Думите за край

Когато я пуснах, нищо не беше приключило, защото се терзаех дали да го направя, по-скоро кога. Е, не го. Вече стана и последното нещо, с което ме разкара и нещата приключиха. Тоест, няма после. Само има да ми минава.

A какво въщност е започвало, за да приключи? Започнало е в главата ти май, сега остава да го приключиш там.

Точно така. Оказа се, че много илюзии съм си създала. Много филми, много нещо. В главата ми такива сценарии съм развила, че не е истина. И с негова помощ, и от глупост и неопитност. Сега ще си сърбам попарата. За друг път да знам. Това никога повече няма да го позволя. Никога.

Не знам, думи много, решения и действия  - никакви. Честно си признавам, че прескачам дългите ти постове. Супер много се напрягам. Надявам се, че в реала, в жива комуникация не си толкова ... не съм сигурна каква дума да използвам, за да звучи меко и като съвет, не като присъда или обида.

Slanchogledeno momiche, досега добре. Чудеше се, сетне си изля мъката, хубаво. Оттук насетне всякакво нищене на темата е мазохизъм и търсене на внимание. Почва да намирисва, като да ти е кеф ролята на жертва. Край значи край - спираш всякакво следване в соц, мрежи и даже ограничаваш контактите с общи приятели за известно време. Някои момичета ти казаха, че имаш изкуствено приповдигнато настроение и това не е ок. Ти залитна и натам, дай си време тихичко да преболедуваш, да си направиш съответните изводи, които да ти помогнат занапред, а не да демонстрираш пред хората, че си се справила щото така се очаква... Зарежи това, "защо аз не го зарязах" -  все тая е, боли независимо кой кого е оставил, ако си вложил чувства. Впрочем, ако твоят човек е бил идиот, мислиш ли, че ще се трогне "да си го получи". Като ти чета последните постове, почвам да се чудя дали е бил чак такова говедо или е бил реалист и си е дал сметка, че не сте на една вълна...

От сърце ти желая бързо измъкване от дупката, но направи нещо, промени начина си на действие за да има резултат.

Абе, и идиот си беше дълго време, и накрая стана реалист, и аз съм била идиотка, пък реалист никога. Възползва се от това, че съм слаба, аз пък го оставих да си ме върти. Смесени са нещата. И не са кой знае колко сложни. Даже са прости. Имало да уча. Глава да чупя.

Да. Това явно няма значение кой кого зарязва, пък и той наистина не се трогваше.

Не мисля, че ми харесва ролята на жертва, просто днес съм по-емоционална, защото имаше повод. Иначе даже не бях плакала от бая време.

Нямаме общи познати. Живеем в различни градове на 150 км. разстояние и няма начин да се засечем никога. Не следя вече. Това беше. Контакт нулев със сигурност от тук нататък.

Ами ще послушам смирено да го изстрадам и да взема поуки и толкоз. Няма да се правя на силна. Просто ми стана мъчно и исках да си го излея някъде. За пръв път ми е и ми се струва все едно живота свършва. Сигурно след месеци ще си се смея на акъла.

П. П. Благодаря за куража, ще ми мине.

Ето в това е грешката ти - начина, по който виждаш края. Би трябвало да осъзнаеш, че това е освобождаване от излишна тежест, а не края на живота ти.
Това, което ти се е случило с този мъж не е за да загубиш нещо, а за да спечелиш. Отношенията ви са били шанс за теб да се опознаеш по-добре, да откриеш грешките си в собственото си мислене, поведение и отношение към другите, за да можеш да се промениш и да започнеш да градиш живота си върху правилна основа.
Вратата към миналото трябва да се затваря навреме, за да може да се отвори вратата към бъдещето. Докато избираш да останеш в негативни емоции и мисли кой победил и кой изгубил, докато все още подхранваш в себе си гняв, че не си успяла да го притежаваш - спираш шанса си за друга, успешна връзка.

Това е като изпадна в самосъжаление в ей тия моменти с повод. Рецидивите, както някой им каза. На другия ден се успокоявам, на по - следващия съвсем и тогава благодаря, че се отървах. Даже не бях плакала доста време и понамалих разговорите за него. Създадох си и хоби забавно, дори и от вкъщи. Просто за последно се подсетих. Лош навик. То не остана вече за какво да се подсещам. Емоционално ми е. Нормално. Те тия кули са градени 2 години. За ден не се изтриват, но и това ще стане.

П. П. Иначе на 100 процента съм съгласна с този подход и така е при мен.

Slanchogledeno momiche, не е упрек и няма за какво да те упреквам, но от началото на темата, доста обещания даде на себе си за това какво повече няма да правиш. Предполагам, че извън темата още повече ги мислиш тези неща, представяш си ги, въобразяваш си ги и се заканваш как повече никога няма да...
Защо те е изтрил и блокирал? Ти досаждала ли си му?
Да ти споделя, че много мразя, ама наистина ми е много неприятно, да покажа на някой, че не ме интересува, че не изпитвам нужда и желание и няма нито да се обаждам, нито да излизам, нито да общуваме и т.н. и той да започне да ме атакува по всички фронтове - вайбър, инстаграм, месинджър... Много е некомфортно и ме предизвиква да търся варианти как да кажа неща, които по принцип не бих. Думите за край аз си ги спестявам, не са ми удобни  и предпочитам човекът сам да се сети, че нещо не ми е добре с него.

