"Тонът ти не ми харесва"

Явно имаш различни разбирания за това какво е "грубо" и какво не е, но винаги може да опиташ да се впишеш в обстановката на твоето работно място. И това може да е различно от твоите лични разбирания. Ако искаш де. Може и просто да се фръцнеш и да му заявиш в лицето на шефа че това са ти твоите разбирания и ако ще да му харесва, ти си говориш искрено и от сърце.

Само двамата ли ще го обсъждате това или и някой шеф ще влиза в срещата?

Само двамата. И да, виждам опасността от това.

Допълвам се: Нямам притеснения за това дали шефът ще заеме някаква позиция. Първо защото наистина няма нищо ама нищо фрапантно в мейлите (в които между другото е копиран и шефа ни). Второ защото знаем много добре, че точно колегата е с по-конфликтни отношения. Нямам никакво желание нито да раздухвам ненужно конфликти, нито пък да толерирам такива манипулации.

Може би не е точно това, но ми се караше и по мои разбирания се опитваше да ме унижава, личностно, работата ми, професионализма ми на общи събрания пред колеги. В други случаи пък е хвалил работата ми и професионалното мнение. Малко биполярно.
Както и да е. Това ме ядосваше и изнервяше и се стигна до 1 или 2 разговора, които проведохме на саме, че не мога да приема да бъда унижавана и да ми се крещи само на база например на значителната възрастова разлика /да на възраст е да ми бъде родител/, че аз се старая да се държа професионално и да предоставям максимум информация, която знам, когато ме питат и т.н. Издразни се много на така проведения разговор, за пореден път каза, че е прав да ми прави забележки, че не умея да давам кратки точни и ясни отговори на въпросите и т.н. и т.н. и завърши с "аз теб ще те пречупя".
Е сигурно ме е пречупил:
1. Отказах се от заеманата позиция на ръководител на звено. В по-късен етап пожелах, ако не е одобрявам "моя начин" да се избере друг ръководител. Не съжалявам за тази си постъпка. Част от тежестта и тези "навиквания" изчезнаха, а останалото не се промени за мен.
2. Избягвам пряк контакт и кореспонденция с него извън крайно наложителната, дори да знам и да имам мнение по даден въпрос и да мога да направя нещо си мълча, ако не ме потърсят и отговарям с минимума на въпросите или поне се старая да е така.
Може и да съм предала себе си, но нямах нервите да продължа да се боря, а и с него и с мен се случиха доста по- разтърсващи събития и в работата, а и с мен в личния живот и войната ми се струва безсмислена.

Пф, аз не бих влезнала в подобен разговор. Смятам, че не си длъжна да му даваш никакви обяснения, още повече, че аз разбирам, че става въпрос за писмена кореспонденция. В мейли принципно е много трудно да хванеш тона на отсрещната страна, ако не става въпрос за нещо супер грубо, а вие си имате и някаква история на не много гладки взаимоотношения, на която той базира сегашните си "обвинения" според мен. Моят съвет е да го отсвириш, за такива казуси си има отдел Човешки ресурси, да се обръща към тях аргументирано, ако има доказателства.

Смятам, че не можем да вземем отношения - явно нещата си лични, между вас двамата, че и субективни - въпрос на усещане. Можем да кажем кой крив и кой прав само ако ни дадеш кореспонденцията.

И двамата на еднаква позиция ли сте? Работите съвместно по проект? Работата, за която е изказано мнение, чие задължение - съвместно, негово, Ваше?

Никакви разговори и никакви обяснения, особено без да присъства вишестоящ. Ако не му харесва тона ти имате си шеф, да се оплаква на него. А за изцепката "аз тебе ще те пречупя" е трябвало да се оплачеш ти. И на възраст дядо да ти е и собственик на фирмата да е, подобно отношение е недопустимо. А ти ако така се предаваш пред всеки, кариера няма да направиш.

Авторката и "пречупената" са различни лица все пак
А ако може да се мине без началници - по-добре. Началниците "си умират" да ги занимават с детски разправии и добиват много високо мнение за хората, които ги занимават с такива лични дрязги

Моя грешка, обърках ги с авторката, но съвета ми си остава същия. Има тип хора с които не е добре равнопоставени да влизат в обяснителен режим и го казвам от позицията на човек, който работи с подчинени. Защото накрая контрата остава в невинния. Като не му харесва как му говори, да си подава оплакване, тя проблем как ѝ говори той няма. Спорят по професионални въпроси,  ако на другия му е толкова голяма болка отношението ѝ, мениджъра им не е само да се люлее на хубавия си стол. Ако вече наистина са пресолени мейлите, нещата са други.

Питаш какво правя с такъв колега? Ами нищо, ако не съм нагрубила или обидила, не ми пука дали му харесва тона ми или всъщност това, което пиша го е подразнило,защото е на друга позиция. Има право да му харесва или не харесва нещо и това е негов, а не мой проблем. Хич не виждам какво ще се срещаш, за да се обяснявате. Така всъщност отстъпваш и сама се поставяш в позиция "без вина виновен", да се оправдаваш. Реално му даваш зелена светлина и в бъдеще да те тормози. Кажи му, че ако нещо в работата ти го смущава, си има ръководител, към който да се обърне. Ако нещо не му допадаш на личностно ниво, не ти пука, никой не длъжен да харесва колегите си. Строго професионални отношения, в рамките на премерения тон са ок. Какво му трепериш, очевидно е грубиян и знае, че пред теб му минава номера.

За мен не е проблем какво се казва, а как се казва - и това прави разликата. Може да дадеш професионален коментар, но тонът, маниерът, лексиката издават лично отношение, ако има негативно такова. Честно казано аз избягвам такава атмосфера в моите екипи и винаги правя опит да туширам в зародиш подобно напрежение. Не смятам, че е продуктивно и че води до нещо смислено.

Не разбрах вие на една и съща позиция ли сте? Други колеги стават ли свители на вашите отношения, те с какво впечатление са?

Според мен много зависи и от конкретната ситуация. Едно е всеки да си копае в неговата леха и съседът да има мнение как трябва да копаеш, друго - да се очаква дружно да прекопаете градината, а колегата да прави глупости.
Но наистина има значение и подхода - да критикуваш колега пред шефа невинаги е удачно от гледна точка на доброто сработване. И съвсем на трето и важно място - някой поискал ли е мнението или то се дава, защото напира отвътре.

Да, това е доста важна подробност. Защото ако някой изкача с критика без да работи по даден проект/задача и то на всеослушание е мааааалко....неколегиално, да речем.