Кой управлява бюджета вкъщи?

  • 22 635
  • 521
# 180
То двама без деца или с общи деца лесно се разбират, ама по-интересно става при втори бракове, когато на единия децата искат да учат в чужбина, на другия искат нови автомобили, а бюджетът общ...
Виж целия пост
# 181
Няма правилно или грешно, важно е и двамата да са доволни от избрания начин.
Аз лично не бих се чувствала добре с една обща сметка. Всеки е отделен индивид и има различни нужди.
Виж целия пост
# 182
Е да, със сигурност има значение на какъв етап се е събрала двойката, може би е естествено, ако е студентска връзка и  девойката е по разумна и улегнала момъкът да и делегира всички финансови  битовизми, включително и даване на джобни, освен това  става въпрос и за един много патриархален модел, който може да е пренесен направо от предишни поколения.

Иначе на самостоятелен мъж, който си е свикнал на финансова отговорност, знае как се плащат сметки и къде е банкомата да започне да си връчва заплатата на жената, с която се е събрал и да му отпуска джобни суми е наистина странно, може най-малкото да се заподозрат някакви дефицити или зависимости.
Виж целия пост
# 183
Пак ще е същото, ако зависи от мен. Определено няма да си обединим активите, това е ясно, но доходите и разходите от мига на започване на съвместен живот бих искала да са общи.
Горе-долу това имам предвид. Но не точно.
Ти имаш доход от някакъв актив или си си натегнала задника с допълнителна работа. От к'ъв зор някой ще ти държи сметка дали ще си купиш телефон за 1000 лв. или чанта за 500 лв. Човекът с който живееш може само да изкаже мнение без да се опитва да ти се налага или сърди.
Виж целия пост
# 184
Ирис, това имах предвид. Ние сме се събрали млади, така сме го решили и работи.
Ако сега се събера да живея с друг всичко ще е различно. Всеки ще си знае парите, но дори ми се струва невъзможно.
Виж целия пост
# 185
То двама без деца или с общи деца лесно се разбират, ама по-интересно става при втори бракове, когато на единия децата искат да учат в чужбина, на другия искат нови автомобили, а бюджетът общ...
Като родител, имам отговорност за образованието на децата ми, защото смятам, че доброто образование е пътя към финансова независимост, но нямам никакво задължение за новите коли, които на тях им се иска да карат. Който каквато кола иска, да си я купува сам.
Виж целия пост
# 186
От к'ъв зор някой ще ти държи сметка дали ще си купиш телефон за 1000 лв. или чанта за 500 лв. Човекът с който живееш може само да изкаже мнение без да се опитва да ти се налага или сърди.
А не може ли всяка двойка да си реши? Simple Smile

Ние с мъжа ми смятаме, че всяка стотинка е изкарана заедно. Защото като аз или той имаме допълнителна работа, другият поема допълнителни отговорности, свързан с дете, семейство и т.н. Т.е. участва в това изкарване.
Всичко е свързано, една стъпка, води до нещо друго, ако там няма кой да натисне, баласнът се разрушава. Няма как да е като при самостоятелен мъж или самостоятелна жена.
Разбира се, това си е наше решение, не казвам, че е единствено или правилно.
Мисълта ми беше, че всяко семейство си приема някакви правила, независимо дали са за отделен или общ бюджет и имат пълното право да искат да се спазва уговорката.

П.П. Никога не сме се карали за чанти, телефони и подобни.
Виж целия пост
# 187
То двама без деца или с общи деца лесно се разбират, ама по-интересно става при втори бракове, когато на единия децата искат да учат в чужбина, на другия искат нови автомобили, а бюджетът общ...
Като родител, имам отговорност за образованието на децата ми, защото смятам, че доброто образование е пътя към финансова независимост, но нямам никакво задължение за новите коли, които на тях им се иска да карат. Който каквато кола иска, да си я купува сам.
Ти си така, но хипотетично ако си се събрала с любящ баща, който с удоволствие решава да купи кола на дъщеря си, става друго.
Виж целия пост
# 188

Горе-долу това имам предвид. Но не точно.
Ти имаш доход от някакъв актив или си си натегнала задника с допълнителна работа. От к'ъв зор някой ще ти държи сметка дали ще си купиш телефон за 1000 лв. или чанта за 500 лв. Човекът с който живееш може само да изкаже мнение без да се опитва да ти се налага или сърди.

Всъщност даже и мнение не е нужно да изказва. Аз сега, например, трябва да купя печка на майка ми, защото се развали, действително малка, като за сам човек, горе долу колкото скъпа чанта Simple Smile Следователно отивам и я купувам, няма обши фондове, няма дебати, така е и редно, понеже това си е мое задължение и мой харч.

В случая мъжът ми пак ще ми помогне с логистиката,  ако се наложи и с друго, той самият е направил и купил безкрайно много неща за майка ми, но все пак си има и сфери, които са лична отговорност и се покриват с лични финанси.
Виж целия пост
# 189
Ти имаш доход от някакъв актив или си си натегнала задника с допълнителна работа. От к'ъв зор някой ще ти държи сметка дали ще си купиш телефон за 1000 лв. или чанта за 500 лв. Човекът с който живееш може само да изкаже мнение без да се опитва да ти се налага или сърди.

Не е толкоз просто Simple Smile Имаше един израз "деюре и дефакто", значещ хем е така, ама всъщност е онака.  Та и тук е подобно - деюре парите са си мои и никой не може да ми държи сметка, ама дефакто не мога да оставя половинката в нищета, след като сме двойка. Или другояче казано - ако сме истинска двойка човекът няма да ме съди, ама аз ще се съдя сама себе си.

Като родител, имам отговорност за образованието на децата ми, защото смятам, че доброто образование е пътя към финансова независимост, но нямам никакво задължение за новите коли, които на тях им се иска да карат. Който каквато кола иска, да си я купува сам.

Така е, ама само за новите и скъпи коли. Иначе към образованието спада и умението да се шофира, а за него си трябва кола. Та наред с образованието платихме и за първата количка, тя спада към образование, не към лукс Wink
Виж целия пост
# 190
Iris04, ние правим същото, но с общ бюджет. Само избираме картата, с която е по-изгодно.
Преди няколко дни поръчах за свекър ми един уред за кислород, директно дадох неговия адрес и го платих с картата - в случая с тази, която се води на мое име, нищо че е за негов родител. И в двете има в момента достатъчно пари и за мен нямаше никакво значение точно от коя ще мине плащането.

П.П. Не съм питала и мъжа ми.
Виж целия пост
# 191

Не е толкоз просто Simple Smile Имаше един израз "деюре и дефакто", значещ хем е така, ама всъщност е онака.  Та и тук е подобно - деюре парите са си мои и никой не може да ми държи сметка, ама дефакто не мога да оставя половинката в нищета, след като сме двойка. Или другояче казано - ако сме истинска двойка човекът няма да ме съди, ама аз ще се съдя сама себе си.
Напротив, просто е. Тъпо е да сте в стегнация и семейството да има затруднения, а единият от партньорите да харчи като луд.
Сблъсквал съм се с проблема партньора да е в затруднено положение и да избара телефон за 1000 лв., защото у офиса това се гледало.
Че няма да я оставя на ляб и сол е ясно, но уикедни нъц (при все, че аз ги поемам), да изплащам чужд телефон да не се чува.
п.с. Има битуването, че мъжете не могат да си правят сметката, моето мнение е, че и от двата пола има такива хора. И въпреки опита не си вземат поука.
Виж целия пост
# 192
Сблъсквал съм се с проблема партньора да е в затруднено положение и да избара телефон за 1000 лв., защото у офиса това се гледало.
Че няма да я оставя на ляб и сол е ясно, но уикедни нъц (при все, че аз ги поемам), да изплащам чужд телефон да не се чува.
Звучи неприятно. Неразумният си се радва на новата придобивка, а разумният и децата са лишени от уикенд. При общия бюджет просто се взема решение, че няма да се купи телефона и другите не са наказани да си остана вкъщи Simple Smile
Може да е кофти за 1, но мнозинството не страда.
Виж целия пост
# 193
Конкретно в случая и аз не бих купила такъв телефон, но аргументацията да страда един, за да не страдат останалите, ми е абсолютно чужда и не се припознавам в нея.

Напомня ми на насилственото (да се разбира задължително, не с физическа сила) плащане на вноски за пенсии, застраховки/осигуровки за едно или друго при положение, че аз може да им намеря по-добро вложение от тези, разрешени на пенсионните фондове... И всичко това, за да може един ден, някога, ако доживея, да получа 2/10 от вложеното (ако изобщо), които с времето да имат някакъв (дори по-висок) номинал, който обаче заради инфлационното развитие през годините да има покупателна способност от 0,5/10... Жестоко... Много умно...

Всякакви системи "за общото благо", при които един носи на гърба си друг, изобщо не ме кефят. Дали защото израстнах през 90-те и виждах с очите си до какво доведе/е довела политиката на социалистите, вкл. и заблудата как ние сме имали "велика" индустрия, направо на световно ниво, дали защото попринцип считам, че хората трябва да имат свобода в действията и решенията за себе си (ако не вредят пряко на друг), не знам, но направо се изприщвам като чуя за решения, създавани за"мнозинството".
Виж целия пост
# 194
Коментирах неговия начин за наказание на жена си за неразумната покупка. Наказва себе си и децата, а тя даже може и да не разбере, че е наказана Simple Smile

Бях останала с впечатление, че при отделния бюджет всеки може да решава какво да си купи, без да има последствия. Затова се изненадах.

П.П. И аз съм израснала в 90-те.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия