Смесени бракове

  • 18 229
  • 301
Колко от Вас са в отношения с хора, от друга националност/етнос/религия?
 Имате ли такива познати?
Лесно ли се преодоляват различията?
Кое Ви беше най-странно да приемете от другата култура?
Бихте ли допуснали да встъпите брак с човек, от друга националност или смятате, че различията са непреодолими?
Как се променят празниците и обичаите?
Виж целия пост
# 1
Колко от Вас са в отношения с хора, от друга националност/етнос/религия?
 Имате ли такива познати?
Лесно ли се преодоляват различията?
Кое Ви беше най-странно да приемете от другата култура?
Бихте ли допуснали да встъпите брак с човек, от друга националност или смятате, че различията са непреодолими?
Как се променят празниците и обичаите?


Живея от няколко години с германец.
В общия ми кръг нямам други познати, които да имат връзка с чужденец.
Различията ни се преодоляват трудно - те са студени и дръпнати, ние сме огнени и импулсивни като нация и доста често имаме разминавания, но намираме общ език.
Бих встъпила в брак с него, защото той е единствения мъж, който се държи с мен така както заслужавам. От българи освен кофти отношение друго не съм видяла. Даже след последната ми връзка с такъв се зарекох никога да не погледна повече български мъж.
Празниците ни не се промениха особено - събираме се с родителите ни когато можем. Неговите родители ме приемат (поне така казват) дали са щастливи от това, че сина им е с българка обаче мога само да гадая.
Виж целия пост
# 2
Аз съм омъжена за германец. Преди това съм имала връзки с мъже от други националности. Преди да се родят децата пътувах много и имам приятели от различни култури, религии и етноси. Космополитен човек съм и трудно нещо, характерно за друга култура, би ме шокирало.
Празниците ги празнуваме както се празнуват в Германия. И то най вече заради децата, които са малки и не искам да се чувстват “различни” ако при тях примерно на 06.12 не дойде Николаус или ако на Великден Великденският заек не скрие яйца за тях Grin Бъдни вечер обаче си я празнуваме по български.
 
В моя случай не мога да кажа, че с мъжа ми имаме някакви големи културни или религиозни различия. Аз не съм и религиозна де.
То и с някой с твоята националност и религия може да имаш несъвместими различия. Помня колко бях шокирана от семейните порядки на първото ми (и единствено) българско гадже Scream
Виж целия пост
# 3
Имам близка приятелка, омъжена за турчин, но е български турчин, роден и отрасъл в България. Няма никаква разлика с това, да е омъжена за българин. Празнуват си всички видове празници.

И имам две много близки жени, които са омъжени за германци. Отново - никаква разлика. Зависи дали човекът е свестен. Ако хората не са много отдадени на религии, едва ли може и да има проблем. Едни грамотни хора с европейско възпитание са си доста близки. Виж, ако са от някой катун вдън горите тилилейски, макар и в Европа, или ако са религиозни фанатици, даже и от центъра на София, ще е различно.

А за наистина далечни култури нямам познати.
Виж целия пост
# 4
С толкова жени тук, омъжени за германци - трябва да си направим някакъв клуб и да се съберем. Simple Smile Така и на мъжете ще им е по-интересно.

Ние по принцип имаме сходен морал и сходни възгледи за света. Разбираме се. Отношението му е джентълменско и няма нищо общо с тукашните мъже. И аз не бих била с българин след това.
Виж целия пост
# 5
Страшно е как българите до такава степен са ни отвратили, че да не искаме връзка никога повече с тях. Много българи също не искат връзки с българки. Няма лошо разбира се. Винаги съм считала, че децата от смесени бракове имат супер привилегията да говорят няколко езика, да имат принадлежност към две култури и държави. Богатство, което никой не може да им отнеме.
Виж целия пост
# 6
Страшно е как българите до такава степен са ни отвратили, че да не искаме връзка никога повече с тях.
Моят избор не се дължи на това, че българските мъже са ме отвратили. Просто животът ми така се стече и не съм имала много контакти с български мъже.
Боклуци има от всички националности, религии, култури, етноси и раси. Както и обратното.

Интересно ми е нашите германски съпрузи какво мислят по въпроса!?! Дали след нас пак биха избрали българка за спътница в живота Joy
Виж целия пост
# 7
Бях омъжена за грък, няма голяма разлика в празници и култура. По-скоро ни спъна това, че той не успя да се пребори с тесногръдието си на човек, израстнал в малък град, въпреки че работата му е да обикаля по целия свят и да общува с хора от всякакви националности. Сега пак съм с грък, но доста по-широко скроен. Празниците си ги правим без да се съобразяваме точно с традициите, следваме моментните си желания и възможности.

