня защо за мен беше важно да не е само детето,има си леля и чичо които винаги ще го отгледат ако стане нещо с нас,но все пак друго си е да имаш брат/сестра които да са до теб.
Виж целия пост
# 768
Ani888, моите вече са на 3 и 5 години, и определено се усеща голямо облекчение. Вече не изпитвам кой знае какви големи затруднения. Гледам техни бебешки снимки и се чудя кога са били толкова малки. Доста бързо ми е минало времето с тях, особено с второто, и някои неща съм ги забравила, макар и малкия да е само на 3. Така че всичко минава и заминава, трудностите се забравят, остават само хубавите спомени.
Виж целия пост
# 769
Също ми е жал, че ако остана с едно, ще бъде сам самичко, когато нас ни няма....

Няма гаранция, че едно дете ще бъде сам само на света, нито, че такова с брат\сестра, няма да бъде Simple Smile
Виж целия пост
# 770
И аз така смятам, че точно този довод за две деца ми е нелогичен. Това че някой има брат/сестра не дава гаранция, че няма да си сам. При големи зрели хора, братът/сестрата най-вероятно ще имат собствен живот и отделно сем-во. Нерядко и се устройват в различни градове. Ако говорим за помощ от близък, да, но как няма да си сам - ако нямаш ти собственото си сем-во, дом, какво ще ти помогне че имаш примерно в друг град брат (сестра). Да няма да се пренесеш у тях щото си сам? Всеки си изгражда личния живот. Нерядко и интересите и средите на двете деца дори докато растат, са различни. Така че, не са сами, докато са малки. Което пак си е плюс в много случаи, де.
Но и много често някой приятел ти е по-близък и разчиташ повече на него, отколкото на кръвния роднина. Познавам много такива хора.
Виж целия пост
# 771
В последните две години стана така, че останах сама с децата. Понякога се чуваме и се виждам с брат ми, но де факто не мога да разчитам на него. Миналата пролет купихме заедно един стелаж. Няколко пъти съм го молила са занесе уреди на поправка, да ми помогне при покупка на компютър, да дойде у нас да ми донесе нещо, да закара дъщеря ми някъде... Все тая.
Виж целия пост
# 772
Много е може би извън темата, но аз имам сестра, на която мога да разчитам 100% за всичко. Тя на мен съответно също. Нямаме живи родители, само една баба ни е останала, но знаейки, че я има сестра ми, по-друго си е. Не живеем дори на един континент, но това няма особено значение за нас.
Виж целия пост
# 773
И ние със сестра ми сме на различни континенти, но в критични моменти е първата, на която споделям. Много сме близки. Говорили сме, че ако нещо се случи с нас, тя поема децата. Същото и ако нещо с тях се случи - детето идва при мен. Да не дава Господ.
Виж целия пост
# 774
Точно затова говорех,явно не всички ме разбраха.Въпреки че мъжа ми като са останали сираци,нито вуйчо му,нито чичо му са искали да ги отгледат,но пак са помагали с каквото могат на баба им.Моята сестра също не би помогнала за дребни битови неща,но ако е нещо важно никога не би ми отказала,нищо че е на 3 хиляди километра почти.Аз също съм се отзовавала при всякаква нужда,просто сме си такива и двете.
Виж целия пост
# 775
И аз се канех това да напиша.
Имам близки приятели, любящ съпруг, родители, свекъри, кумове, ако в някой съм 100% сугирна в този живот, че ще е там при нужда това е сестра ми.
И ние не сме на една ръка разстояние, не се виждаме често.
Както и при Mößbauer-Effekt, знаем че ако стане нещо (не дай си Боже), ще гледа децата ми като свои и аз нейните Heart
Аз първия си мъж се разведох в крайна сметка. С приятелки се разделихме през годините.
Чувството, че има някой и при нужда е там, ама на 100%, с пари, дом, грижи - незаменимо.

Трудностите покрай болни родители са за двете ни, не е ниак малко това. Зашото е трудно, тежко и никой не може да те разбере така добре както друго дете на съшите родители, никой друг не може да те отмени, това си е грижа на децата. Никога не съм сама, водене, вземане, болници, финансово, да си пострадаме заедно, да се оплачем от родителите, кой би могъл да ме разбере по-добре.
Виж целия пост
# 776
Това ли са валидните доводи защо останахте с едно дете? С тези изказвания реално помагате ли на хората взели това решение или искате просто да ги жегнете с това, че децата им нямат братя и сестри и няма да имат близък, който да им гледа децата?

Понякога чета темите и отговорите и се чудя хората осъзнават ли какво правят или просто искат да наранят другия постоянно?
Виж целия пост
# 777
Това ли са валидните доводи защо останахте с едно дете? С тези изказвания реално помагате ли на хората взели това решение или искате просто да ги жегнете с това, че децата им нямат братя и сестри и няма да имат близък, който да им гледа децата?

Понякога чета темите и отговорите и се чудя хората осъзнават ли какво правят или просто искат да наранят другия постоянно?
По какъв начин те наранява чуждия избор за броя деца в семейството, различен от твоя, както и доводите за този избор?
Ти нали си направила твоя избор и си напълно доволна от него?
Виж целия пост
# 778
Това ли са валидните доводи защо останахте с едно дете? С тези изказвания реално помагате ли на хората взели това решение или искате просто да ги жегнете с това, че децата им нямат братя и сестри и няма да имат близък, който да им гледа децата?

Понякога чета темите и отговорите и се чудя хората осъзнават ли какво правят или просто искат да наранят другия постоянно?
По какъв начин те наранява чуждия избор за броя деца в семейството, различен от твоя, както и доводите за този избор?
Ти нали си направила твоя избор и си напълно доволна от него?
Помисли над отговора си и в каква тема се коментира споделеното.
Виж целия пост
# 779
Ох, ужас, драма. Това е животът. Кой с едно, кой с две, кой с без... Избори всякакви.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия