За отношението към майките на болни дечица в българските болници.

    Аз не съм се сблъсквал с лошо отношение на персонала, но съм виждал отвратителни хигиенни условия в лечебно заведение. Дори ако трябва да пиша тук за тях, ще ми бъде трудно. Ако някой изяви желание, мога да го заведа и да му покажа за какво става въпрос.
       DOROTEIA, после ни кажи непременно кога ще бъде излъчен записа. Стискаме палци всичко да мине добре.

аз не мога да се оплача от конкретно лошо отношение. според мен основния проблем в бг болници е отказа да се дава информация. винаги трябва с ченгел да се вадят думите от устата на лекарите. ако не попиташ, никой нищо не ти казва. като попиташ, те гледат на криво, чумерят се, отношението е: "вие какво питате сега, все едно нещо разбирате?!" ами не разбирам, ама те са там за да ми обяснят. например никой не ми каза, че Ния има 2 мозъчни кръвоизлива. никой не ми разясни какви са тия съкращения в епикризата. казаха ни да дойдем след 20 дни на контролен преглед. чак тогава, почти случайно разбрах, че имаме кръвоизлив. и пак никой не ме предупреди за възможни последствия. за тях "ние я следим" е достатъчно, но за една майка не е! искам да знам поне какво и следят! слава богу, наистина случихме на неонатолог и я "следяха" добре, пратиха ни навреме на рехабилитация на точното място и т.н.другата редовна практика, която ужасно ме дразни е да си мислят, че ти си напълно запознат с правилата в повереното им отделение. никой не ти казва какво е позволено и какво е забранено, нно затова пък с пълна сила ти се карат, когато се "прегрешил". ако толкова нямат време за обяснения, могат да ги напишат тия правила и да ти ги дават да ги четеш или да стоят на входа на отделението. не е толкова трудно!
това са неща, които съм наблюдавала не само в детски болници. иначе, чисто човешко лошо отношение, аз лично не съм получавала.
стискам ти палци!

мисля че трябва да се разграничат нещата на две- едното е това което казва agneshka за това че си премълчават ,я за да замажат лекарска грешка, я от некомпетентности ,а другото - самото лошо отношение на персонала.Тук мисля трябва да се включат случаите където са връзвали дечицата,в кое отделение беше,не знам кой го разказваше това.За мен лошо отношение е например как любезно ме изписаха от Шейново,след като ми съсипаха детето,без въобще някой да ми обясни сериозността на проблема.Но няма как да го докажа.

Детска педиатрична клиника, София - отд. гастроентерология, д-р Емилия Пантелеева - отказа да приеме детето ми, хранещо се със сонда, на възраст 45 дни, дотогава престояло в 3 градска поради аспирационна пневмония. Отпрати ме с думите "Детето си е Ваше, проблема си е Ваш"

Иначе - нетактично съобщаване на лоши прогнози, (това го има почти навсякъде) налага се да им се молиш за чисти чаршафи, ако бебето повърне... (3 градска) Уф, не искам да си спомням... Един лекар ми каже да купя на малкия Фризовом против повръщане, друг на следващия ден ми вдига скандал, че внасям бебешка храна отвън...

А може би не е зле и да похвалиш някого?
Бих похвалила цялото отделение "Пластична хирургия" в УМБАЛ "Св.Георги" - Пловдив, където всички са много внимателни както с децата, така и с майките.

да, различни са нещата...
най-гадното нещо, което ми се струва практика в нашите болници, според мен е, когато се роди дете с проблем да казват на майката да го остави в дом "за да си гледа живота/другите деца и т.н.". при целия стрес, който изживяваш след 9 месеца очакване....това ми се струва нечовешко!

  Мен лично ме дразнят незнаещите лекари...
  Няма срамно в това, да си кажеш, че даден случай излиза извън компетенцията на твоята специалност и да насочиш пациента към друг лекар. Но да поставяш безумни диагнози, просто за да кажеш нещо, ей от това побеснявам  И после да получавам иронични забележки, че "съм чела повече, отколкото трябва". Ми как няма да станем наполовина доктори, като в повечето случаи даже не ти обясняват нищо /както каза и Агнешка/.
  С такива случаи се сблъсках многократно, докат остигнем до правилната си диагноза и намерим точния лекар.
  А в болницата, докато бяхме за операцията, не съм срещала нечовешко отношение от лекари или сестри. Но поне две санитарки ми идеше да удуша собственоръчно. Те са обслужващ персонал, но се държаха като собственици на здравната каса, едва ли не 

       Детето ми деградираше, и бях тръгнал вече не по лекари, а по професори и така попаднах в клиниката на проф Чавдаров през зимата на 2004г. Аз и други родители много уважаваме тоя човек, но тогава той ни каза да ни прегледа и психиатърката, която работеше в неговата клиника. Все съм си мислел, че психиатрите са и добри психолози. Може би от звученето на двете думи. Тая жена ми каза напрво "По-зле ще става, по добре няма да става". Няма диагноза, няма лекарства, нищо. Толкова имах тогава нужда от една утешителна дума. Поне витамин С да ми беше изписала. Аз си знам как си тръгнах от там.

Тук ще се включа и аз като потърпевша.Когато се роди Буби ми казаха-тя нямя мозък,ще умре до два месеца,оставете я в дом,че иначе...И това се повтаряше всеки ден един месец.Думите"изрод","инвалид","обречена" и подобни ще ми кънтят в мозъка цял живот.Става въпрос за Майчин дом -София.Зная,че лекарката,която ще спомена е доста известна,зная,че е помогнала на доста дечица тук,но именно тя-д.р Слънчева,беше тази,която ми казваше всекидневно всичко това.И същевременно именно тя за този един месец нито веднъж не спомена истенската диагноза на детето ми-хидроцефалия,а както стана ясно тя е била ясна от самото начало.Лицето и думите на тази жена ще ме преследват винаги.
Доротея,ако имаш възможност и желание спомени за това как на родителите се предлага да оставят децата си без да им се обясни нищо.

И аз ще се включа.Попадали сме и на добро и не дотам добро отношение.Но аз също искам да започна с лошите хигиенни условия в някои болници и липсата да дават информация.Наистина няколко пъти с Мария ни се наложи да лежиме в болница и в повечето случаи  се налага да разпитвам за какво точно става въпрос и как е детето ми. Лошо отношение и аз не съм срещала от лекари и сестри .
Преди 3 седмици лежахме в детска кооремна хирургия в Пирогов.Лекарите и сестрите бяха много внимателни.В нашата стая имаше още едно детенце на 3г, което беше в доста тежко състояние.И мога да кажа, че съм изключително възмутена от лаборантката, която трябваше да му вземе кръв.Влезна с трясък в стаята, застана пред него с всичките си шишета и игли и заяви на детето че трябва да му вземе кръв и ако не слуша ще го боде многократно.Става въпрос за венозна кръв.При което детето изпадна в истеричен рев, тя наистина го боде три пъти, като накрая момиченцето я удари , лаборантката го стисна за лицето и каза, че и тя ще го удари,  и започна да тръшка и да нервничи още повече . .Абе малък кошмар.За съжаление майката не знаеше как да реагира и си мълчеше.
Но бих искала и да похваля отделението УНГ на Транспортна болница-много добри специалисти, много добро отношение-лекарят дойде преди операцията, каза ми какво точно ще направи, каза на Мария къде ще я чака, и веднага след операцията отново дойде и подробно ми обясни как е минало всичко и какви са резултатите.Дойде след това три пъти да види как е детето ми.Болницата е и много чиста.   