ПП: Бившия си потроши зъбите в опит да ме сдъвче и съм убедена, че никога повече няма да доближи чужденка Grinning
Виж целия пост
# 8
За мен, да си с човек от друга нация е недостатък.
И трябва да компенсира с много, в други качества, за да си струва всичките неудобства. Не отричам, че може да има и такъв вариант. Но при равни други условия, по-добре един език и едни обичаи.
Да служиш на 2 култури не е богатство, а бедност.
Въпрос на ценностна система, разбира се.
Виж целия пост
# 9
Не мога да споделя личен опит, защото съм в много дълга връзка с българин, прераснала в брак.
Винаги, обаче, съм си мечтала, а и съм смятала, че ще се омъжа за американец. Това е нацията, с която най-много се идентифицирам. Просто няма какво друго да добавя.
Виж целия пост
# 10
Бихте ли допуснали да встъпите брак с човек, от друга националност или смятате, че различията са непреодолими?

Мога да отговоря само на това - няма проблем, ако е немец, швед, американец, австралиец, арменец. Донякъде и азиатец може би, с някои уговорки.  Но никога с мюсюлманин, религиозен евреин (даже и да не е ортодоксален), практикуващ хиндуист и прочее. Даже и с религиозен християнин.
Моята теза е, че за да има най-големи шансове за успех в един брак той трябва да бъде равен. Тоест двойката да е със сходно материално положение, социален статус, богатство, образование, религиозност и вяра, възпитание...  Иначе си има капани и те често действат със закъснение (може и десетилетия по-късно).

Това за отвратителни българи е мит. Аз например веднъж изядох гранясал фъстък, никога повече няма да си купувам фъстъци в България Grinning
Виж целия пост
# 11
Езикът беше проблем. Аз говорих английски, испански и руски. Немски не разбирах. В началото комуникирахме на английски. С времето, обаче, се научих да разбирам немски. Явно съм по-схватлива с езиците.

За него най-странно/смешно е:
- Как постоянно в България се пие алкохол. Например, когато се пита: “Искаш ли питие?”, като отидеш при някого. И в българските сериали му е смешно и на живо. Според него, ние тук имаме изграден имунитет срещу алкохол и си пием яко.
- Вчера ми каза, че преди да дойде в България, смокиня е ял само сушена. А тук му е забавно как, което е на дървото - се яде, а което падне става на ракия. 😆
- Че всеки гледа да прецака другия, да го измами или да изкара пари на негов гръб, понякога и сред близките и в семейството.

Пратихме веднъж на баба и дядо ламинат, а те ни пратиха картофи и лютеница. И той вика: “Колко сладко! Като в Източна Германия!” 😃
Виж целия пост
# 12
Защо пък сходен материален статус?
Това е доста трудно постижимо дори и за хора от една държава.
А за смесен брак съвсем не виждам как ще стане.
Емигрира някой с дрехите на гърба си в Германия, и хваща някой с имоти, местно образование и добра работа.
Не само, че реално няма къде да се намерят, ами и мотивацията вече няма да е същата.
Виж целия пост
# 13
Страшно е как българите до такава степен са ни отвратили, че да не искаме връзка никога повече с тях.
Моят избор не се дължи на това, че българските мъже са ме отвратили. Просто животът ми така се стече и не съм имала много контакти с български мъже.
Боклуци има от всички националности, религии, култури, етноси и раси. Както и обратното.

Интересно ми е нашите германски съпрузи какво мислят по въпроса!?! Дали след нас пак биха избрали българка за спътница в живота Joy

Моят немски партньор никога не е имал връзка с германка, просто защото както при нас не му е интересно и забавно.
Виж целия пост
# 14
Омъжена съм за американец с азиатски произход. Не съм го търсела да е такъв, нито съм от тези, които се омъжват за чужденци, защото българските мъже не ставали, което са пълни глупости.
Всичко си е до човек, нямаме проблеми с културни различия. Скоро ще правим кръщене на малкия, и баща му иска и него да кръстят. Не съм го карала, той сам заяви че след като аз и малкия сме християни, иска и той да стане.
Родителите на ММ са будисти, но не се месят в нищо като цяло са доста дистанцирани хора.
"Пречката", която срещам е една- ЗЯПАНЕТО. Не можем и до един магазин да отидем без да ни гледат като известни личности. Ужасно, отвратително, невъзпитано и каквото още ви дойде на акъла. Шушукане, сръчкване, сочене... Скоро ще напускаме България, и той ме убеждава че в Америка няма да ни зяпат така. Милия за тези 5 години в които сме заедно така и не свикна със зяпането, честно на моменти ми става жал за него как не иска да излиза в центъра, защото просто го побърква вече това.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия