Здравейте!
Моля да споделите лични впечатления, ако имате такива, от д-р Гроздева, детски гастроентеролог в Токуда!
Виж целия пост
Моля да споделите лични впечатления, ако имате такива, от д-р Гроздева, детски гастроентеролог в Токуда!
Мнения за д-р Гроздева от Токуда
- Публикувана: 27 ян. 2021, 14:58 ч.
- Последно мнение: 23 фев. 2023, 15:36 ч.
27 ян. 2021, 14:58 ч.
# 2
11 фев. 2022, 11:21 ч.
Попаднахме случайно при нея. Не по наш избор.
Останах с впечатление, че се напъна, само за да оправдае парите за прегледа и да не ми ги връща болницата.
Толкова сопнат, груб, сърдит, злобен и смятащ се за нещо много над простосмъртните лекар, за почти 10г в Токуда не бях срещала. Едно време там ги учеха поне на възпитание.
- не отговаря на въпросите и притесненията на пациента (родителя) относно терапията. Кой е той, че да Й задава въпроси!
- държи се с родителите, като чели са й длъжни за прегледа, който ТЯ трябва да проведе и състоянието на пациента, което ТЯ трябва да проследи. Един вид: "ако ви пука за детето ви, оправяйте си се сами и ме гонете и молете вие"
- работи с деца и се ядосва на децата, че плачат. И като казвам, "ядосва" имам предвид наистина гневене. Ако не присъства родител в кабинета, бих се притеснила за детето.
- пренася озлоблението си от прегледа, дори когато детето не е в кабинета, за да "й вдига нервите с плач", в случая - причинен от явен и траен физически дискомфорт.
- предписаната терапия е непълна и незадоволителна, колкото да се отбие номера, но не и да се намери истинско облекчение за пациента, който в случая е ДЕТЕ. Да не говорим, че оставена само по оскъдните й предписания, терапията би нанесла повече вреди предвид състоянието.
- допускам, че горното е свързано с некомпетентността й по съответната специфика на заболяването, но, както писах, надделя желанието да се напъне, вместо да си признае, че не може.
- при все тази грандомания обаче, инстинктът за самосъхранение (избягване на отговорност) беше над всичко и след като всичко приключи, си изми ръцете, все така сопнато и грубо, че не сме изобщо за тази болница и трябва да ни се изясни как да се ходи по правилните болници.
Изрично уточнявам, че цялото това поведението спрямо нас не беше провокирано по никакъв начин от нас, освен от рева на детето, на което се наложи дълго да понася силни болки.
Самата продължителност на експозицията на болка се отразява във времето тежко на възрастен, камоли на дете.
Това не е човек, който може да работи с деца. Категорично.
За възрастен, който има някакви съпротивителни механизми, може би става.
Виж целия пост
Останах с впечатление, че се напъна, само за да оправдае парите за прегледа и да не ми ги връща болницата.
Толкова сопнат, груб, сърдит, злобен и смятащ се за нещо много над простосмъртните лекар, за почти 10г в Токуда не бях срещала. Едно време там ги учеха поне на възпитание.
- не отговаря на въпросите и притесненията на пациента (родителя) относно терапията. Кой е той, че да Й задава въпроси!
- държи се с родителите, като чели са й длъжни за прегледа, който ТЯ трябва да проведе и състоянието на пациента, което ТЯ трябва да проследи. Един вид: "ако ви пука за детето ви, оправяйте си се сами и ме гонете и молете вие"
- работи с деца и се ядосва на децата, че плачат. И като казвам, "ядосва" имам предвид наистина гневене. Ако не присъства родител в кабинета, бих се притеснила за детето.
- пренася озлоблението си от прегледа, дори когато детето не е в кабинета, за да "й вдига нервите с плач", в случая - причинен от явен и траен физически дискомфорт.
- предписаната терапия е непълна и незадоволителна, колкото да се отбие номера, но не и да се намери истинско облекчение за пациента, който в случая е ДЕТЕ. Да не говорим, че оставена само по оскъдните й предписания, терапията би нанесла повече вреди предвид състоянието.
- допускам, че горното е свързано с некомпетентността й по съответната специфика на заболяването, но, както писах, надделя желанието да се напъне, вместо да си признае, че не може.
- при все тази грандомания обаче, инстинктът за самосъхранение (избягване на отговорност) беше над всичко и след като всичко приключи, си изми ръцете, все така сопнато и грубо, че не сме изобщо за тази болница и трябва да ни се изясни как да се ходи по правилните болници.
Изрично уточнявам, че цялото това поведението спрямо нас не беше провокирано по никакъв начин от нас, освен от рева на детето, на което се наложи дълго да понася силни болки.
Самата продължителност на експозицията на болка се отразява във времето тежко на възрастен, камоли на дете.
Това не е човек, който може да работи с деца. Категорично.
За възрастен, който има някакви съпротивителни механизми, може би става.
# 3
11 фев. 2022, 11:47 ч.
По-добре не мога и да го опиша! Точно същите пресни впечатления имаме и ние с мъжа ми, идеше ми да я хвана за косата след прегледа. Някои хора просто не бива да практикуват лекарската професия, още по-малко , когато става въпрос за деца, в нашия случай водихме двумесечното си бебче!
Ние бяхме с платен преглед и се държа надменно, нагло и високомерно, не си представям, ако бяхме с направление, а и ние уж отидохме, защото е в Токуда и се предполага, че освен специалист е и добър човек! Не си губете времето и нервите, компетенцията няма и да я коментирам!
Виж целия пост
Попаднахме случайно при нея. Не по наш избор.
Останах с впечатление, че се напъна, само за да оправдае парите за прегледа и да не ми ги връща болницата.
Толкова сопнат, груб, сърдит, злобен и смятащ се за нещо много над простосмъртните лекар, за почти 10г в Токуда не бях срещала. Едно време там ги учеха поне на възпитание.
- не отговаря на въпросите и притесненията на пациента (родителя) относно терапията. Кой е той, че да Й задава въпроси!
- държи се с родителите, като чели са й длъжни за прегледа, който ТЯ трябва да проведе и състоянието на пациента, което ТЯ трябва да проследи. Един вид: "ако ви пука за детето ви, оправяйте си се сами и ме гонете и молете вие"
- работи с деца и се ядосва на децата, че плачат. И като казвам, "ядосва" имам предвид наистина гневене. Ако не присъства родител в кабинета, бих се притеснила за детето.
- пренася озлоблението си от прегледа, дори когато детето не е в кабинета, за да "й вдига нервите с плач", в случая - причинен от явен и траен физически дискомфорт.
- предписаната терапия е непълна и незадоволителна, колкото да се отбие номера, но не и да се намери истинско облекчение за пациента, който в случая е ДЕТЕ. Да не говорим, че оставена само по оскъдните й предписания, терапията би нанесла повече вреди предвид състоянието.
- допускам, че горното е свързано с некомпетентността й по съответната специфика на заболяването, но, както писах, надделя желанието да се напъне, вместо да си признае, че не може.
- при все тази грандомания обаче, инстинктът за самосъхранение (избягване на отговорност) беше над всичко и след като всичко приключи, си изми ръцете, все така сопнато и грубо, че не сме изобщо за тази болница и трябва да ни се изясни как да се ходи по правилните болници.
Изрично уточнявам, че цялото това поведението спрямо нас не беше провокирано по никакъв начин от нас, освен от рева на детето, на което се наложи дълго да понася силни болки.
Самата продължителност на експозицията на болка се отразява във времето тежко на възрастен, камоли на дете.
Това не е човек, който може да работи с деца. Категорично.
За възрастен, който има някакви съпротивителни механизми, може би става.
Останах с впечатление, че се напъна, само за да оправдае парите за прегледа и да не ми ги връща болницата.
Толкова сопнат, груб, сърдит, злобен и смятащ се за нещо много над простосмъртните лекар, за почти 10г в Токуда не бях срещала. Едно време там ги учеха поне на възпитание.
- не отговаря на въпросите и притесненията на пациента (родителя) относно терапията. Кой е той, че да Й задава въпроси!
- държи се с родителите, като чели са й длъжни за прегледа, който ТЯ трябва да проведе и състоянието на пациента, което ТЯ трябва да проследи. Един вид: "ако ви пука за детето ви, оправяйте си се сами и ме гонете и молете вие"
- работи с деца и се ядосва на децата, че плачат. И като казвам, "ядосва" имам предвид наистина гневене. Ако не присъства родител в кабинета, бих се притеснила за детето.
- пренася озлоблението си от прегледа, дори когато детето не е в кабинета, за да "й вдига нервите с плач", в случая - причинен от явен и траен физически дискомфорт.
- предписаната терапия е непълна и незадоволителна, колкото да се отбие номера, но не и да се намери истинско облекчение за пациента, който в случая е ДЕТЕ. Да не говорим, че оставена само по оскъдните й предписания, терапията би нанесла повече вреди предвид състоянието.
- допускам, че горното е свързано с некомпетентността й по съответната специфика на заболяването, но, както писах, надделя желанието да се напъне, вместо да си признае, че не може.
- при все тази грандомания обаче, инстинктът за самосъхранение (избягване на отговорност) беше над всичко и след като всичко приключи, си изми ръцете, все така сопнато и грубо, че не сме изобщо за тази болница и трябва да ни се изясни как да се ходи по правилните болници.
Изрично уточнявам, че цялото това поведението спрямо нас не беше провокирано по никакъв начин от нас, освен от рева на детето, на което се наложи дълго да понася силни болки.
Самата продължителност на експозицията на болка се отразява във времето тежко на възрастен, камоли на дете.
Това не е човек, който може да работи с деца. Категорично.
За възрастен, който има някакви съпротивителни механизми, може би става.
По-добре не мога и да го опиша! Точно същите пресни впечатления имаме и ние с мъжа ми, идеше ми да я хвана за косата след прегледа. Някои хора просто не бива да практикуват лекарската професия, още по-малко , когато става въпрос за деца, в нашия случай водихме двумесечното си бебче!
Ние бяхме с платен преглед и се държа надменно, нагло и високомерно, не си представям, ако бяхме с направление, а и ние уж отидохме, защото е в Токуда и се предполага, че освен специалист е и добър човек! Не си губете времето и нервите, компетенцията няма и да я коментирам!
# 4
23 фев. 2023, 15:36 ч.
Напълно подкрепям казаното. Жената е безполезна. С нас постъпи по същият начин.
Виж целия пост
Цитат на: AhinoraV [i
[/i]link=topic=1298459.msg44282776#msg44282776 date=1644571284]
Попаднахме случайно при нея. Не по наш избор.
Останах с впечатление, че се напъна, само за да оправдае парите за прегледа и да не ми ги връща болницата.
Толкова сопнат, груб, сърдит, злобен и смятащ се за нещо много над простосмъртните лекар, за почти 10г в Токуда не бях срещала. Едно време там ги учеха поне на възпитание.
- не отговаря на въпросите и притесненията на пациента (родителя) относно терапията. Кой е той, че да Й задава въпроси!
- държи се с родителите, като чели са й длъжни за прегледа, който ТЯ трябва да проведе и състоянието на пациента, което ТЯ трябва да проследи. Един вид: "ако ви пука за детето ви, оправяйте си се сами и ме гонете и молете вие"
- работи с деца и се ядосва на децата, че плачат. И като казвам, "ядосва" имам предвид наистина гневене. Ако не присъства родител в кабинета, бих се притеснила за детето.
- пренася озлоблението си от прегледа, дори когато детето не е в кабинета, за да "й вдига нервите с плач", в случая - причинен от явен и траен физически дискомфорт.
- предписаната терапия е непълна и незадоволителна, колкото да се отбие номера, но не и да се намери истинско облекчение за пациента, който в случая е ДЕТЕ. Да не говорим, че оставена само по оскъдните й предписания, терапията би нанесла повече вреди предвид състоянието.
- допускам, че горното е свързано с некомпетентността й по съответната специфика на заболяването, но, както писах, надделя желанието да се напъне, вместо да си признае, че не може.
- при все тази грандомания обаче, инстинктът за самосъхранение (избягване на отговорност) беше над всичко и след като всичко приключи, си изми ръцете, все така сопнато и грубо, че не сме изобщо за тази болница и трябва да ни се изясни как да се ходи по правилните болници.
Изрично уточнявам, че цялото това поведението спрямо нас не беше провокирано по никакъв начин от нас, освен от рева на детето, на което се наложи дълго да понася силни болки.
Самата продължителност на експозицията на болка се отразява във времето тежко на възрастен, камоли на дете.
Това не е човек, който може да работи с деца. Категорично.
За възрастен, който има някакви съпротивителни механизми, може би става.
Попаднахме случайно при нея. Не по наш избор.
Останах с впечатление, че се напъна, само за да оправдае парите за прегледа и да не ми ги връща болницата.
Толкова сопнат, груб, сърдит, злобен и смятащ се за нещо много над простосмъртните лекар, за почти 10г в Токуда не бях срещала. Едно време там ги учеха поне на възпитание.
- не отговаря на въпросите и притесненията на пациента (родителя) относно терапията. Кой е той, че да Й задава въпроси!
- държи се с родителите, като чели са й длъжни за прегледа, който ТЯ трябва да проведе и състоянието на пациента, което ТЯ трябва да проследи. Един вид: "ако ви пука за детето ви, оправяйте си се сами и ме гонете и молете вие"
- работи с деца и се ядосва на децата, че плачат. И като казвам, "ядосва" имам предвид наистина гневене. Ако не присъства родител в кабинета, бих се притеснила за детето.
- пренася озлоблението си от прегледа, дори когато детето не е в кабинета, за да "й вдига нервите с плач", в случая - причинен от явен и траен физически дискомфорт.
- предписаната терапия е непълна и незадоволителна, колкото да се отбие номера, но не и да се намери истинско облекчение за пациента, който в случая е ДЕТЕ. Да не говорим, че оставена само по оскъдните й предписания, терапията би нанесла повече вреди предвид състоянието.
- допускам, че горното е свързано с некомпетентността й по съответната специфика на заболяването, но, както писах, надделя желанието да се напъне, вместо да си признае, че не може.
- при все тази грандомания обаче, инстинктът за самосъхранение (избягване на отговорност) беше над всичко и след като всичко приключи, си изми ръцете, все така сопнато и грубо, че не сме изобщо за тази болница и трябва да ни се изясни как да се ходи по правилните болници.
Изрично уточнявам, че цялото това поведението спрямо нас не беше провокирано по никакъв начин от нас, освен от рева на детето, на което се наложи дълго да понася силни болки.
Самата продължителност на експозицията на болка се отразява във времето тежко на възрастен, камоли на дете.
Това не е човек, който може да работи с деца. Категорично.
За възрастен, който има някакви съпротивителни механизми, може би става.
Препоръчани теми