Както ти казах и в началото - такива си се раждаме. Колкото и да си харесваме си нечие поведение, колкото и някой ни казва кои са подходящите думи за край, за начало, за каквото и да било, колкото и да ни наливат съвети с фуния, няма как да сменим себе си,  да избягаме от природата си, да  си сменим "чипа". Не се учудвам, че след всички "уроци", които ти бяха преподавени в темата, накрая пак ти се оказа огорчената и с усещането, че си зарязана. Не се учудвам, че изборът как да завърши тази история, не е бил твоят. Това са нормални и естествени неща. Така си се раждаме.

Според мен е много вероятно да те отблокира и да те потърси отново ако му доскучее или никоя друга не му се върже. Тогава му натрий носа. Даже може да му кажеш, че си имаш нов и да не те занимава с неговата особа.

Здравейте! Не знам как да продължа напредд след бившия ми.. Зарязва ме защото не сме били ,,един за друг” и подобни оправдания, след 3-4 дни иска да се оправим после пак и пак и пак.. Аз още имам чувства и глупачката все се връзвам..този път трябва да му кажа не, но все нещо намирам да се хвана. Знам че не е правилно и по скоро е емоционално решение.  с наранено его съм, а най ме е страх, че ще продължи напред без да осъзнае какво ми е причинил и къде се намира.

На колко години сте ? И защо трябва да осъзнава. Осъзнай се ти и действай. Не можем да очакваме и да се сърдим на другите но можем да избираме как да постъпваме ние.

Esmee, никога, ама никога не съм го търсила, писала, звъняла или досаждала по какъвто и да е начин. Той знае, че изчезна ли, независимо по чие желание(имахме преди година подобен случай, но по лек вариант), не го търся. То си ме е търсил винаги. Аз никога. Това ми е едно от хубавите неща и винаги съм се гордяла, че не се излагам поне в това. Даже често се случваше без да сме се карали, понеже на мен вече не ми се комуникираше толкова често още преди година, да ми казва, че не се интересувам от него. Просто знаех, че ми носи само стрес. Винаги, винаги от него е идвал повечето контакт. Накрая само станах малко по-търсеща го. Но това беше последния месец. И то станах, защото за пръв път той изяви уж огромно желание и предложи почивка за двама, за която му изядох дроба, докато не ме заведе, защото той е много силен, ама само на думи. Да не се отклонявам. Затова и бях учудена от решението му. Сега не съм, де. Човекът си беше решил и толкоз. Няма кой знае какви дълбочини. Какви дълбочини да търся точно при него... Не му е нещо важно. Убивал си времето човека 2 години. Било му скучно. Трийнал там ня'ква. Все тая. Дори не мисля вече за причините.

Давах си, давам си и ще продължавам. Това е процес. Трябва да се вдигна. Трябва да знам за друг път. Не знам какви се раждаме, но разбрах повечето идеи тук, особено на Емилия. Но няма как за 2 дни да изтриеш 2 години фантазиране. До последно съм имала някакви надежди. Ще си го изстрадам и ще ми мине. Чрез страдание човек се пречиства и изчиства натрупаните гадости. Нямам никакво намерение да се правя на по-силна, отколкото съм.

Анджелина, не ме е блокирал. Изтри ме. Имаме си телефоните и вайбъра. И аз донякъде не изключвам този вариант.

П. П. Не можем да избягаме от природата си, но можем, когато емоциите се овладяват да се променяме. Не съм съгласна с теб, че човек остава статичен без значение как го е приел накрая. Пример: след като ми отмина шока от това прословуто "изтриване" пак започнах да виждам плюсовете. Не казвам, че ми минава, но става по-леко. Има и дни, и дни. Ежедневна работа е за обръщане на разсъжденията. Тези "уроци", които ми се дават, са градени с години, а при други просто са си такива.

Основната идея е просто приемане на реалността и спиране на подхранването на фалшиви надежди. Чудо няма да стане в тази ситуация. Където съдбата е затворила вратата още от самото начало,  какъвто и натиск и манипулиране да се приложат, тя да няма да се отвори.

Но е вярно, че ти самата си непостоянна. Сякаш повече търсеше начин да пробиеш стената, отколкото да приемеш фактът че това не е твоето място и е време да тръгнеш в твоята си посока.
Като човек, който отказва да се погрижи за удареното и болно място, а вместо това всеки ден го натиска с цел да провери "а днес по-малко или повече ще ме боли?".
Надеждата за чудо, за това че той изведнъж ще проумее колко важни са му тези отношения и как не може да живее без теб само ти причинява още и още болка. А след това се гневиш на него...
Човекът не е взел решението за раздяла импулсивно, а е добре и разумно обмислено. Даде ти време и възможност сама да го изтриеш и блокираш, именно за да ти спести усещането за "изритната". Ти не го направи, а сега го обвиняваш... Дали е справедливо?

Нищо не тая. Има етапи. Точно това изтриване ми уби всяка надежда, която така или иначе трябваше да не е съществувала отдавна. Черта се сложи. Това е бил начинът. Нито пък го обвинявам за това. За каквото има, обвинявам го с причина. Бях под афект. Поревах си, потръшках се тука един-два дни, пък ми поолекна.Тоест, изтривайки ме, ми помогна да осъзная нещата реално как са, как са били, дори и със сълзи на очи. Нищо не отказвам. Продължавам си приела фактите и ме очакват хубави неща. Остава само времето да си свърши работата. Не съм се оправила за 2 дни естествено. Трябва да съм някаква превъртяла съвсем... Но това вече е зад гърба ми. Няма вратички дори и да ме потърси пак.

Аз пък се радвам, че той го направи това изтриване. Така ми станаха ясни нещата категорично. Иначе, действайки аз в тези отношения, винаги оставаха заблуждения, вратички. Винаги съм се чудила какъв е предела на самозаблудата. Е, ей го.