След смъртта на близък

  • 7 696
  • 23
Здравейте. Съвсем скоро моят най-добър приятел почина само на 27 години. С него си бяхме приятелчета от деца, та чак до сега. Сега вече децата ни си играят заедно. Той е и брат на моя съпруг. Не е било неочаквано, защото той имаше сериозни здравословни проблеми от години. Много ни е тежко. Изпаднали сме в някаква дупка, от която няма излизане. Вие как се справяте със загубата на близък? Лекува ли времето наистина? Бихме искали да почетем живота му по някакъв начин, да ни стане по-добре и на нас, например да засадим дърво или да направим дарение, нещо за него. Моля, дайте ми идеи.
Виж целия пост
# 1
Съжалявам за загубата ти❤
Аз загубих баща си на рождения си ден, преди 2 седмици. Имаше здравословни проблеми, но...човек никога не е готов за такава раздяла. Боли много, плача често, паля свещ всеки ден и се моля за душата му. Той гледаше мама, с депресия от 5 години. В негова памет аз поех грижата за нея, взех я при нас. Не е лесно, но...удовлетворително. Крада от съня си, за да успявам, имам и 2 деца, малкия е първакласник. Не знам олеква ли някога такава скръб, не знам става ли част от ежедневието...твърде е скоро и моята загуба. Знам, че нищо не е същото. Посягам към телефона да го чуя и после мисълта ме пронизва, няма го вече. Да им е светло на душите, ние-живите, винаги ще ги помним. И ще ни липсват. Докато пак се видим там-отвъд. Прегръдки и кураж за теб!
Виж целия пост
# 2
Времето не лекува,уви. Запазете хубавите спомени. Припомняйте си позитивни моменти и събития. Най-удачно е да помагате на детето му. То е част от него. Всеки родител би ви бил благодарен . Ценностите не са само материални.  Внимание,обич и опека са изключително полезни. Бъдете приятели и опора на детето. Тази връзка ще е полезна и за двете страни.
Виж целия пост
# 3
Ние загубихме кума си преди седмица..ревахме и двамата, добре, че по-голямото дете не беше вкъщи, а малкото не разбира... гледахме видеото от сватбата. Всеки ден си спомняме по нещо смешно, преживяно с него, по някой негов лаф и така започнахме да се смеем, въпреки че и буца засяда в гърлото. Успокояваме се с това, че той не би искал да ни вижда тъжни.
Виж целия пост
# 4
Преди близо 5год. загубих майка си (ден след рождения ми ден), а два месеца след това и човека, с когото смятах, че ще прекарам живота си.
Депресията беше страшна. Но истината е, че все пак сме длъжни да се стегнем заради хората около нас.

А как да го почетете - направете нещо, което е обичал. Аз, например, се включвам в благотворителни каузи за животни, защото и те, и аз обожаваме животните и сме помагали и преди това.
Виж целия пост
# 5
Съжалявам за загубите на всички Hands Pray

През март ще станат 2 години от загубата на татко. Болката си остава, не мога да кажа, че времето помага за това. Но някак си свикваш... Живота те завъртява пак наново, работа, деца, ежедневие... Нищо вече не е същото. Поплачете си, направете нещо, което той е обичал да прави, в негова чест.
Виж целия пост
# 6
Бихме искали да почетем живота му по някакъв начин, да ни стане по-добре и на нас, например да засадим дърво или да направим дарение, нещо за него. Моля, дайте ми идеи.

Много зависи какво е обичал и какво е правил. Може да помагате на децата му финансово, може да дарявате за някаква кауза, която той е харесвал. Ако е имал здравословни проблеми - може да помагате за разработване на лечение в тази насока. Ако е бил човек на изкуството - може да издадете или оформите негови работи. Ако е човек на природата - може да организирате благотворителен поход или бягане ... Всякакви идеи може да ви хрумнат докато си спомняте за него.

