И при мен се получи такова нещо - детето е на 3, миналата година края спонтанен аборт - излезе тромбофилия и други проблеми. И сега някак не съм сигурна - страх ме е от втори аборт, тъй като много зле приех миналия. Освен това детето порасна, започнах да имам повече свобода и не знам дали ми се иска пак да се закотвя с малко бебе. Общо взето положението ни е "исках, ама нямах желание". Но имаме и време.
И аз не бих рискувала без терапия, защото абортът наистина е нещо ужасно, но от друга страна тези ежедневни инжекции също няма да са приятни.
Относно свободата -да, вярно е, че сега сме с повече време за нас, но бях готова психически да мина отново през бебешкия период и много се разочаровах като се наложи аборт. При мен проблемът е с тези инжекции. Как се свиква с това?!
Или искаш, или не искаш...
Щом има нужда, страхът няма да помогне.
В твоя конкретно случай, така както си го описала, не виждам защо е нужно да си го причиняваш този дискомфорт????