Не мога да се стърпя и ще напиша за това как при нас НЯМАШЕ отношение от страна на мед.персонал спрямо нашето заболяване,на което все още съм меко казано бясна.
Детето ме е с фенилкетонурия и за това генетично заболяване на всяко дете след раждането се взема кръв за скрининг.И на нас ни е взета и то съвсем навреме.Да но след като е направено и резултата е очевидно висок няма кой да ни съобщи.Измиха си ръцете,че в продължение на един месец са нямали консумативи и то с моя късмет точно тогава съм раждала.Добре де,съгласна съм,ама когато се е явил високия резултат /дали след месец или след три няма значение/защо никой не ме е уведомил.Зная,че сме единствения случай на фенилкетонурия в този период.Защо чак след 1г3м.попадайки в б-ца се откри заболяването.Ами ако бях попаднала на някой друг лекар не толкова разбиращ щяхме да я тъпчем с лекарства и оправия едва ли щеше да има защото нямаше да се спазва диета.Кой е виновен-лабораторията в МД и в частност този ,който е работил изследването ,педиатъра наблюдавал бебето ми или кой?Виновен просто няма.Грешка и това е.
Дори и да решите ,че не е точно по темата-извинявам се.Напира ми и исках да го споделя.

Доротея, поздравявам те за смелостта да заявиш пред толкова голяма аудитория за проблемите които си имала и отвратителното отношение на лекарите и персонала към майките на деца с проблеми в здравословното състояние.

Ние също бяхме решили да огласим нашите перипетии в Педиатрията във всички медии, но доброжелатели ни предупредиха да си мълчим, защото ще се налага многократно да сме именно в това лечебно заведение.Ако сме искали изобщо да обърнат внимание на детето ни - то да си запазим за себе си мъката, гнева, търсенето на правдата и правата на малката.
Срам ме е, но ги послушахме и си замълчахме, стаихме всичката болка в себе си и сега си търпим последствията. Късно се усетих, но сега до дупка търся правата на Мими и искам да знам всичко, да ми се обесни всяка една подробност-пък дори и да ме обявяват за луда майка или пък изобщо да отказват да разговарят с мен, а само с мъжа ми.

След около 40мин ще ти напиша една кратка част от оплакванията ни от обслужването в Педиатрията. Имам ангажимент с изхранването на гладно момиченце

aidi4ka, това което пишеш е направо безумие Нали точно заради това се прави скрининга??? Възможно е да е станало нещо с пробата и за това изобщо и да не са я изследвали....просто нямам думи Ти търсила ли си резултатите?

Нанди, много ще се радвам, ще си ми и от полза, защото са поканени и представители от болницата.

Ели, това аз го бях разказвала, за връзването. Обяснението беше, че креватчетата не са пригодени като размер и съответно безопасни за децата над 2 години, например. Не са достатъчно дълбоки и детето може да падне. А пари за нови няма. Освен това, малките деца си сваляли системите, а при примерно 30 деца в едно отделение не може да се наблюдава всяко по отделно. Сигурно са прави за себе си....но този проблем лесно може да се реши, ако децата се приемат с придружител. За целта обаче, е необходима да се пригоди самото отделение. Да се поставят легла за придружителя. Май става сложно. В повечето болници, все пак, децата се приемат заедно с майките, но не във всички. В това отношение искам да похваля Окръжна болница Враца, където детското отделение е на ниво, сравнено с много други, има отделни боксчета за всеки пациент, легла за майките и чудесен персонал.  Също и болницата в Красна поляна, където ходим почти 1,5.
DOROTEIA, с неприятно отношение към мен съм се сблъсквала в почти всяка болница. Какво означава неприятно.....говорят ти с по-груб тон. Или те пренебрегват....или не ти дават исканата информация. Не можеш да се добереш до лекаря, но тово са дребни работи, според мен. Това, от което искрено ме боли не е лошото отношение на лекари или сестри, а пълната ЛИПСА на отношение. Именно това ме накара да се махна от Педиатрията.......липсата на отношение. Пълната незаинтересованост на КОНКРЕТНИ лекари / подчертавам конкретни, защото там работят и прекрасни специалисти/. Когато един педиатър или тесен специалист работи с деца, той трябва да е наясно, че децата са особена категория пациенти, вървят в комплект с цялото си семейство. В комплект с въпросите, страховете, съмненията, болката, отчаянието, объркването....на възрастните. Децата не винаги разбират какво става, но родителите им разбират или поне се опитват. За съжаление, съм ставала свидетелка на махленски караници между лекарите, пред родителите, а като краен резултата - грешна диагноза, или пък да не се дава информация за даден специалист или клиника, защото видите ли не се харесват помежду си. Чувала съм реплики от типа...сега какво да ви обяснявам.....да ви преподавам медицина ли....Дори по - лошо, на все още шашнатия родител, научил току що нещо ужасно, да се казва.....заболяването е тежко, има домове за такива деца!!!!!!!!!!

Не съм изчела всичко по темата, но си позволявам да припомня. От Агенцията за закрила на детето ни казаха, че още 2002 година е излязла НАРЕДБА, в случай, че се роди дете с проблеми или се приеме такова в болница, при нужда да се вика социален работник, който да говори с майката и да и обясни какви права има и какви са възможностите. Работа на лекаря е, да прецени дали майката е объркана и има ли потенциален риск от изоставяне на детето. Както и естествено да се погрижи за пациента и семейството му. Работа на социални работник е, да запознае семейството с възможностите да отглежда детето вкъщи, по възможност да предотврати изоставянето. Звучи добре, нали...но защо ли не се спазва?????? 

И да не забравя, искам да благодаря на настоящите лекари и на двете ми деца, да не пропусна и немедицинските специалисти.  Според мен за да си добър детски лекар е важно първо да си добър човек.

Аз също мога да кажа и добри и лоши работи.

Годината е 1995. Детето ми към 15 ден почва да повръща и един чудесен млад педиатър от поликлиниката се усъмни за стеноза на пилора. Грешката му беше, че ни изпрати гастроент.....  на Урвич /чух че се е преместила/  Там главен лекар май се казваше д-р Ковачева - приемат ме. Жената много любезна, казва на другия ден ще ми се направят изследванията сестрите слагат система на новороденото в главата и казват, че аз трябва да я следа, ако се надуе нещо да ги извикам. Родилка със секцио, уплашена 36 годишна чакано бебе и през ноща, аз естествено не спа, а следа системата. През ноща съм задрямала събуждам се и виждам главичката издута. Извиках ги. На другия ден лично гл. лекар ме заведе с детето на ехографа - видя, че е стеноза. Каза жената, че съм за Пирогов започна да подготвя документите и започна едно викане по коридора - лекари да спорят дали е така или не е така. Веднага другите започнаха да идват един по един да ме убеждават, че диагнозата не е правилна и че трябва да остана при тях. Слава богу песнаха ме от този ад и отидох в Пирогов и детето ми бе поето професионално. Махнаха му веднага системата от главата и казаха, че това е престъпление, сложиха му система в ръчичката както трябва - шинираха я за да не си я свива иначе си мърдаше, но не махаше системата.

Пак голямото ми дете попаднахме през януари 2001 г имаше кръв в урината пак на същото място тогава беше шеф Анадолийска.

Отивам личната лекарка дала направление със съмнение за гломеро или пионифрит.
Приемат ме и аз споменах, че в детската имат скарлатина - на секундата ме изгониха.

Две от лекарките ме викаха да ми лекуват детето без да знае тя, защото явно видяха несправедливостта.  На 3-4 ден срещнах други майки, които със същата диагноза и пак контактни на скарлатина, ама тях ги бяха приели. Аз не че държах да ни приемат, но там в тази болница няма никога повече да стъпя. Личната се опитваше да ми даде талон зца консултация, но аз и казах, че тя е по-добър диагностик от тях, защото познайте като ми дадоха епикриза след няколко дни диагноза пишете или гломеро или пионефрит.

Та май имаше едно четиристишие автор Радой Ралин


Лекарите скарани,
Сестрите докарани,
санитарите прости,
пациентите бог да ги прости.

за тази болница за мен важи с пълна сила