Много зависи дали искате да е нещо еднократно или с продължителност. За моите баба и дядо имаме малък фонд, който даваме на деца от тяхното село, които имат нужда от подкрепа.
Виж целия пост
# 7
Съжалявам много за загубата ви и то на млад човек.
Последната моя загуба беше преди 8г на баба ми и дядо ми,които страшно много обичах .Баба ми почина на рождения ден на дядо ми,а то на нейното 40 дни.Те гледаха 5г в апартамента си една котка,която обичаха като свое дете.Вече 8г тяхната котка живее при мен и мъжа ми.Даваме й същата любов,която получаваше от тях.
Правете това,което е обичал човека и ще получите вътрешно успокоение и чувство за присъствие.
Виж целия пост
# 8
Трудно е, но с времето се свиква. По-добре направете нещо, добро раздайте вещите му на бедни или им правете вечеря.
Виж целия пост
# 9
Здравейте. Пиша ви с голяма болка и мъка. Преди месец почина баща ми, няма и 40 дни преди 3 дни си замина и баба ми. Имам чувството, че губя всеки. Става сутрин със страх, дали и днешния ден ще ми прибере някой от роднините. Какво да направя, за да спра това нещо. Поп ли да извика да освети или не знам. Много ми е болно.
Виж целия пост
# 10
Не си внушавай такива неща, това е от стреса. Моите родители починаха един след друг много бързо. В деня, когато трябваше да правим 20 дни на майка ми ние погребвахме баща ми. Бяхме в стрес, но не сме мислили, че това ще продължи. Не мисля, че трябва да изпадате в такова състояния, че чак да ръсите със светена вода. Направете помен на близките, това е достатъчно.
Виж целия пост
# 11
Времето определено не лекува, майка ми почина преди 12 години почти , а още боли и никога няма да спре. Просто с времето ще свикнете. Живота все пак продължава . Идеята да засадите дърво не е лоша, но всеки път щом ги видите ще се сещате за него. Просто трябва да продължите напред .
Виж целия пост
# 12
Съжалявам за загубата ви.

Времето не лекува болката, но някакси я притъпява.
Нямам живи баба и дядо, мама почина преди повече от 10 г., а преди 5 много близък приятел от гимназиалните години, който ми беше и много силна любов години наред, се самоуби. Преди 3 г. загубих и моя близка приятелка.

Все още има моменти, в които ме обхваща силна депресия. Много ми липсват. Липсва ми да споделя с тях успехите си, хубавите моменти, щастието и късмета, които ми се случват. Липсва ми обичта и грижата им. Поплаквам си понякога. Мисля за тях ежедневно, защото всеки от тях е изиграл много важна роля в живота ми, която ме е направила човека, който съм днес.
Понякога си чета разни логове от разговори с тях, гледам снимки, клипчета, за да не позволя на мозъка ми да ги забрави. И така сякаш продължават да живеят в мен.

Когато загубих мама, мой близък ми беше казал нещо, което промени възгледа ми за смъртта. Не трябва да забравяме никога, че сетивата ни са ограничени. Това, че не виждаме, не чуваме, не усещаме, не означава, че го няма. Просто е сменило формата си, която е отвъд информацията, която можем да получим чрез сетивата си за света.
Ще дам пример. Кучетата виждат черно-бяло, а ние цветно, същевременно слухът им е в пъти по-развит от нашия. То тогава какво невидимо за нас има в света, какво остава недоловено от слуха ни... Никога не трябва да мислим ограничено, считайки, че светът е само това, което сетивата ни долавят.
Аз вярвам, че близките ни продължават да бъдат около нас, в нас и с нас. Това, което сме ние днес, е малка частичка и от тях, която е хубаво да виждаме, да ценим и да пазим.

Доста често откривам мама в някои мои действия и думи. Смъртта ѝ ме накара да следя редовно и изкъсо здравословното си състояние. В някои разсъждения за света откривам моята приятелка и години след нейни споделени възгледи, осъзнавам колко мъдра е била. Тя ми отвори очите и за щитовидната жлеза и колко внимателна трябва да бъда към нея.
Смъртта на моето приятелче ме разтърси, защото беше неочаквана и прекалено ранна - на 29 г. Беше ми споделял разни свои терзания преди много години, но никога не съм мислила, че би го направил и то в такъв етап от живота си. Той беше изключително умен, в гимназията печелеше постоянно първи места по световни конкурси. Беше много забавен, възпитан, красив, спортуваше редовно.. Не се обличаше много добре, но колко съученички бяха влюбени в него... Завърши в чужбина, караше докторантура дори. Имаше успешен бизнес в България... Пътуваше... Нямаше място, в което да се беше провалил, за да ми мине мисълта дори за миг, че може нещо да го подтикне към край на живота. Сега следя изкъсо най-близките ми и се опитвам да прекарвам колкото мога повече време с тях.

На мама винаги нося по някое камъче, мидичка, коралче от най-интересните места, на които съм била. Тя никога не беше пътувала в чужбина.
Виж целия пост
# 13
Това с камъчетата и мидичките от различни места е много хубаво. Майка ми често ходи на гроба на дядо (нейния баща) и му пали по цигара, след това я чака да изгори. И повечето пъти цигарата изгаря до край.
Виж целия пост
# 14
Майка ми почина, когато бях на девет. Вече не я помня даже, камо ли да се сетя, дали ми е било тежко. Може да прозвуча цинично, но бъди спокойна, ще ти мине. След 20 години ти също няма да го помниш добре. Смъртта е нещо нормално.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия