Кой управлява бюджета вкъщи?

Да, така е. И моята майка почина преди време и така разделихме всичко.

Ами то няма друг вариант. Това гласи Законът за наследството. В България завещанието няма същата валидност, както на Запад. Дори някой да напише собственоръчно завещание и да остави всичко, което притежава на едното си дете, другото пак си има запазената част и никакви завещания не могат да му я отменят.

Разбирате ли,че това е безплатен обяд!!! Не може мъж и жена,които много години са градили свой дом,той да стане автоматично собственост на децата им,които не са допринесли с нищо за изграждането му! Някаква логика?! М?! И справедливост?!

Два нотариални акта? Преди да се оженим, така купихме?

Безплатен, не безплатен, това е законът. Ако съпрузите починат, имотът остава на децата им. Ако единият почине и имотите са СИО - вече описах как се делят.
Единственият начин съпрузи да НЕ оставят нищо на децата си е още приживе да продадат имотите си на трети лица с добавената опция за ползване до живот.

Не знам кой какъв бизнес прави, но ми се струва, че липсват елементарни познания по бизнес счетоводство и икономика, както и по семейно право.

По темата - в една от връзките ми бях финансов ръководител. Въпреки че нямахме деца, беше една допълнителна интелектуална тежест, с която бях щастлива да се разделя. Но не бих и позволила на друг да ръководи моите авоари.
В момента с ММ сме намерили златната среда. Всеки си има своя собствена сметка + обща семейна. Заедно сме се разбрали колко да я пълним и как да я празним. Това ни помага да гледаме надалеч с общите проекти.

Ами точно за това при смърт в българско семейство най-често стават драми. Защото липсва елементарна финансова и правна култура.

Защо наричаш дома "нейния" - домът е на този, който го е платил. Така си е и по закон, и по морал. Тя да го е плащала? Ако го е купил навремето си някой дядо, тя може и да е живяла там 20 години, но внуците на дядото са си в правото да си го искат. За тях тя не е никоя - нито деца, нито брак има с въпросния мъж. Ако ли пък го е купувал лично той и го е било грижа какво ще прави тя след като той си отиде от този свят, да беше й го прехвърлил. След като не е, негласно е пожелал да отиде наследство на кръвните му роднини, не на нея.
Но пък тя 20 години като не е плащала нито наем, нито ипотека, със спестените пари би трябвало да може да си купи свое жилище.

Както и да е - да не обръщаме темата на юридическа. Аз исках да се изкажа относно това: има ли право мъжът да си заделя част от дохода, изкаран лично от него, и да си го инвестира по свое усмотрение? Може би зависи от жената... моята жена нито разбира от финанси и инвестиции, нито ми се меси какво правя с парите, които съм изкарал. Интересува я хладилника да е пълен и парното да е платено, пък какво влагам, изкарвам или губя не ми се бърка. Аз и не бих търпял да ми се бъркат. Правилно Шопенхауер е казал: да се ожениш значи да увеличиш двойно задълженията си, и да намалиш наполовина правата си. Да нямаш право да насочиш по свое усмотрение финансите си, за мен е сериозно ограничаване на права. Хич нямаше да се женя, ако трябваше за всяко нещо, което съм решил да направя, да питам първо жена си може ли, не може ли.
Но пък и тя нямаше да се омъжи за мен ако беше видяла, че парите, които изкарвам ги изпивам или ги изигравам на ротативки. Смятам ми има доверие, че ще ги управлявам така, че и за нея и за децата да има.

Нана77, съгласна съм. Точно заради съвет от нотариус се бракувахме с ММ.

Това ли са двата варианта? Или изпиваш парите по кръчмите, или ги инвестираш по свое собствено усмотрение, непозволявайки на жена ти да каже гък?
"И за нея, и за децата ще има." – ле-ле, голямо успокоение. То, оставаше и да няма за тях. Така вербализирано, ми звучи, че сякаш ще чакат милостиня.

Между тези две крайности има цял континуум. Както и в склонноста на всеки човек да се поддава на контрол.
Както се видя, има немалко мъже, които си дават заплатата на жена си и после получават джобни - която търси такъв мъж, ще намери.
Има по средата, а има и в другата крайност - аз не бих казал, че съм чак в края на спектъра, но определно не обичам да ми се месят. Дали може или не може нещо да направя съм питал майка си и баща си до 18-годишна възраст, след това съм решавал сам. Не съм крил това от жена си, дал съм й възможност да ме опознае преди да ме вземе - явно е решила, че я устройвам, още си седи с мен близо 15 години вече.
Също така, както писах, тя си събира нейни спестени пари, които въобще не я питам какво ги прави; веднъж ме пита в коя банка да ги сложела на депозит - казах, че при тези лихви е все тая. Ако реши да ги вложи в бизнес, в биткойни или да ги дари за болни деца или да си направи шопинг в Париж с тях, няма да й се меся (освен ако не ми поиска съвет).

Затова трябва да има ясно разграничение между семейните пари,и фирмените пари.Големите бизнесмени,да бъдат така добри да си определят прилична заплата,която да влиза в семейния бюджет т.е и другия член на семейството да има думата при разпределянето и.
Ако пък имат някаква печалба,да я реинвестират.
В задружните семейства все пак се обсъжда и бизнеса,нали!

Крис, всеки сам решава, кое е ок за семейството му.
Аз на моя мъж не съм му поставяла условия или изисквания как да бъде, той предпочита всичко да обсъждаме и да решаваме заедно.  Аз се дърпах даже в началото, но заради свои си бъгове. Като се изчистиха с времето, оцених това, че ме смята за умна и достойна да взимаме заедно решенията..)

Не знам как е в България, но във френско говорящите страни те грози до 3 години затвор ако ги объркаш.

Всичко може, стига да не те хванат данъчните